Матурите показват срива в училище за 12 години

Не е за вярване, че за 12 години, откакто са въведени матурите в българското училище, въпросителните около тях не намаляват, а липсата на сериозен анализ на резултатите, от който да следва вземането на адекватни мерки, е превърната в хронично заболяване. Да не говорим колко промени в скалата за оценяване бяха направени през годините така, че днес е трудно да се направят коректни сравнения за степента, в която зрелостниците са усвоили учебния материал. Въпреки това тенденцията за постепенен и траен спад в знанията и уменията на зрелостниците се откроява ясно и би трябвало силно да тревожи МОН. Но екипите в министерството се сменят, а маниерът всяка година да се търсят два-три положителни резултата за замазване на общата картина и за прикриване и омаловажаване на проблемите си остава един и същ.    

Че ще има държавни зрелостни изпити в България, се знае от 1991 г., но те бяха въведени с някогашния Закон за народната просвета едва през 1998 г. След това обаче провеждането им бе отлагано многократно по различни причини, един от министрите дори си отиде от поста заради матурите. Цели десет години след постановяването им в закона - през 2008 г.,

първата матура най-сетне се състоя

Оказа се обаче, че министерството още не е направило изискванията за оценяването на изпитите, а за съставянето на самите тестове не са били привлечени най-добрите специалисти по тестология, каквито по онова време у нас не липсваха. В крайна сметка оценяването бе направено по скала, изградена не около средното ниво на знанията, а около някакво усреднено равнище на показаните реално резултати. Депутати тогава оправдаваха в парламента този нонсенс с аргумента, че ако тройката съответства на знанията на образователния минимум (тогава имаше такъв), двойките ще бъдат масови и учениците ще се стресират. Години минаха, докато скалата за оценяване все пак бе съобразена с това какви знания трябва да има ученикът, за да получи съответната оценка. Изобщо умилителната грижа "да не се стресират децата", която се появи в годините на прехода, и до днес има ключова роля в някои основни елементи на образованието у нас.

Именно заради промените в скалата за превръщане на получените от учениците точки в оценки можем да направим сравненията единствено по броя точки, получени от тях на изпитите поне по основни дисциплини като български език и литература (БЕЛ) и математика. Получава се следната картина:

Среден брой точки

    2008    2009    2013    2018    2019

БЕЛ    57,14    54,83    54,66    53,94    50,63

Мат    64,85    49,54    67,44    70,40    69,58

При абитуриентите най-ясно личи демографският срив в страната. Ако през 2008 г. явилите се на матура по БЕЛ са били 72 533-ма, през 2019 г. те са 49 341. Но ако МОН може да се оправдава с демографската разлика за постигането на повече или по-малко двойки и отлични оценки, то при средната оценка това оправдание не важи. Така че при сравнението ясно се вижда постепенният, но траен спад в знанията на зрелостниците по български език и литература. Тази година резултатите не само в средния успех по БЕЛ удариха дъното. Оказа се, че спрямо миналата година абитуриентите, получили 0 точки, са се увеличили 7 пъти, а тези с две пълни шестици са намалели около три пъти. На матурата по БЕЛ през 2011 г. например отличните оценки са били 21,04%, тази година са... 10,1%. Слабите оценки пък преди 8 години са били 3,75%, сега са 8,72%. Освен това традиционно вече около 30 на сто от младите българи, завършващи гимназия, имат оценка двойка или тройка на матурата по БЕЛ.

Да виждате повод за някаква хвалба?

През 2013 г. от министерството си бяха направили труда да сравнят резултатите на дванадесетокласниците по БЕЛ с точките, които същият випуск бе получил на оценяването след VII клас. И знаете ли какво се оказа? Оказа се, че след VII клас в изпита по БЕЛ учениците са получили средно 59,35 точки, а същите ученици на изпита след ХII клас имат средно 54,66 точки. Т.е., вместо да станат по-образовани за времето в гимназията, те са станали по-неграмотни. Колкото повече учат, толкова по-малко знаят. Изводите, които следват за състоянието и управлението на образователната ни система, не са никак лицеприятни. Е, в МОН не повториха повече опита да правят подобни сравнения.

Абсурдното е, че след 12 години провеждане на матури министерството не е произвело досега ни един що-годе приличен анализ с изводи за състоянието на образованието ни и за слабите му места. Още през 2008 г. в МОН отбелязаха, че най-трудни за учениците са въпросите без посочени варианти на отговор, а съставянето на собствен текст си е направо мъка. Как да не си спомни човек резултатите от международното изследване PISA, които през 2015 г. показаха, че над 40% от българчетата на 15 години са функционално неграмотни - т.е. могат да прочетат текст, но не разбират какво е написано в него. Този проблем МОН отчита година след година като страничен наблюдател, оттам преди дни дори се похвалиха, че повече абитуриенти били писали текст. Какво представляват обаче тези съчинения, могат ли учениците да изразят мисъл с думи, какви са оценките на написаното, си остана тайна. Освен констатацията, че в училището трябвало да се пишат повече текстове, която може да бъде направена от всеки неспециалист в образованието, друго от МОН не можаха да кажат.

Впрочем вече почти три години, след като бе приет законът на ГЕРБ за предучилищното и училищното образование, който замени Закона за народната просвета,

няма никакъв анализ за резултатите

от неговото действие, макар че на министъра е вменено като задължение да отчита това пред парламента. Така е в България - законът бе приет без задължителната предварителна оценка за въздействието му, трета година няма данни какво се е случило с училището след въвеждането му. А като споменахме PISA, погледнете с какви подробни тематични анализи завършва всеки път това международно проучване! Именно в анализите на PISA е направен тревожният извод, че в България знанията на учениците зависят в най-висока степен от социалния и финансовия статус на родителите, както и от региона на съответното училище - в по-бедните райони на страната резултатите на учениците са по-ниски. Да сте чули да има такъв анализ на МОН? Да е направена връзка между бедността на семействата и знанията на учениците? Не е. Явно управляващите вече 10 години не искат да се споменава, че България е страната с най-стремглаво растящата бедност и още по-стремглаво растящата зависимост на знанията от имуществения ценз на семействата и от неравните финансови и кадрови възможности на големи и малки училища, на големи и малки селища. Всяка година се показва една табличка в кои градове и конкретни училища резултатите са най-добри или най-слаби. Е, и? Какво следва от това? Нищо. Като се отчита тази година, че най-слабите резултати по БЕЛ са в Разград, Ямбол, Силистра и Кърджали, какво следва? Пак нищо. Догодина ще ни покажат една сродна графика и толкоз.

А след това преподаватели във висшите училища вият от отчаяние, че се налага цяла година да учат първокурсниците да пишат и да спазват елементарни езикови правила, които би трябвало да са усвоени в гимназията...