Между рекламата, свободата, пропагандата и... невежеството

Едно читателско писмо, публикувано в ДУМА на 12 февруари със заглавието "Никой не яде компютърни програми...", предизвика бурен водопад от мнения и коментари не само в интернет пространството, в социалните мрежи, а и породи остри дискусии, висок тон или иронични подмятания на живо, по телефона и къде ли не. Едва ли авторът Танчо Гаргов, когото не познавам, е очаквал подобен интерес, но ако прочете тези няколко думи, да знае, че го е постигнал.
Лавината от коментари се люшка от един вариант до друг, дори и до крайности.
Някои твърдят, че е доста агресивен и успешен вариант на реклама за вестника и електорното му издание. Вярно е, че споделянията на текста във фейсбук са хиляди, а прочитанията - десетки хиляди, но съм сигурен, че колегите от рекламния отдел едва са успели да проявят такава неочаквана "находчивост" и да се маскират зад непознато име и после да пробутат публикация...
Други са на мнение, че тази публикация е още едно доказателство, че ДУМА дава възможност да се прочетат различни мнения, защитава свободата на писане и четене и пр. Да, винаги съм отстоявал свободата на различните възгледи и съм си представял нашия вестник като свободна територия за дискусии, но... Тук се появява едно голямо НО. А то е свързано с професионалното умение да прецениш доколко различните мнения са подплатени с обективна информация, със сериозни, а не с трагикомични или архаични аргументи. Всичко това е свързано с невежеството. Но за него, после.
Трети пък с коментарите си провиждат в писмото целенасочена политическа пропаганда, зад която се крият някакви нови идеи на българската левица, диктат от Позитано и подобни "сценарии". Те просто не знаят, че ДУМА отдавна не е партиен официоз и БСП няма отношение към текстовете, които се публикуват в него.
Нещо повече - познавам стотици, хиляди социалисти и съм сигурен, че тяхното мнение е точно противоположно на изразените тези от автора.
Колкото до тезите на Танчо Гаргов, очевидно е, че уважаемият читател не е наясно какво точно работят програмистите и другите специалисти в IT сектора, не е много в час какви възнаграждения получават (пък и не би трябвало да бъде), съвсем не е разбрал кога, къде и каква подготовка са получили те, за да упражняват професията си. По доста екзотичен (абсурден и несоциалистически) начин си представя прогресивното подоходно облагане. Дали му идва на ум, че отделянето в "специален режим" на цели професии или социални групи граничи с ксенофобия?
Дори не се досеща, че и хлябът, който си купува в магазина, е изпечен в пещи, за които са работили програмисти. Пък и продавачката му го е маркирала на касов апарат, осигурен от същите специалисти... Не е длъжен и не можем да го накараме да го знае.
Когато пиша за невежество, нямам предвид автора на писмото, а тези, които сме го изтипосали за прочит. Но това е тема на друг разговор.
А иначе дискусията върви като лавина и все повече набира скорост.