Маската като атрибут, или защита и развлечение в едно

Маските са познати още от древността, когато основно се употребяват по време на лов, религиозни обреди и театрални представления. Най-често се изработват от картон, дърво, пластмаса, плат, птичи пера, кожа или метал, като разцветката им може да бъде най-разнообразна. Благодарение на маските хората успяват да представят различни образи и характери.

Думата "маска" идва от френската "masque", италианската "maschera" или испанската "ma`scara". Не се изключва и латинският произход на термина - "masca" означава призрак, а на арабски това е име на шут - човек от маскарад.
Изработването на маските изисква изключително умение от страна на майстора или на самия артист. Тайните на създаването на оригинални атрибути за лице се предават в семействата от поколение в поколение. Майсторите са много ценени и уважавани в племето, именно заради тази си дарба.
Ритуални маски съществуват в много държави, но те са много характерни за определени райони и са станали популярни по цял свят. Такъв е случаят с Африка. Тамошните маски се използват в маскаради и религиозни церемонии, като целта им е да се осъществи контакт с духовете на праотците. Оригиналните африкански артефакти за лице се изработват от различни материали: дърво, бронз, мед, слонова кост, керамика, теракота или текстил. Много от маските са богати на цветове и представляват анималистични изображения. Съществува поверие, че образът на животното спомага за контакта с духовете. Така например, в някои племена антилопата символизира земеделието и се смята, че е разкрила на хората тайните му.
За България е характерна традицията на кукерите - винаги със страшни маски, често с чанове на пояса и с костюми с дълга козина. В периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България улиците се изпълват с карнавални шествия на кукери, съпроводени с музика и ритуални танци. Според поверието по този начин се гонят злите духове.
В някои култури маските могат да отразяват и идеала за женска красота - извити вежди, тясна брадичка, черна коса и бадемови очи. Въпреки че специфичните атрибути за лице могат да изобразяват женски образ, те се носят само от мъже, които изпълняват и ритуални танци. Маски с притворени очи и линии около устата символизират спокойствие. Набръчкано чело означава мъдрост, а малка уста и очи са белег на скромност.
Понякога религия и митология се преплитат, като например в Северна Америка, където различни ритуали и церемонии, посветени предимно на лова, са свързани с танци на маскирани хора. Племената по тези земи са майстори на маските. Някои от тях се правят от кожа и са доста абстрактни. Изработват се и от дърво, като понякога челюстта им е подвижна, формата е най-различна, а големината зависи от предназначението им.
В Латинска Америка съществуват малко по-различни традиции. Маските се появяват много отдавна - над 1200 години пр.н.е., и служат най-вече за поставяне върху лицата на починалите. За ацтеките човешките черепи са военен трофей и изработването на маски от тях е често срещано явление. По-късно индианските традиции се смесват с християнските, но маските остават важен елемент от религиозните ритуали.
Много видове спортове изискват защитна маска за предпазване - най-вече от нежелани удари и травми. Например, при фехтовка лицето е покрито със ситна, но здрава мрежа, предвидена да устои на 1600 N сила на удара. Вратарите в много спортове (например хокей на лед) също си слагат маски. Не само играчите, но в някои случаи и съдиите (бейзбол) трябва да носят предпазни средства за лице. Други спортове, които изискват практикуващите ги да са с маски, са гмуркане и пейнтбол.
Няколко вида от този атрибут се използват в медицината. Най-често те са хартиени, еднократни, носят се от здравни работници и хирурзи по време на операция с цел предпазване от зараза, след което се изхвърлят или изгарят. Кислородните маски се слагат на устата и носа, за да подпомагат дишането на хората. С подобни, но изработени от пластмаса, силикон или гума, са снабдени и аварийните комплекти в самолетите.
Жените мюсюлманки в много страни носят фередже, хиджаб, бурка или никаб, което също е вид маска, свързана с религиозната традиция.
В Западните култури от восък, гипс или друг пластичен материал непосредствено след смъртта на даден човек се прави посмъртна маска на лицето. Традицията възниква в Европа през Средновековието. Посмъртни маски се правят обикновено на известни личности и могат да бъдат запазени като спомен, използват се за рисуване на портрети или за изработка на скулптури. В някои музеи по света, както и в много частни колекции днес могат да се намерят маски, принадлежали на Данте Алигиери, Блез Паскал, Шопен, Абрахам Линкълн, Наполеон Бонапарт, Волтер, Тарас Шевченко и т.н. В други култури посмъртните маски се изработват от такива материали като глина или метал и се поставят на лицето непосредствено преди погребението. Типичен пример за това са маските на древноегипетските фараони като част от процеса на мумификация. Най-известната подобна, направена от злато, принадлежи на Тутанкамон.
Маските играят важна роля в театралните традиции по цял свят още от древността. Особено важни са те за източните култури. Използването им по време на спектакли се е запазило и до днес, макар да са се променили формите и изразните средства.
В Европа първи започват да носят маски древните гърци и римляни. Причината някои от моделите да са с широко отворена уста е, че в тях е имало скрит вграден мегафон, често направен от бронз, който спомага гласът на изпълнителя да се чува и при голяма аудитория. През Средновековието маски се носят по време на представления, свързани с мистичност и вълшебства. Боговете са представяни задължително със сребърни или златни маски.
Истинско развитие тези атрибути получават по време на Ренесанса. Това е времето на маскаради, карнавали, балове с маски и други представления, които се провеждат или на улиците, или в дворцова обстановка. Широка популярност добива и балетът, в който танцьорите също често са маскирани. Артистите от комедия дел арте (Commedia dell`Arte) се смятат за предшественици на днешните клоуни. Най-известната маска на площадния театър става Арлекино или Арлекин.
Днес маските се използват в циркови представления и често в комбинация с кукли. За особен вид маска може да се смята гримът в пантомимата.

Начин на употреба

Маските понякога са използвани с цел дадено лице да не бъде разпознато поради една или друга причина.
 - Подобни атрибути се слагат от свидетел по наказателно дело в съда заради стремежа да се избегне неговото разпознаване от хора, които биха го преследвали.
- Участниците в политически митинги и демонстрации понякога може да носят така наречена бандана на долната част на лицето си, не само за да запазят самоличността си, но и да се предпазят от различни газове и препарати, използвани от полицията.
- Подобни кърпи се използват и от каубоите, които открай време по този начин избягват попадането на прахта в организма им, докато яздят.
- При някои религиозни церемонии, особено при празнуване на Страстната седмица, от привържениците на католическата църква в Испания се носят маски, подобни на тези, използвани от Ку-клукс-клан - бели, с конусовидна форма и процепи само за очите. Целта е не само да се прикрие самоличността, но и да се създаде чувството на превъзходство и страхопочитание.
- Членовете на местни доброволчески организации за поддържане на обществения ред и дисциплина в някои страни също понякога си слагат маски, наричани виджиланте.
- При обири на банки, магазини и други учреждения престъпниците често използват ски маски, наречени още балаклави, които покриват цялата глава, с изключение на очите. Много често такива маски са носени и от специалните военни части.
- На Дядо Коледа също му се налага да се маскира...

Тайната на Луи XIV

За една от най-легендарните се приема Желязната маска. Десетки предположения за самоличността на човека, скрит зад нея, са направени от ХVII век до днес. Една от най-известните теории е била поддържана от Волтер, според когото става въпрос за брата-близнак на Луи XIV - първородния син, когото Ана Австрийска и Мазарини по неизвестна причина отстраняват от двора и изпращат на секретно място. Тайната е опазена до смъртта на Мазарини, когато Луи XIV я разкрива и взема допълнителни мерки, за да предотврати евентуални бъдещи претенции за трона от страна на брат си.
Според друго мнение Желязната маска бил по-малкият близнак, който по нареждане на Луи XIII бил отведен далеч от двореца, за да се попречи на всякакво бъдещо оспорване на правата върху трона, както и да се избегне предсказанието, че раждането на близнаци ще донесе нещастия на кралската династия. След като се качва на престола, Луи XIV научава тайната, уверява се с очите си колко си приличат с брат му и заповядва той да носи маска до края на дните си.