Меандрите на екстремизма

Резултатът на "Истинските финландци" не беше изненада, но триумфът на националистите кара все повече европейци да повдигнат недоумяващо вежди. Но за политически равносметки в стил "Къде сбъркахме?" може би вече е късно. Прекалено угрижени да излъскат помръкналия си имидж след години зад кормилото на властта или отдадени до пълно умопомрачение на критики срещу управляващите, много от опозиционните партии на Стария континент сякаш едва сега се събуждат от политическата си летаргия - неспособни да я наваксат или поправят. Повечето партии не са в състояние да предложат конструктивна алтернатива или да избавят гласоподавателите от непосилните удари на кризата, безработицата и обедняването. Затова хората се произнасят, а на политиците се пада да се вслушват и поучат.
По-важно е, че изборните резултати на националистите са преди всичко симптоматични. И, както изглежда, няма европейска демокрация, която да не е ужилена от бесовете на нетърпимостта. Завоят надясно във Финландия е просто крива от меандрите на буйна екстремистка река, формирана поради ниската устойчивост на европейските гласоподаватели към популистката ерозия. Но кой може да вини хората, готови да се поддадат на красиви обещания и харизматични лидери? Хора, които работят и плащат данъците си, които искат да живеят у дома си нормално и спокойно, без да се налага да пренареждат живота си заради криворазбрани свободи.
Проблемът е, че "присъдата" на финландците, които са част от единна общност, скрепена от солидарността, е всичко друго, но не и доказателство за солидарност. Проевропейски настроената в миналото скандинавска страна днес е уморена от "прахосниците", затова обръща гръб на единомислието и не иска да чуе за поредния план за спасяване - в случая на Португалия. А този избор ще засегне сериозно европейския ангажимент за повече стабилност и измъкване от кризата. Това ще усложни и решаването на финансовите проблеми в еврозоната, ще предизвиква повече несигурност сред инвеститорите и може би ще доведе до временно отслабване на еврото.
Най-страшното последствие от този избор обаче е амнезията, защото възходът на крайно дясното припомня много сурови уроци, но явно - недобре научени. А те, рано или късно, няма да ни спестят горчивите плодове от необмислените постъпки и решения.