Михаил Шчепкин - прозренията на реализма

* За актьора театърът е храм, светилище! Отнасяй се с уважение към този храм, за да накараш и другите да го уважават

* Естественост, простота и правда - това са законите на сценичното изкуство
 

Още докато четеш ролята, с всички сили се старай да мислиш и чувстваш така, както мисли и чувства този, когото трябва да играеш. Старай се, така да се каже, да сдъвчеш и да погълнеш цялата роля, така че тя да влезе в плътта и в кръвта ти, с въодушевление и любов пише големият руски актьор Михаил Шчепкин. Защото естествеността, простотата и правдата според него са основните закони на сценичното изкуство. Още от първите години на сценичното си творчество, а Шчепкин посвещава петдесет години от живота си на сцената, той е известен като актьор, който "играе с необикновена естественост", качество, невиждано по онова време.
Легендата за поразителната естественост, с която Михаил Шчепкин "живее" на сцената, се ражда и утвърждава с десетките му роли и най-вече с образи като Фамусов в "От ума си тегли" на Грибоедов, Градоначалникът от "Ревизор" и  Кочкарьов от "Женитба" на Гогол, Кузовкин в пиесата на Тургенев "Храненик", Арпагон от "Скъперникът" на Молиер. За Шчепкин да живее означава да играе, а да играе - означава да живее, отбелязва писателят С. Аксаков, подчертавайки изключителното значение на творчеството на актьора на сцената на Московския Малий театър, на която той създава незабравимите си характери от 1824 г. И в живота, и в изкуството Шчепкин най-много от всичко цени правдата и това убеждение, превърнало се в основа на актьорското му творчество, го превръща в основоположник на реалистичното актьорско майсторство във втората половина на ХIХ век и записва името му сред най-големите актьори в световния театър. А съдбата на този човек, надарен с гъвкав ум, пламенно въображение, необикновена доброта и безгранична любов към театъра, е изпълнена с много тъга и страдание.
Михаил Шчепкин е роден на 17 ноември 1788 г. в село Красное, Курска губерния, в семейството на крепостни селяни, и чак до 33-годишна възраст остава крепостен. Първите си стъпки на сцената Шчепкин прави още 7-годишен в домашния театър на граф Волкенщейн в операта "Новото семейство" и остава завинаги пленен от театъра. Първата му изява като професионален актьор е през 1803 г. в пиесата на Княжнин "Нещастие от каретата", поставена от частния театър на братя Барсови в Курск, където Шчепкин играе дълго време и натрупва завиден опит на многостранен актьор. През 1825 г. дебютира в Санкт Петербург, където също жъне успехи предимно като комедиен актьор с уникален талант. Най-бляскавият период в сценичния живот на Шчепкин е от 1825 до 1855 г., когато, според израза на писателя Погодин, той е "достоен помощник, изследовател и тълкувател на великите майстори на сцената - от Шекспир и Молиер до Фонвизин, Грибоедов, Гогол и Островски".
Шчепкин притежава висок, неподражаем комичен талант, съчетан с чувство за хумор и поразителна веселост, така свойствени на характера му. Неговата игра без никакъв фалш заключава в себе си бездна от чувства, искреност и правда, които магически въздействат на публиката. И точно такава актьорска игра цени особено високо Белински, който пише: "Шчепкин е изключително самобитен и своеобразен в пресъздаването на най-трудните образи, придавайки ярък, блестящ колорит, поразявайки зрителите с естествеността и непринудеността на играта си. Никой не е играл старците на Молиер по-добре от Шчепкин". И добавя: "Шчепкин е истински творец - за него да изучи ролята не означава веднъж да я подготви, а после да я повтаря, за него всяко ново представление е ново откритие, ново изучаване".
През януари 1831 г. Шчепкин поставя "От ума си тегли" на Грибоедов, където пресъздава образа на Фамусов, роля, донесла му шумен успех и прослава. Докато работи над ролята, актьорът се оплаквал, че в него няма нищо господарско и ще му бъде трудно. Но изключителната му творческа интуиция, наблюдателност, умът и талантът му помагат не само да придаде външния облик на стар московски "барин", но и да създаде сложен характер. Шчепкин играе тази роля така, че цялото минало на човек, който не се гнуси от никакви средства и подлости, за да достигне жизнените си интереси, става явно. Неговият Фамусов, по спомените на съвременниците му, е "дребнав, пресметлив, злобен, ненавиждащ всяко свободомислие". Когато Гогол написва "Ревизор", Шчепкин активно съдейства за поставянето на гениалната комедия на московска сцена, а през май 1836 г. Гогол му пише: "Вие непременно трябва да вземете ролята на Градоначалника, защото без вас тя ще пропадне". И в тази роля Шчепкин е точно такъв, какъвто Гогол иска да бъде. Неговият Градоначалник се превръща в истински триумф на таланта и прозренията на реализма, а съвременниците подчертават, че "като гледаш Шчепкин, може да си помислиш, че не актьорът изпълнява ролята, написана от Гогол, а създателят на "Ревизор" е прекопирал своя градоначалник от актьора".
За великия актьор най-важно е не външното поведение на героя, а разкриването на вътрешните преживявания и истинността на чувствата. Външността на Шчепкин не е особено сценична - ръст, по-нисък от средния, солидно закръглен, и както се шегувал Белински, "с глас на три тона", а пък самият актьор с великолепно чувство за самоирония добавял: "във височините като козе блеене". Но с упорита и постоянна работа той успява да развие и разработи гласа си, а външните си физически данни да подчини на виждането си за ролята. Но актьорът е не само забележителен изпълнител на класически роли в пиеси на Молиер, Бомарше или Шекспир, макар неговият Арпагон в "Скъперникът" или Шейлок във "Венецианският търговец" да остават в историята на театъра като високи образци на актьорско превъплъщение. Той великолепно изиграва Скъперника рицар в едноименната трагедия на Пушкин. Категорично отхвърляйки официалното мнение за "несценичността" на Пушкиновата драматургия, на премиерата на 9 януари 1853 г. актьорът показва нова, непозната страна от таланта си, а зрителите виждат един "трагичен" Шчепкин. "В тази роля той се издигна на още по-високо ниво на майсторство, невъобразимо високо... Чрез него "Скъперникът рицар" получи най-невероятното, най-пълното, най-блестящото си значение на сцената. Такова тържество на изкуството рядко може да се види", възхищават се съвременниците му.
Шчепкин не само обича, а обожава театъра и призовава колегите си: "Не се задоволявайте само с външния рисунък на ролята. Колкото и майсторски да го очертаете, все ще вее хлад... Прониквайте в самата душа на ролята, в най-дълбоките кътчета на човешкото сърце".


Портрет на Михаил Шчепкин от Николай Неврев, 1862 г.


Портрет на Шчепкин от Василий Тропнин, 1826 г.

В ролята на Арпагон от "Скъперникът" на Молиер


В ролята на Фамусов в "От ума си тегли" от Грибоедов, 1830 г.

Михаил Шчепкин - литография от средата на ХIХ век

В ролята на Кузовкин от пиесата на И. Тургенев "Храненик"

В ролята на Михайло Чупрун от пиесата на И. Котляревски "Вълшебникът"


Михаил Семьонович Шчепкин, фотография, 1855 г.

Шчепкин в ролята на Муромски от "Сватбата на Кречински" на Салтиков-Шчедрин, 1850 г.

Гравюра, изобразяваща сцена от "От ума си тегли"