Мая Манолова за търговските вериги: Надробиха попарата и оставиха народът да я сърба

Те надробиха тази попара с абсурдно високите цени и сега са оставили българският народ да я сърба. Те са ни лук яли, ни лук мирисали. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова пред БТВ по повод високите надценки на основни хранителни продукти в големите търговски вериги.
В студиото тя показа млечни продукти и фактури, които според нея доказват значителните разлики между доставните и продажните цени в супермаркетите.
Един от примерите е краве масло с доставна цена 1,34 евро и продажна цена 3,79 евро. Според представените от Манолова изчисления надценката без ДДС достига 135%.
"Показвам тези продукти не за българските граждани, защото те много добре знаят, отивайки до касата в супермаркета, какво плащат. Показвам ги за търговските вериги, защото след проверките вчера те заявиха, че такива надценки, такива разлики между доставната и продажната цена при тях няма. Има", заяви тя.
По думите й документите са предоставени от самите търговски вериги при проверките на институциите.
Манолова даде пример с изкупната цена на суровото мляко, която по нейни данни е около 50 евроцента за литър. Тя посочи, че българските фермери работят при изключително ниски изкупни цени, които според нея не са се променили съществено през последните 15 години.
По думите й стандартните надценки при преработвателите са между 5 и 15%, докато при някои продукти в търговските вериги достигат и над 100%.
"Българският фермер, този, който отглежда, храни, дои животните, работи на нула надценка. Той буквално е премазан", коментира Манолова.
Тя твърди, че в определени случаи на българските продукти се поставят значително по-високи оценки, отколкото на сходни вносни стоки. Като пример посочи гауда с 25% надценка и български кашкавал със 125%.
Според нея това поставя местните производители в неравностойно положение и влияе върху избора на потребителите.
Манолова каза, че КЗП вече е започнала 11 производства за необосновано повишаване на цените. При установени нарушения санкциите могат да бъдат между 10 000 и 100 000 евро. Тя уточни, че самият размер на високата надценка не е достатъчно основание за санкция по правомощията на КЗП. Комисията може да санкционира необосновано увеличение на цените спрямо предходен период.
Председателят на КЗП обаче обърна внимание и на разпоредби в Закона за защита на конкуренцията, свързани с нелоялните търговски практики.
Според представеното от нея тълкуване разлика от над 10% в надценките на сходни продукти от различни доставчици може да бъде основание за санкция от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). "За всяка разлика по-голяма от 10% на един и същи продукт от различен доставчик възможната глоба е до 10% от оборота", заяви Манолова. Тя каза, че при търговска верига с оборот от 1,5 млрд. евро, подобна санкция би могла да бъде значителна.
Манолова уточни, че КЗП вече е предоставила на КЗК документи от проверките, включително фактури за доставните и продажните цени.
"Ето ви доставната, ето ви продажната. На единия, на другия продукт. Има ли повече от 10% разлика? Има повече. КЗК е на ход", заяви тя.
По думите й антимонополният орган трябва да провери и дали е налице съвместно господстващо положение на търговските вериги.
Изпълнителният директор на "Лидл България" Милена Драгийска отхвърли твърденията, че компанията продава продукти с подобни надценки, и обяви, че годишната й оперативна печалба е между 2% и 5% от оборота. Според Драгийска истинският проблем с цените на храните е недостатъчното конкурентоспособно българско производство, което налага внос и увеличава зависимостта от външни доставчици.
Проверките за нарушения в търговските обекти през последните месеци бяха хиляди и в 9 от 10 случая се оказа, че повишението на цените не се дължи на търговеца, а на случващото се надолу по веригата. Това пък каза пред БНТ изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов.
"Ако беше толкова лесно да се намалят цените, това щеше да се случи отдавна при конкуренцията, която съществува между търговските вериги. Но в Германия и Италия, с които сравнявате цените, ДДС-то за основните хранителни продукти е далеч по-ниско от 20-те процента в България. Освен това кои от разходите да намалят търговците: заплатите, тока или нещо друго", попита Вълканов.
Според него единствено непрекъснатото облъчване на населението за гигантски търговски надценки е причината хората да чувстват, че цените на хранителните стоки у нас са незаслужено високи.