07 Август 2025четвъртък11:07 ч.

Маркес и България

Постмортем за световноизвестния колумбийски писател и неговото влияние върху нашата художествена книжовност

/ брой: 140

visibility 352

Румен Стоянов

Нечия смърт не е желан повод да се пише за едно приключило художествено дело. Но бях поканен да река нещо досежно колумбиеца и го сторвам.
Габриeл Гарсия Маркес направи своя български прощъпалник през 1969-а. Преведох разказа му "Един много стар мъж с огромни криле" и го занесох в "Литературен фронт", издаван от Съюза на българските писатели. С вносна белетристика се занимаваше Цветан Стоянов, оставил ни проницателния си труд "Геният и неговият наставник", разглеждащ взаимоотношенията между Достоевски и Победоносцев, а покрай тях и още куп тайности от държавен и културен порядък в Руската империя. Тогава нещата ставаха бавно, далеч бяхме от последвалата виртуална скорострелност, ала разказът излезе сравнително бързо, което ме кара да предполагам, че оня впечатляващо начетен редактор го е харесал. Учуди ме обстоятелството, че Цв. Стоянов бе променил само две-три думи, а в тях години твърде се пипаше, та и пипотеше в словопреноси. Но аз нямам за цел да проследя какво съм вършил преди 45 години, исках да отбележа за какъв времеотрязък иде тук дума. И тъй, начиная с 1969-а, Маркес присъства в българската книжовна орница, затуй може да се запитаме какви са последиците от тая дълга наличност. Не мога да кажа, че той бе приятел на България. Твърди се, че приятел, от когото нямаш полза, ти е враг. Нека подминем това користолюбиво съждение, важно е не то, а че от латиноамериканеца милодрагото ни отечество има/ше полза и то голяма, според мен.


Творбите му бяха прозорец


Маркес прехвърляхме в нашата словесност кога тя се отваряше по-осезамо (в рамките на дозволеното от партията) към людете отвъд Желязната завеса. И творбите му бяха прозорец, през който хлуйна идейна, естетическа, изказова новост, разширяваща тукашните представи за художествена книжовност. И оказа въздействие върху читателския вкус, а също върху писатели, тежнеещи да използват народотворчество и магичност. По него време такива бяха Йордан Радичков, Марий Ягодов, Йордан (Пра)Вълчев, Георги Алексиев, Димитър Яръмов, Георги Марковски и други. Ето достоверно потвърждение на предходното:
    Имаме право тогава да кажем, че е (Марий Ягодов, бел. Р. С.) между първите наши писатели, ако ли не и пръв, които се домогват до едно художествено обобщение, осъществено на национална почва и обвеяно от народната легенда, близко по стиловите си особености на новия роман в Латинска Америка, което някои критици окачествяват като магически реализъм.
    За тоя магически реализъм Борис ме е питал не съм ли чел нещо от Гарсия Маркес и на отговора ми, че това съм сторил едва след като бях написал и "Древният път", и "Оброчни пътешествия", и "Сватби в Анимерската котловина", и как при това положение бих могъл да се влияя от големия колумбиец, допълних: "Атмосферата в моите работи е българска. Не намирам в тях да има нещо привнесено отвън. Не съм се замислял, но бих могъл да кажа, че книгата ("Сто години самота") ми подейства освобождаващо  -  насърчи ме да следвам избрания от мене път.
    Първото от горните две новоредия са думи на Борис Делчев пред Камен Васевски, анкетьор на Ягодов. А последното го заявява  белетристът. ("Книга за Борис Делчев", изд. "Хермес", 1997, с. 136).

Маркесовият магически реализъм


 не основоположи дял в нашата повествователност, а затвърди у разработващите го убедеността, че усилията им са в правилна посока и тя съдържа възможност за отлични произведения. В тоя смисъл влиянието на южноамериканеца бе положително, защото, без да го е възнамерявал, подкрепи едно започнало разширяване и обогатяване на родната ни белетристика. Това по-смело прибягване до въображението породи неодобрение у тесновато скроени писатели, които видяха, искрено или предпоставено, тукашно чопване от задокеански постижения. Възраженията не бяха уместни: упрекваните черпеха от българското народотворчество и пресъздаваха български душенагласа, умонагласа, не латиноамерикански, ако ще би по тях да сверяваха часовници. Все едно платноход наглася ветрилата си така, че да улавя по-добре вятъра, но го използва да върви към предварително определена точка. Впрочем, Габриел Гарсия споделя, че на младини усърдно е чел Фокнър. Ала наученото у североамериканеца го е приложил на колумбийска почва. Пък и няма особено значение откъде тръгваш, а къде стигаш. Но да спра, тъй като размишления по този въпрос ще станат безпредметни, зер в Библията стои "по плодовете им ще ги познаете" (Марко, 7:16), а плодовете на упоменатите творци са глъбинно български, мигар чудесният роман "Хитър Петър" не е?
    Карибецът бе ни полезен


с изумителната сплавеност от мощно въображение, дръзка образност, майсторска езиковост и яки национални корени. Той онагледи блестящо, че модерност и народотворчество не са взаимноизключени, а напротив, способни да обдарят с възхитително съчетание помежду си. А и още: творчество, имащо национален живец, може да печели възторжено признание по чужбини всякакви. Маркес спомогна да опознаем по-отблизо Латинска Америка, оттам и себе си като българи, понеже ни предостави още една сгода, твърде различна спроти дотогавашните ни достъпни, за съпоставка и се видяхме откъм инакъв, необичаен за нас ъгъл, та по-отчетливо разбрахме кои сме, какви сме в литературно отношение, добихме още една възможност да проумеем нас и света чрез магическия реализъм. А той действаше благотворно против сковаващите изисквания на соцреализма. В това опълчване следва да отбележим, че на Йордан Радичков принадлежи челно място, иначе ще излезе, че сме чакали скърстили ръце нещо (повечко творческа волност) да ни осени от задокеански произход, не бе така и няма защо да си кривим душата, като превъзнасяме инородци, а премълчаваме сънародници.

Един от неповторимото съзвездие


 Маркес бе само един от онуй неповторимо повествователно съзвездие (Борхес, Кортасар, Астурияс, Карпентиер, Фуентес, Льоса, Рулфо, Бастос, Онети, Лесама (от него редченце не сме обългарили), което покори шара земен. Превеждането на Маркес разкри, че наший говор бил е в състояние достойно да поеме водещи творци в съвременната световна литература.
Бащата на Буендиовци бе от ония юначни мъже, които извършиха чутовен интелектуален подвиг: направиха испаноамериканската изящна словесност челна, довчерашни ученици спрямо Западна Европа и Съединените щати станаха учители на своите учители. Маркес и сподвижници съградиха трета велика сила в литературата. Дотогава имаше две: Западна Европа/САЩ и Русия. Пък изневиделица пръкна се Латинска Америка. В тоя смисъл заслугата на последната е, че допринесе за културната  -   здравословна  -  разноцентричност на човечеството, като разби двуполюсния хегемонизъм. И тоя факт се отрази благодатно върху развоя на отечествената словност, ибо намали прекалената й обвързаност само с един. Маркес (и сподвижници) ни подхрани/ха с инакви внушения, откри/ха пред нас неподозирани кръгозори. Те водеха не само към американския подконтинент, но и въобще към иженарицаемия Трети свят. Новата латиноамериканска повествователност означаваше победа за целия Трети свят: ни в клин, ни в ръкав, те ти, булка, Спасов ден: нобелист от Гватемала (Астурияс). В литературно отношение светът, ради Мракес и съратници, стана много по-разнообразен, обширен, пълноценен. И по-обнадеждаващ за всички пренебрегвани, окрайни литератури: щом гватемалци могат, защо ние не? Маркес бе от ония буквени исполини, които собственоръчно тласнаха Латинска Америка далеч напред, смайващо напред, в полезрението на човечеството и по тоя начин извършиха й безценна услуга. По време на френския нов роман, чиито сухоежбини, за да ги преглътнеш, трябва да опъваш врат гаче си пуяк, Маркес онагледи, че сладкодумието стои над умозрителщини, снобщини.


Балканите - другата Латинска Америка


Най-магическият реалист позволи да съзрем по-ясно, че между България и Южното Задокеание приликите, дължими на сходни обстоятелства (дълбоко древно коренище, насилствено прекъснат исторически ход, закъсняло промишленизиране, живо народотворчество), са много по-значителни, от колкото изглеждат на пръв поглед, че Балканите са Латинската Америка на Европа. А то ще рече и каже да видим по-отчетливо, повтарям, какви сме, къде сме, накъде искаме да вървим. Благодарение на Маркес имаме по-обхватна и по-точна представа за световната изящна словесност и за отликите на нашата. 
    С поглед вече не към оновашността, а към днешността, позволявам си една вметка. Понеже и нашенци ги тресе хормонът, извинете, бестселърщината, ще натякна, че Маркес и сдружение се възвисиха не следвайки нейните вредоносни  -  ради своята неизбежима уравниловъчност  - повеления, а разкривайки, всеки по своему, изконни присъщности на латиноамериканските народи, без чуждоугоднически да маймунясват. Както го сториха, другояче, ала съкровено, за българите, Софроний, Вазов, Йовков, Елин Пелин.

Все повече румънци пазаруват у нас

автор:Дума

visibility 3900

/ брой: 144

Американски инвеститори се интересуват от Чирен

автор:Дума

visibility 3963

/ брой: 144

Сърбия обвини наши дипломати в заговор

автор:Дума

visibility 3938

/ брой: 144

Прага съветва Киев да отстъпи територии

автор:Дума

visibility 3934

/ брой: 144

Очаквайте следващи стъпки

автор:Дума

visibility 3914

/ брой: 144

Оставиха Болсонаро под домашен арест

автор:Дума

visibility 3771

/ брой: 144

БСП е нужната партия

автор:Атанас Зафиров

visibility 3987

/ брой: 144

Българските абсурди

автор:Александър Симов

visibility 3951

/ брой: 144

Съвсем се разпищолиха

автор:Таня Глухчева

visibility 3937

/ брой: 144

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ