Мащеха

Поредна черна точка за ръководството на дома за деца "Асен Златаров", за Столичната община, за социалното министерство, за здравното министерство и за всички отговорни държавни и общински ведомства по случая отбеляза вчера и президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев. Той изрази недоволството си от поведението на директорката на дома, която с благосклонното позволение и насърчение на общинската администрация си е позволила преди няколко месеца да съкрати дългогодишни и уважавани служители на дома. И то не за друго, а за това, че са решили да надигнат глас срещу очевидни нарушения. Така синдикалистът се нареди в редицата на гневните и възмутени българи, които искат да знаят каква е истината за състоянието на децата във въпросното социално заведение. И не е нужно тази редица да се разраства още, за да стане ясно дори и на (не)заинтересованите институции, че нарушения в дома има, те са потресаващи и трябва да бъдат разкрити и разследвани.
Всъщност каквото и да се предприеме вече от държава и община, то ще бъде закъсняла стъпка. В дома нещата отдавна са изпуснати. Непълнолетни проституират със знанието на ръководството, момиче е бременно след връзката си с пълнолетен външен човек, деца се дрогират, едни са серопозитивни, други - бити и унижавани от възпитатели...
Картината в дома "Асен Златаров" е ужасяващо изрисувана с цялата палитра възможни пороци вероятно не от вчера. Затова не беше нужно столичната администрация да стои равнодушно и да чака общински съветник от опозиционна партия да изкарва на бял свят фрапиращи нарушения, за да започне да замита следите от несвършената си работа. Вината на кметството всъщност е двойна. От една страна, то е допуснало да се превърне в нещо по-лошо от мащеха за деца, които съзнателно е взело под крилото си. Защото в дома основната част от непълнолетните имат родители, които не могат да им осигурят подходящи условия за развитие, възпитание и образование. Ролята на втората майка е поела именно общината/държавата и сега се оказва, че, вместо да влезе в нея, тя напълно е загърбила задълженията си.
От друга страна, виновността на общината се изразява в дългото нежелание да се справи с преустановяването на вече допуснатите нередности в ущърб на децата. Така, вместо да изведе децата от рисковата им среда, общината парадоксално ги вкарва в още по-рискова, за да отчита формално социалната си дейност. И бърза да го закрие, за да избяга от проблемите. Но те остават.