Мечтая да правя хубава българска музика

Кремена Митева е родена на 26 август 1990 г. в Нова Загора. Завършва магистратура в НМА "Проф. П. Владигеров", поп и джаз пеене, при доц. д-р Стефка Оникян. От 5- до 14-годишна свири на цигулка, след това започва да пее и впоследствие решава, че пеенето и гласът й помагат най-добре да се изразява чрез музиката. Когато е в Х клас, със семейството си се премества в София. Завършила е столичното 22 СОУ "Г. С. Раковски", профилирана паралелка с математика и информационни технологии. В новото училище, по нейните думи, среща добри хора, с които под формата на извънкласни занимания правят музикален театър и представлението "Змейова сватба". Музикалната част е поверена на Пепа Колева и Валентина Лавчева, актьорските занимания - на Диана Досева и Веселин Мишев, режисьорка е Красимира Иванова. Екипът я насърчава да продължи да се занимава с музика. Тогава решава да кандидатства поп и джаз пеене в Музикалната академия. По линия на европейската програма "Еразъм" тази година през втория семестър учи в консерваторията в град Бари, Италия. Това беше изключителна възможност и шанс да натрупам повече опит, да обменя контакти с други колеги, казва Кремена.

- Като сравнявате обучението там и в България, вашата подготовка равностойна ли е с тази на италианските студенти?
- Смятам, че сме абсолютно конкурентоспособни. Приеха ме много добре и преподавателите, и колегите. Разликата между двете учебни заведения е, че там консерваторията и факултетът са изцяло профилирани за джаз музика. Докато тук се набляга изключително на поп музиката, в която имаме по-големи традиции. По тази причина трябваше да полагам малко повече усилия от останалите, за да ги настигна, но бързо се справих с това. Смятам, че нивото на студентите в България никак не е ниско. Разбира се, зависи от личната мотивация и желание за развитие в конкретната област.
- Как вие се насочихте към джаза?
- Доц. Оникян беше първият човек, който ме срещна с джаза. Отначало подходих доста подозрително, не бях сигурна, че това е моят стил, но реших да опитам. Полека-лека започнах все повече да го обиквам. Сега мога да кажа, че това е моят любим стил музика и бих искала в него да продължа развитието си. Не е възможно да се избяга и от поп музиката, тя е част от нашето всекидневие. За един музикант е добре да може да изпълнява различни стилове, да не се ограничава само в един. Защото от всеки стил има какво да научиш и да го използваш, когато искаш да направиш нещо различно в своите песни.
- Предпочитате да пеете на английски, на който предимно се изпълнява джаз, или посланията да звучат на български език? Кое ви доставя по-голямо удоволствие?
- Смятам, че българският език е много мелодичен и тази мелодичност може да се използва добре в песните и в музикалната линия на песента. Но за съжаление нямаме много български песни в този стил. Затова когато уча, погледът ми винаги е насочен към американските джаз стандарти, към соул и ритъм енд блус. Но имам силното желание един ден да правя авторска музика и бих искала да се изразявам на български. Така тя ще достигне и най-лесно до хората, най-ясни ще бъдат посланията, които искам да им предам.
- Това означава ли, че се вслушвате в хубави стихове - четете ли поезия, откривате ли строфи, които си представяте вплетени в мелодия?
- Да, така е, дори напоследък съм настроена на романтична вълна и съм си писала някои мои неща. Смятам, че българският език има много голям потенциал като изразно средство в музиката, който все още не се използва достатъчно.
- При създаването на една песен думите ли са водещи за вас или музиката?
- По-лесно ми е, когато музиката вече е написана, да влагам думи в нея. Според мелодичната линия се прилага и звученето на езика.
- На по-романтичната линия в джаза ли сте привърженичка или онази част от него, която е по-"агресивна", по-акцентираща дадена тема?
- Като натура съм по-лиричен човек и усещам този тип музика повече откъм нежната й, лирична страна, не толкова откъм агресивното, "намахано" звучене на духовите инструменти - понеже те са, които създават такова усещане.
- Какво беше чувството да участвате в джаз фестивала в Банско, на който ви доведе вашата преподавателка? Да пеете с колегите си на голяма сцена, да видите реакцията на многохилядната публика, да разберете как се вписвате сред останалите музиканти?
- Усещането да сме на сцената на Банско джаз фест е изключително, страхотно! Това е такава чест за нас и огромен жест от страна на доц. Стефка Оникян и д-р Емил Илиев. Смятам, че трябва да има повече такива хора, които да ги е грижа какво се случва с младите изпълнители, да им се дава път, да се чува повече техният глас. Възможността да си свериш часовника, гледайки на живо всички тези величия в областта на джаз музиката, е много важна за нас. Ние следяхме с вълнение всеки концерт, преживявахме емоциите, които изпълнителите предаваха от сцената. Дори си позволявах да мечтая един ден да имам поне малко от този техен заряд и да мога и аз да го предам на хората.
- Джазът не е най-типичната българска музика, но имаме доста известни имена - певци и инструменталисти, които го развиват през годините. Смятате ли, че тук бихте имали достатъчно възможности за изява? Как виждате бъдещето си?
- Битието на един млад музикант в България е изключително трудно. Но пък музикантската професия не се ограничава в рамките на една държава. Аз съм работила в чужбина, както казах, и на различни континенти, но не мога да се задържа там за повече от 3-4 месеца. Винаги има нещо, което ме връща към родината. Не си представям, че нещата ще бъдат много лесни и всичко ще стане от раз. Но вярвам, че с необходимите усилия, упоритост и вяра рано или късно ще успея да си изградя кариера. И се надявам тя да бъде в България.
- В курса сте пели освен с вашия студентски квартет инструменталисти, и с Врачанската филхармония и други формации. Лично вие с кой бенд бихте искали да работите?
- Изключително много харесвам Биг бенда на БНР. Все още не съм пяла с него, но имах възможност, по линия на една студентска практика, да наблюдавам тяхната работа, и смея да твърдя, че са изключителни музиканти. Най-вече много се възхищавам на техния диригент Антони Дончев, един от най-добрите джазмени в България. Иначе в академията ни учат да работим в различни формации, да успяваме да се сработим с всякакви музиканти, тъй като не винаги може да бъдеш в един и същ екип постоянно. Трябва да си много гъвкав, да умееш да балансираш между характери, начин на работа и т.н.
- Много артисти изпълняват свои песни и със симфоничен оркестър - тенденция, която все повече се налага по целия свят. Това дава съвсем различно звучене, мащабност и сила на поп, рок и джаз композициите.
- Смятам, че песните, аранжирани за симфоничен оркестър, звучат величествено. Има една виртуозност, която щрайховите инструменти придават на песента и тя сякаш наистина се превръща в друга песен. Смятам, че тенденцията да се правят такива проекти е много добра, така се обогатява и културата на масовия зрител. Той има възможност да наблюдава повече, да чува повече инструменти, да вижда как се случва музиката на живо.
- Освен за музиката, за какво бихте искали да имате повече време?
- Като цяло музиката, преди да започна да се занимавам с нея професионално, беше мое хоби. Така че това, което сега се стремя да бъде моят професионален път, изключително много ми харесва. И фактът, че съм ангажирана постоянно с него, не ми пречи. Когато не се занимавам с музика, обичам разходките сред природата, екскурзиите, да посещавам културни места, да гледам изложби, музеи, да ходя на концерти, на театър, да излизам с приятели...
- Вашите родители как са взели решение да ви насочат към цигулката?
- Родителите ми не са музиканти, но когато бях в детската градина, майка ми работеше в Център за работа с деца в Нова Загора. Един от преподавателите, който се занимава с народна музика, бил в моята детска градина, чул как съм изпяла нещо и забелязал, че съм музикална. Споделил с майка ми и тя ме заведе в местната музикална школа. Имаше намерение да ме запише на пиано, но директорката ме прослушала и препоръчала да започна да уча цигулка. През последните години свирих и малко на пиано, след това в академията задължително го изучаваме и продължих да се занимавам с него. На колкото повече инструменти е свирил един певец, толкова по-лесно му е да фразира, да си играе с мелодията, с ритъма и т.н
- Какво друго изучавате във вашата специалност?
- Актьорско майсторство и сценична реч. Всяка година се подготвя и представя мюзикъл - досега сме правили "Коса", "Магьосникът от Оз", тази година - "Чикаго". Това е част от обучението, постига се двигателна култура, усет за добро разположение на сцената, когато можеш да съчетаваш диалог, музиката, пеенето с танци. Това те обиграва доста и дава опит. Когато си на концерт, освен чрез гласа си, може да предадеш музиката и емоциите и с други изразни средства.
- Предстоят ви държавни изпити. В какво се състоят те?
- В представяне на три песни с група на живо и защита на дипломна работа. Моята тема е "Факторите, които допринасят за изграждането на един музикален талант". Разглеждам началото - влиянието на родителите, преподавателите, връстниците и стигам до този преход, който на мен тепърва ми предстои - между академията и професионалния живот. Той е драматичен за всеки млад човек, който току-що е завършил. Нямам представа какво ме очаква, надявам се да са хубави неща, да намеря своя път и своята реализация с музиката. Не е лесно, но пък в коя ли сфера е лесно...
- Накъде след дипломирането?
- Ще започна да се оглеждам за различни проекти. Смятам да продължа да уча, но ми се иска да бъде в чужбина. Тъй като джаз музиката ми е по сърце и там смятам, че има какво да науча. Бих искала в един момент да използвам наученото, за да правя хубава българска музика. И се надявам да имам тази възможност.