Машините за вятър - спасение в жегата

Имате ли вентилатор, който да ви помага в борбата с летните жеги? Той е актуален и днес, и не само че не излиза от мода, но и остава предпочитано средство в горещите месеци, въпреки съществуването на климатика, ветрилото, шапката.
Устройството създава необходимата прохлада, но може и да разкрасява работното място и дома. Да радва окото в закачливи фигури, измислени от производителя. Портативният вентилатор, прикачен към дреха или носен в ръка, все по-често ни съпътства навън - на улицата, в транспорта... Машинката във форма на химикалка или играчка "духа" с помощта на батерии, а може да се свърже и с компютъра.

История

Уредът за произвеждане на изкуствен вятър е изработен от американския инженер Шулър Уилър (1860-1923), когато е бил само на 22 г. Той прави електрически вентилатор с две перки през 1882 г. Уилър е удостоен с медал на института "Франклин".
Вентилаторът размества слоевете въздух и създава чувство на свежест и хладина. Той действа на принципа на вечния двигател. Тук вътрешните магнити са заменени с електромагнитни, за да може да се контролират оборотите чрез напрежение. Вентилаторите са машини, служещи за транспортиране на газове и газови смеси. Използват се за вентилация на битови, производствени и други помещения. Намират приложение в хладилната и сушилната техника. Осигуряват приток на въздух при горивни и други технологични процеси.
Негови основни параметри са дебит - Q - обемът въздух, преминал през вентилатора за единица време; пълно налягане - (Pt) - показва нарастването на специфичната енергия на въздушната смес, преминала през вентилатора; статично налягане (Pst).

Видове

В зависимост от конструкцията си, санитарните вентилатори се разделят основно на три типа - осеви (аксиални), радиални (центробежни) и диаметрални (тангенциални). Осевите са с по-голям КПД в сравнение с другите видове. Техен недостатък е създаването на по-ниско налягане на въздушния поток, поради което, ако на пътя му има препятствия, например наличие на дълъг въздуховод с много завои, по-удачно е да се използват радиални вентилатори. Те се характеризират с високо налягане на въздушния поток.
На пазара се предлагат модели с различни нива на автоматичен контрол. Ръчният чрез обикновен превключвател е особено популярен. Доскоро се лансираха и модели с механични таймери, покриващи времевия интервал от денонощие. Има вентилатори с постоянни обороти на въртене, както и с регулируема скорост. Все по-често срещано при най-съвременните модели е интегрираното управление, представляващо комбинация от термостат, сензор за влага и термометър за външната температура. Този вид устройства позволяват възможност за програмиране работата на вентилатора в зависимост от влажността на въздуха в стаята и външните атмосферни условия.
Съществен кусур на машините за вятър е  високото им ниво на шум. Затова и съвременните производители се конкурират в предоставянето на ултратихи устройства, не само покриващи техническите изисквания за максимално допустими стойности на шум, но и далеч надхвърлящи ги. Специалистите предлагат като вариант и монтирането на шумозаглушител след вентилатора.

Местоположение

Освен от дебита, ефективността на вентилационната система зависи и от точния избор на мястото, където ще бъде монтиран вентилаторът. Отворите за засмукване и нагнетяване (за прозоречните или стенните устройства) на въздух трябва да са разположени така, че свежата струя да достига до всяка точка на помещението. В някои случаи вместо един мощен вентилатор е по-добре да се използват няколко по-маломощни, съветват специалисти.
При избора на вентилатор трябва да се вземе предвид вида на обекта - промишлен, търговски или жилищен, замърсеността на въздуха, дебита и налягането, типа на електрозахранването (монофазно или трифазно), изискванията за нивото на шума във и извън обекта и пр.
За осигуряване на денонощна вентилация на жилището техници съветват да се монтира вентилатор без клапан. Само така, при наличието на нагнетателни устройства от типа Aereco, влажният въздух ще се изтегля постоянно и ще има добре работеща вентилационна система без разход на ток. В този случай обаче трябва да се вземе под внимание липсата на добра естествена тяга при жилищата на последните и предпоследните етажи, както и в къщите.