Мажоритарна пързалка

Един захаросан блян упорито ни се пробутва в последните месеци. От сряда вечерта и президентът се потопи в утопията, наречена мажоритарни избори. С предложението за референдум Росен Плевнелиев се опита да пусне по пързалката хиляди българи, старателно обяснявайки как мажоритарният вот ще ни спаси от поквареното статукво и ще донесе очакваната от протестиращи и огладнели хора промяна.
Радетелите за мажоритарен вот като спасение от партокрацията и статуквото или не знаят какво говорят, или старателно, но неуспешно прикриват ролята си на глашатаи на олигархията и парите. Защото мажоритарният вот ще донесе "промяна", но в нелицеприятни краски - от повсеместно купуване на гласове до грозно изкривяване на представителството в парламента в полза на няколко големи партии и на... парите. И пак ще бъдем излъгани, а умните, красивите, достойните, честните и чистите няма и да помиришат депутатска банка.
От популярно тв шоу през фейсбук, плакати на протестиращи, та чак до президентската институция пропълзя илюзията за небивалите ползи от мажоритарния вот. И тези, които ни убеждават как гласуването за личности ще убие отвратителните октоподи на демокрацията, наречени партии, спестяват рисковете.
Толкова примамливо звучи - да вкараме в парламента личности, а не политици. Да гласуваме за професионалисти, а не за партократи. Боже, парламент от ангели! И никой не обяснява как точно ще стане това. Нали пак партиите ще излъчат тези мажоритарни кандидати. И те няма да са верни на тези, които ще ги издигнат и ще обезпечат избирането им? Ама моля ви се! Нали го играхме това преди няколко години. Колко известни бяха 26-те мажоритарни кандидати, които ГЕРБ имаше в парламента? А щяха ли да попаднат там, ако зад гърба им не грееше усмивката на Борисов? Имаше и друг експеримент - мажоритарният кандидат на "Шоуто на Слави" Валерия Петрова във Варна. Въпреки популярността на водещия - неуспех. И "човекът парламент" Гиньо Ганев през 1991 г. удари на камък с мажоритарното гласуване - и той събра недостатъчна за известността си подкрепа. Колко известни лица се разбиха в дълбоко неизвестните юпита, които се строиха зад Симеон Сакскобургготски през 2001 г. и вкупом станаха депутати?
Ако българите искаха мажоритарен вот, както се опита да внуши президентът, защо на местните избори през 2007 г., когато се гласува за личности, активността бе по-ниска от тази на парламентарните избори? В София до урните отидоха 36,51 на сто от избирателите, във Варна - малко над 45%, а в Пловдив - малко над 38 на сто.
Няма ли някой да обясни на обикновените хорица, че техният глас на практика е без значение, ако не са гласували за този мажоритарен кандидат, който печели? Имаме обица на ухото - позабравеното от мнозина ХХ Обикновено Народно събрание с рекордно кратък живот. През пролетта на 1923-та Александър Стамболийски - с мажоритарен вот и с прекрояване на избирателните райони - печели с половината от гласовете 87% от местата в парламента. Мнозинството, правителството и самият Стамболийски оцеляват три месеца. Превратът на 9 юни 1923 г. помита всичко. И по-пресен пример - Vтт ВНС бе избрано по смесената система - половината депутати мажоритарно, половината пропорционално. Резултатът - сред авторите на първата демократична конституция няма нито един независим. Всички, уж мажоритарно избрани, бяха видни партийни функционери или официално подкрепени от големите партии.
Ха сега си представете бляна на улицата и президента осъществен. Разделяме страната на 240 едномандатни избирателни района, колкото е броят на депутатите. Печели кандидатът, събрал най-много гласове. И, опа, с 51,2 на сто от гласовете на всички българи парламентът се напълва с представители на една или две партии. Останалите 49,8 на сто от избирателите остават без представителство. Всички политически сили, без въпросните една-две победителки, минават в забвение. И си имаме мажоритарно независим от партиите парламент! А някой да каже какво става с мажоритарно избран депутат, който стане министър? Кой влиза на негово място? Вторият в района - цък! Вторият в партийната листа? Ама кой е гласувал за него?
Който ни пуска по пързалката с мажоритарния вот, май не е заблуден, по-скоро иска нас да хързулне. И ако не обмислим добре плюсовете и минусите, току-виж сме се оказали още по-затънали. Пази Боже!