Медици са против кръстосаното донорство

Български трансплантолози са против въвеждането на кръстосаното донорство у нас. Налагало се е около 25 пъти да вземам от живи донори половин черен дроб и още толкова пъти единия бъбрек, за да ги трансплантирам на техни близки, коментира проф. Любомир Спасов, национален консултант по трансплантология и директор на болница "Лозенец". По думите му при кръстосаното донорство липсва тази емоционална връзка и подлагането на здрав човек на такава рискована операция, без тя да му е необходима, не е оправдано от морално-етична гледна точка. Опасенията на председателя на Българското дружество по трансплантология и началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия към ВМА проф. Никола Владов са, че българското общество все още не е узряло да приеме кръстосаното донорство и все още няма гаранции за липса на злоупотреби. По думите на проф. Владов все още хора, притиснати от бедността, предлагат в интернет продажба на свои органи. Въпреки това директорката на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Мариана Симеонова е категорична, че у нас няма търговия на органи, защото нито един български лекар не би участвал в подобно нещо. Тя е категорична, че ако в България бъде разрешено кръстосаното донорство, то ще става по строги показатели и правила. Кръстосаното донорство е даряване на органи от роднина на един пациент на втори пациент, с когото има по-добра съвместимост, а роднина на втория пациент дарява орган на първия при установена съвместимост. Този вид живо донорство се практикува най-вече при бъбречно болни хора. У нас законът не допуска кръстосано донорство, поради което български пациенти с подобен проблем търсят решението му в други страни, където законът го позволява.
Държавата да поема напълно стойността на поне 5 изкуствени сърца годишно, предлага проф. Спасов. Такова устройство струва около 210 хил. лв., но касата покрива едва 50 хил. лв., а останалото плащат болниците. В момента у нас около 40 души чакат изкуствено сърце, стана ясно от думите на зам.-директора по медицинските въпроси на "Св. Екатерина" проф. Димитър Петков. Той обясни, че това е единственият шанс на пациенти със сърдечна недостатъчност да живеят, докато се намери донор за трансплантация. В болницата в момента имало няколко деца, които се нуждаят от трансплантация, но състоянието им било такова, че не може да пътуват в чужбина, поради което единственият им шанс е изкуственото сърце. С това устройство може да се живее до 7 и половина-8 години, категорични са лекарите.