30 Октомври 2020петък09:52 ч.

Мартин не спира да мисли и да помага на многото нещастни и бездомни, с които се среща всеки ден

Срещи

Мартин Мартинов: Доброто е заразно

Помагат хора, които нямат, убеден е авторът на инициативата "Подай ръка"

/ брой: 187

автор:Альона Нейкова

visibility 1890

МАРТИН МАРТИНОВ е човекът, който от няколко години осигурява топла храна на хора, останали без дом или средства за препитание. Първоначално го прави в София, но след като не му подновяват договора за наем на ресторанта, в който се приготвят ястия не само за гостите на заведението, но и за нуждаещите се, продължава каузата си чрез кетъринг от Костинброд. Инициативата му "Подай ръка" и добрините, които прави, го класират сред десетте финалисти на тазгодишната кампания на Българското национално радио "Будител на годината".

"Нямам никакъв страх. Господ вижда това, което правя"

"Ще помагам, докато мога да ходя и съществувам"

- Как реагирахте на новината, че сте номиниран за "Будител на годината", Мартине?

- Изненадах се много. Поласкан съм, но не съм щастлив, ако трябва да бъда откровен. Оценявам жеста, обаче не спирам да мисля за многото нещастни и бездомни, с които се срещам всеки ден. На този фон не мога да се почувствам удовлетворен.

- От колко време се грижите за хора в нужда и защо го правите?

- Мисля, че всичко е въпрос на възпитание, поне за себе си го приемам по този начин. Така бях отгледан от дете - от моите родители и баба ми, които винаги са ме насърчавали да помагам. От малък съм си давал и подарявал играчките на онези, които не са имали възможност да им се радват вкъщи. И като станах на по-зрели години, реших, че искам да се грижа за хора, които нямат абсолютно нищо: лишени са от дом, от легло, от гардероб, от кухня, от печка, от светлина... И от 2017 г. започнах да раздавам храна на нуждаещите се.

- Предполагахте ли тогава какво ще ви коства това начинание?

- В началото не очаквах изобщо, че има толкова много хора, които живеят под открито небе. И си мислех, че ще мога да се справя с менюто за бездомните абсолютно сам. Но видях колко голям е броят на изпадналите в тежко състояние. И се зарадвах, че започнаха да се включват и други желаещи да помогнат. Доброто е заразно. Така получих съдействие от дарители на хранителни продукти, възрастни хора, младежи. Идвали са и семейства с деца, за да пакетират храна, предполагам, че са го правили с възпитателна цел, което според мен е прекрасно.

- Знаете ли колко души се събират, за да получат топла супа?

- Обикновено са между 120 и 150, в много редки случаи сме стигали до 160 човека. По време на пандемията съм доставял храна в един столичен кризисен център всяка събота и неделя, като осигурявах по 105 порции за бездомни. Има и други хора от улицата, които също подпомагам с храна, в някои периоди се е стигало до 250 души.

- Случвало ли се е порциите да не стигнат за всички, които чакат на опашката?

- Жалкото е, че аз имах заведение в София и, след като изтече договорът ми за наем, той не беше подновен. Не се сърдя на хазяите. Всеки има право да прави със собствеността си всичко, каквото пожелае. Останах само на вариант Б - продължих да готвя за бездомните в моя ресторант в Костинброд. Когато кампанията "Подай ръка" протичаше от столицата, нямаше как да си тръгне някой без храна. Сега също не оставям никого гладен: ако свършат порциите, имам в колата хляб, пастет или консерви и ги давам и тях на хора, за които евентуално не е стигнала гозбата.

- Мислите ли, че не са ви подновили договора за ресторанта заради инициативата, която подехте?

- Не мисля, то е така. Защото на живеещите в столичния квартал, където се намираше ресторантът, им беше неприятно да виждат толкова нещастни хора на едно място. И се оплакваха, че бездомните се редят на опашка, като пред заведението се струпваха 140-150 души в окаяно състояние. Но няма как те да изглеждат добре и да са здрави - все пак живеят на улицата. Това е реалността. Тези хора ни заобикалят всеки ден, обаче, като се съберат на едно място, предизвикват различни реакции, включително и недоволство.

- Не е ли хрумвало на някого, че вместо да се оплакват, биха могли да помогнат по някакъв начин?

- То така би трябвало да бъде, но явно не е. Някои просто не се замислят. Купуват си 10 кебапчета, изяждат 6, а останалите ги хвърлят. Други пък ще вземат две за себе си и още две за някой, който не е ял от дни. Това е въпрос на възпитание и на разбиране.

- Имате ли наблюдения как от началото на пандемията се е променил броят на хора в нужда?

- През тези месеци на извънредна обстановка не съм спрял всекидневно да осигурявам храна на бездомните, дори когато мерките бяха най-строги. Просто тогава не качвах видеа в моя профил или на фейсбук страницата "Подай ръка". Правя го, за да видят дарителите и хората, които помагат, къде отиват средствата, продуктите и усилията им. Или публикувах тези кадри и след 10 минути ги изтривах.

Забелязах, че нуждаещите се не намаляват. Дори от други градове и села идваха цели семейства, които на прага на отчаянието търсеха помощ: от Бургас, Кюстендил, Стара Загора, Сливен... Гонеха ги от квартирите, оставаха без дом, буквално на улицата. А имаше и хора с деца.

- Но все пак няма как да подадете ръка или да нахраните всички.

- Правя каквото мога. Пращах хранителни колети - през "Еконт" в Костинброд, и благодаря, че собственикът на фирмата разпореди да не ми вземат такса за пакетите. Това е много голям жест, защото на седмица се събираха 3-4 кашона по 30-35 килограма. Осигурявал съм и финансова подкрепа на семейства от различни градове, които нямаха възможност да си покрият наемите за жилища, за да не ги изгонят и да останат на улицата, защото, например, мъжът е съкратен, а жената е по майчинство. На много хора им е трудно да излязат от този омагьосан кръг, в който са попаднали. Как да започнат работа, като няма къде да се изкъпят, няма къде да живеят?! Знаете, какви са наемите. За една стая искат най-малко 200-250 лева и още толкова депозит. Откъде да ги вземат тези хора? Някои ще кажат: да работят. Но кой ще вземе на работа човек, който мирише от метри? Затова наричам тази тежка житейска ситуация омагьосан кръг, от който няма излизане, ако не се подаде ръка.

- А кой най-много подпомага вашата кауза - фирми или физически лица?

- Повечето са обикновени хора. Няма големи фирми, хранителни вериги, примерно, или милионери. Последното, доста обемисто дарение, беше от една дама от жк "Надежда". Госпожа Гиздова подсигури продукти на нуждаещите се може би за месец.

- Очаквате ли с настъпването на студовете повече хора да се сетят, че има бездомни, и да искат да помогнат?

- Не съм убеден, че ще го направят сега. Обикновено се сещат покрай Коледа. Тогава някои хора си мислят, че с едно дарение ще изчистят съвестта си. Или пък си въобразяват, че бездомните ядат само на Рождество Христово. Жалко е, че най-често по празници им хрумва да помогнат. Много жалко - не само за тези хора, но и за нас, гражданите. На улицата са наши братя и сестри. Част от тях сами са стигнали до това положение, но други са много интелигентни - има медицински сестри, учители, счетоводители, артисти, учени, които са измамени, излъгани, изоставени... Познавам лично 90% от хората, които идват да вземат храна. Те са едни и същи. Някои изчезват тотално, защото вероятно са починали, идват нови, но на по-голямата част от тези, които се редят на опашката, знам житейските им истории, наясно съм, че спят по гаражи, по входове на кооперации, под мостове...

- Вие самият не се ли страхувате в човешки план, че общуването с такива хора не е безопасно в чисто здравословен аспект?

- Нямам никакъв страх. Господ вижда това, което правя. И дори през цялата пандемия от толкова бездомни и улични хора аз не съм се заразил с нищо. Докато доста от онези, които много се пазеха, си отидоха.

- Колко дълго сте готов да отделяте време и средства, за да осигурявате храна на нуждаещите се?

- Подсигуряването на супа, основно и десерт на гладните струва около 600-700 лева на ден - за над 150 души, изпаднали в беда. За да продължа да го правя, трябва да имам финансова възможност, а лично аз участвам с големи средства, мои собствени. Ако зависи от силите ми - ще помагам, докато мога да ходя и съществувам.

- На кого бихте казали: "Подай ръка"?

- Ще призова да го направят всички хора, които се чудят какво да си купят. Защото тези, които нямат, помагат. В нямането си отделят, за да има и за живеещите на улицата. Не забелязвам много от имащите да ме търсят или да се включват в други такива кампании или инициативи за нуждаещите се. Бих им казал да се замислят: откъде са тръгнали, къде се намират в момента и дали не е необходимо да помогнат, да дарят, за да може, ако имат грехове, да им бъдат опростени - евентуално, зависи какви са и колко са големи.

- Благодаря ви много за искреността и всичко, което споделихте.

- Надявам се да съм бил полезен. Аз съм откровен. До болка.

- Да вярваме, че повече хора ще се отзовават на вашия призив.

- Дано. Здраве пожелавам на всички. Господ да е с вас. Бъдете благословени.

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 207

В Скопие са отхвърлили българския компромис

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 207

Ереван: Баку отхвърля прекратяването на огъня

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ