Мариус прегръща Достоевски извън времето и пространството
/ брой: 277
Десислава Томова
"Някой посети душата ми" по "Братя Карамазови" на Достоевски с Мариус Куркински в главната роля, представен премиерно в НДК, е филм с дълбок смисъл и значение. Поставя изключително сериозни въпроси за славата на нашия Господ, за оскъдицата на добрите ни дела в земния живот и надеждата за спасение. Премиерата идва в най-подходящото време за това - дните на Рождественския пост. Публиката разпознава големия актьор и го обича най-вече с моноспектаклите, с които пълни залите - "Сънят на смешния човек" по Достоевски и "Юбилей" по Чехов. По нежен и строг начин Куркински преоткрива текста на Достоевски.
Независимата филмова продукция е режисирана, заснета и продуцирана от Стефан Ненков. Без познаване на романа е трудно да се вникне във филма. През май 1878 г. тригодишният син на Достоевски Альоша умира от епилепсия, състояние, наследено от баща му. Скръбта на родителя е пронизала цялата творба. Достоевски дава името Альоша на героя си, който създава като носител на качества, към които той самият се стреми. Във филма драматизмът е прекрасно изигран. Усещането, което оставя у зрителите е призив да отворим сетивата си за проникновенията на духа, благодарност към Земята и Бог. Лайтмотивът, който се прокрадва, е, че не сме тук, за да страдаме вечно, а за да намерим пътя към радостта и свързаността... Достоевски е на прага между живота и смъртта. На моменти зрителят ридае, на моменти чувства спокойствие, сякаш е в църква.
Както винаги, Мариус се раздава докрай. Актьорът първо чете историята - персонажите, чете с един глас, който търси, търси истината. Това е неговата молитва да разбере какво пише авторът. Това е той, в първо лице с актьорски нюанси, които се появяват при изчитането, на един дъх, в един дубъл. След това търси образите в изиграването, когато е заснемано изпълнението на различните персонажи. Снимачният екип е улавял характеристики, визия, движение, енергийно излъчване на лицето и тялото пред камерата. Жанрът на филма се оформя по време на самото му заснемане.
Незабравима си остава постановката "Братя Карамазови" под режисурата на Стоян Радев в Народния театър през 2005 г. Не по-малка по значение е и програма "Достоевски" на Театрална работилница "Сфумато", която започна през 2002 г., а през 2003-а първата част на проекта "Альоша" е представена на фестивала в Нанси.
Филмът е разтърсващ, емоционално въздействащ, потапя ни в друг свят, в друго измерение. Фонът, на който са пресъздадени събитията, начинът, по който Мариус преминава през текста на "Братя Карамазови", смелостта да изиграе всички роли. Режисьорът използва впечатляващи детайли - облаци, преливащи в облюпен таван (напомня на Тарковски), мравки, море, манастир, винено-кърваво небе, образи, символи, просветка и още, и още.
Всичко това няма как да ни остави равнодушни. Подложени сме на множество изпитания. Но молитвите биват чути. Мариус посети душите ни...
---------
Филмът ще бъде представен на 10 декември от 19 и 20.30 ч. в кино "Лъки" в Пловдив, на 11 декември от 19 и 20.30 ч. в ДТ "Адриана Будевска" в Бургас и на 13 декември от 19 ч. в зала 1 на ФКЦ във Варна.