Миков не приема идеята за вето върху бюджета

Вето върху промените в Закона за бюджета би бил безпрецедентен акт от страна на президента, заяви председателят на Народното събрание Михаил Миков. Вчера той отчете дейността от първата сесия на парламента.
Законът за бюджета е по-особен, той е изключително в правомощията на правителството, за да може да реализира политиката, за която е избрано. И когато използваш механизма на ветото по такъв закон, трябва да си даваш сметка, че това е пряк, директен сблъсък с изпълнителната власт и опит за блокиране на нейната политика, посочи Миков. "Опит семействата на децата с увреждане да не получат през този месец увеличението, бизнесът да не получи разплащанията. Това са все въпроси, които са от пряката конституционна компетентност на МС, а не на президента. Иначе винаги приемам с разбиране мотивираното връщане на закони за ново гласуване", коментира той.
Миков бе категоричен, че, ако постъпи отлагателно вето, няма да свика извънредно заседание на НС. Не искам да оспорвам правото на президента да използва всички предоставени му от Конституцията механизми, но когато го прави с мотиви, по същество, а не със скрита цел - да предизвикаш политическите коментари за конфигурацията в НС, заяви Миков.
Въпреки безпрецедентната обстановка на натиск, обществени очаквания, настроения и емоции 42-то НС успя за първата сесия да приеме редица закони, смята председателят на парламента. Част от тях обещани още през февруари на КСНС - измененията в Закона за енергетиката, които доведоха до намаляване цената на електроенергията, посочи той. Михаил Миков припомни и приетите законови промени в социалната сфера - увеличението на помощи за отглеждане на дете, изменения на Закона за корпоративното подоходно облагане, свързани с младежката безработица и др. Зададените въпроси към правителството на Орешарски са 174, а питанията - 39, отчете Миков.
Парламентарният шеф отчете, че депутатите не са успели да разгледат докладите на различните органи, в които НС има квоти - на съдебната власт, КЗК, ДКЕВР и др. "Тефтерчето на Златанов постави големия въпрос как НС извършва отчетността, надзора и наблюдението в тези органи на изпълнителната власт. Ако у нас има традиция на силен парламентарен контрол, то по отношение на независимите органи с квоти на парламента сме длъжници на обществото. Това ще бъде компенсирано на есенната сесия", зарече се Миков.
Ще се опитаме да структурираме експертния потенциал на НС, за да отговаря на високите изисквания за качествено законодателство, което отразява изискванията на европейското право, каза шефът на парламента. Миков е категоричен, че Съветът по законодателството трябва да бъде възстановен и да бъде изградено звено за анализ на ефекта от приеманите закони.
Миков поръча на премиера, министрите и парламентарните секретари "да погледнат онзи отложен текст от правилника, който трябва да повиши прозрачността на управлението, което за нас ще бъде задължение още от първата седмица на новата сесия". Става въпрос за отговорите по общата политика всяка първа сряда и четвъртък от месеца, уточни той. Надявам се премиерът и министрите регулярно да отчитат дейността на правителството. Обществото има нужда от това, подчерта Миков.


Не се страхуваме от предсрочни избори. Да не излезе, че след тях някой в България отново да е недоволен. Днес като че ли не можем да намерим път за нормално функциониране на институциите. Изгубени ли са годините на преход, попита риторично Михаил Миков. По Конституция сме правова, социална и демократична държава, а социалната държава е голям дефицит днес и с това са свързани голяма част от протестите. Тази конституционна триада трябва да бъде балансирана, категоричен бе председателят на НС.

Натиск заради самия натиск не е повод за отказ от мандат

Натиск заради самия натиск, заради желание на непредставени в парламента политически сили не може да бъде повод за отказ от мандат. Натиск за решаване на наболели проблеми, трупани с години, за решаване на социални въпроси, които засягат стотици хиляди граждани обаче, е здравословен. Част от протестиращите, от участващите в различните формати, които се случват в НС, много често поставят важни въпроси за решаване в законодателната дейност. Така отговори председателят на НС Михаил Миков на въпроса как ще реагира парламентът, ако натискът на протестиращите продължи през септември.
Въпросът "докога ще издържите" не е сериозен в условията на демократично общество. Когато остракизмът или агората са решаващите фактори във вземането на решения, сме твърде далеч от представителната демокрация, позната на модерния свят, констатира Миков.
"Деструкцията като подход в работата на Народното събрание е част от големия проблем на разбиването на институциите в България. След него обаче възникват въпросите за нормалното развитие на демократичната система - всяка партия, всеки народен представител носи дял от тази отговорност", категоричен е председателят на парламента. "Легитимността на Народното събрание се черпи от избори. Поне 100 дни толeранс са необходими, а на сегашния кабинет бяха дадени само 10 дни", повтори Миков.