Местните бизнес клубове

Проф. Стойчо СИМОВ*

За периода до 2027 г. 27-членният Евросъюз е приел бюджет от 1,07 трилиона евро, а също и план за възстановяване от КОВИД-пандемията в размер на 750 милиарда евро. От бюджета страната ни трябва да получи 29 милиарда евро, а по плана - 12 милиарда евро.

Има обаче опасност, въпреки значително увеличените средства, България отново да остане най-бедната в ЕС. Това би станало, ако се запази старият мутренско-олигархичен модел за усвояване на парите - вместо при повече производители, те да отиват при обичайните "евроабонати", свързани с правителство, партии, политици, задкулисни интереси и схеми.

За да не се случи това, за България е от жизнено значение, буквално вече е съдбовно, да настъпи диверсификация на евросредствата. Те трябва да отидат при много повече производители и бизнеси по места, за да може страната ни най-после да тръгне по нормален за Европа път на развитие.

Удачен вариант на диверсификация и регионализиране на евросредствата са местните бизнес клубове (МБК), които се организират доброволно според интересите и нуждите на социалните субекти. МБК може да се разгледат и като форма на кооперация, но при по-голяма свобода на възможности. Днес кооперативните предприятия са влиятелни фактори. Както в развитите, така и в развиващите се страни, те допринасят за социално-икономическото развитие, осигуряват заетост, съдействат за балансираното разпределение на обществените блага. Нещо повече - в резултат на кооперативните усилия се създаде динамично развиваща се група от иновативни дейности, особено в сферата на новите услуги, като общодостъпен софтуер или услуги от обществен интерес, които подобряват стандарта на живот на цели общности.

От началото на глобалната финансова и икономическа криза 

ролята на кооперативите

значително нарасна. В повечето страни кооперативите реагират по-ефективно на кризата в сравнение с търговските дружества. Приспособимостта на кооперативната форма получи всеобщо признание: както у политици, така и у анализатори нарасна интересът по отношение на възможността кооперативите да бъдат включени и да участват при справяне с драматичните последствия от глобалната криза. Интересът към кооперативите и подобни организации, проявен от социалните мрежи, медии и международни организации, подчертава нарастващото осъзнаване сред тези среди за знамението на кооперативите.

Ролята на МБК за реализиране на кохезионната политика (КП) и програмата ИНТЕРРЕГ у нас произтича от новите изисквания на ЕС, съгласно които кохезионната политика е Вторият стълб на функциониране на съюза. Първият е Общата селскостопанска политика (ОСП) за изхранването на населението чрез субсидиране на селското стопанство. Кохезионната политика надгражда Общата селскостопанска политика не чрез още субсидии, а чрез инвестиране в регионални политики за съвместно, кооперирано и координирано забогатяване на изоставащите и развитите региони в Европа.

Задачата не е трудна за изпълнение, защото е финансирана чрез средствата на плановото управление и е поддържана от строги механизми за изпълнение и надзор.

Исторически погледнато, кохезионната политика е вплетена в политиката на изграждане и структуриране на ЕС. В този аспект нейни примери са Шенгенската зона, еврозоната, Европейският фонд за регионално развитие и т.н.

Местните бизнес клубове са специфична форма за реализиране на кохезионната политика, те не се вписват в Агенцията по вписванията и се изграждат на нетърговска основа за реализиране на 

участието на населението във формирането на местните политики

за икономически растеж по Първия и по Втория стълб. Тяхната обществена легитимация се осъществява на фейсбук страницата на Камарата за зелен транспорт и зелени технологии в България. Смяната на легитимността бе наложена, за да се гарантира съществуването и развитието на тези клубове.

Понастоящем ролята и мястото на МБК бихме могли да оценим и сравним с историческата роля на българското читалище, възникнало по време на Възраждането. Благодарение на читалището, народът съхрани българския език, обичаите, културно-историческите традиции и българския дух, макар и под робство. Днес чрез МБК очакваме да възродим и надградим бизнес културата на семейния, дребния, малкия и средния бизнес в съответствие със световните постижения на науката, техниката и технологиите; да развием и стимулираме интелектуалния и иновативния дух за създаването и реализирането на краен продукт с висока добавена стойност.

МБК могат бъдат основните центрове на

интегриране на науката и производството

От участниците в местния аграрен бизнес поетапно се очаква:

- самоорганизиране на местния бизнес в местни бизнес клубове (МБК);

- самоорганизиране на МБК в Национална мрежа на МБК;

- българската аграрна наука в помощ на МБК;

- изпълнение на стратегиите и политиките със средствата на грантово инвестиране.

МБК са отговорни за самоорганизирането на местния бизнес и решават с какъв бизнес план и с какви индустриални методи ще бъдат превърнати налични природни дадености в производствени ресурси, за да бъде затворен производственият цикъл с местни суровини и местна работна ръка, но с модерни производствени технологии (цифровизация, екологизация, оптимално използване на природните ресурси).

Участвайки в перспективното инвестиране и в създаване на европейски вериги за добавена стойност със средствата от програмата ИНТЕРРЕГ, бизнес клубовете са отговорни за трансформацията на един регион от категорията "изоставащ" в категорията "перспективен". А в страната ни повечето райони са от първата категория. Оценката за дейността на МБК като субект на кохезионната политика и форма за самоорганизиране на местния бизнес за коопериране с богати региони от Западна Европа може да се извършва на основата на създадените работни места, средна заплата на заетите, равнище на младежката безработица, на образоваността и квалификацията, на социалните, здравните и комуналните услуги, материално състояние на населението и благоустройство. Оценката може да бъде направена и от иновативната способност на бизнес проектите, размера и приноса към веригата на създадените стойности. Това далеч не е пълния списък от критерии за дейността на МБК.

За предприятията и предприемачите, които ползват подкрепата на ЕС, новата рамка за 2021-2027 г. предлага 

по-малко бюрокрация

и по-прости начини за искане на плащанията, като се използват опростени варианти за разходите.

Успешната координация на МБК в рамките на България налага самоорганизиране на МБК в Национална мрежа на МБК. Камарата за зелен транспорт и зелени технологии в България предлага и гарантира възможността МБК да осъществят информационната си свързаност и взаимодействие в Национална мрежа, която не е строго йерархична. Според своите устройствени документи камарата е сдружение с нестопанска цел в частна полза. Тя се ръководи от строги принципи и правила, които гарантират постигането на главните цели - социална справедливост, духовно извисяване и защита на природата и всеки член на общността на базата на прилагането на партньорството, държавно-общественото и обществено-държавното начало в работата на всеки неин член, чрез приоритетно развитие на електрониката, екотехнологиите, ефективен зелен бизнес и информационно производство.

Камарата съвместно с консорциума, обединяващ учени и специалисти от аграрните научни и учебни звена в Националната аграрна научна производствена общност (НАНПО), звена на ЛТУ, ВТУ "Тодор Каблешков, БАН, ОАНОК, ще подпомага внедряването на научнопрактически методи за създаване на 

верига от производствени дейности

както и затваряне на икономическия цикъл, започващ от добиване на суровините за производството и стигащ до продажбата на крайния продукт в търговски обекти на конкурентни пазари.

Така че диверсификацията на евросредствата към повече производители, а също интегрирането на местното управление с бизнеса и гражданското общество неминуемо дава шанс на страната ни да се отскубне от досегашното си плачевно състояние и в перспектива да поеме пътя напред и нагоре.

Модерното коопериране може да създаде бъдеще

• Авторът е председател на Камарата за зелен транспорт и зелени технологии в България