28 Март 2020събота22:01 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Снимка Мира Дерменджиева

Срещи

Мила Михова: Има място и за опера в дигиталната ера

Винаги съм търсила и съм намирала начин да изразявам себе си, откровена е певицата, превърнала писането на хумористични текстове в свое добре реализирано хоби

/ брой: 54

автор:Альона Нейкова

visibility 914

Наричат МИЛА МИХОВА един от многообещаващите български сопрани. Родена е в София и от дете започва да свири на пиано и изучава солфеж. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" и печели стипендия на Фондацията "Борис Христов" за Оперното студио на Националната академия "Санта Чечилия" в Рим. Отличавана е на престижни певчески конкурси в България и зад граница. Също така е авторка на две хумористични книги, които публикува на крехката възраст 22 и 30 години. Става блогър и инфлуенсър доста преди сегашните звезди в тази област да са чували за подобен род изяви.

"Майка ми е най-големият ми учител и вдъхновение"

"Ролята на социалните мрежи е безценна"

"Нямам проблем с музикални експерименти, стига да са в рамките на добрия вкус"

"Пяла съм в почти всички тоалетни на почти всички оперни театри в Европа"

- Как се представяте на хората, които не ви познават?

- Аз съм Мила Михова и съм оперна певица -  това е първото. След което обикновено срещам стряскащи погледи, особено от хора от моето поколение, които много се изненадват, че има човек на тяхната възраст, посветил се на певческото изкуство. По-нататък влизам вече в подробности, обяснявам как съм избрала тази професия, как тя е съвсем нормална за млад човек и как всичко друго, което правя, по един или друг начин е свързано с това артистично начало. Винаги съм търсила и съм намирала начин да изразявам себе си - професионално и изобщо в живота си.

- Фактът, че майка ви е известната българска оперна певица Дарина Такова, помага ли да развивате вашия талант или напротив?

- Естествено! Тя е моят учител. Първият и до този момент наистина най-незаменимият ми преподавател. Всичко, което съм и като човек, и като артист, го дължа на нея, защото тя е моето най-голямо вдъхновение. Дали ми пречи? Не, защото гледам да не се съобразявам с факта, че може би ме сравняват с нея. Така че не виждам нищо проблемно.

- Неизбежно ли беше музиката да стане вашето призвание?

- Да. Мама много обича да разказва как съм била на 7 месеца и още не съм можела нито да говоря, нито да ходя, но съм тананикала мелодията на Сънчо преди "По света и у нас"...

- Казват, че учителят си е свършил добре работата, когато ученикът му го надмине. Смятате ли, че ще успеете да станете по-добра от майка ви?

- Не. Не се и опитвам, в интерес на истината. Защото времето, когато тя правеше кариера, беше много по-различно от това, което е сега. Бизнесът е различен, изискванията са различни, ние сме различни хора, с различни темпове на развитие... Така че не искам да правя сравнения.

- Кое е най-необичайното място, където сте се изявявали като оперна певица?

- На изложбата на Ода Жон през 2018 г. - на онази прословута вечеря, коментирана в почти всички медии... И тъй като много рядко по прослушвания и конкурси ни предоставят репетиционна зала, в която да се разпеем, пяла съм в почти всички тоалетни на почти всички оперни театри в Европа.

- Къде предпочитате да пеете - в България или в чужбина? Има ли място, на което смятате, че ви оценяват повече?

- Трудно ми е да отговоря. Много обичам да пея в България, защото тук правя програми, които са ми интересни, привличат ме, помагат ми да се развивам като артист. Вече пета-шеста година изнасям в страната ни самостоятелни рецитали, които си имат своята публика и са интересни на хора, наблюдаващи развитието ми като оперна певица. Разбира се, харесва ми да излизам и на международни сцени. Но тук сякаш отговорността е малко по-голяма, защото, освен да чуят мен, идват да видят и работата на майка ми.

- Имате ли любимо произведение или предпочитан автор, чиито творби ви е приятно да изпълнявате?

- Най-много обичам Росини. Всъщност, целият ми съществен професионален път минава през неговото творчество. Има определени неща, които мечтая да изпея в един момент от артистичното си развитие. Освен някои произведения от Белини и Доницети, които още не съм изпяла, бих се радвала да вляза в зоната на ранния Верди, да изпълня "Разбойници", "Ломбарди", много неща ме привличат. Включително и Масне.

- С какво бихте заменили един ден пеене?

- С нищо. Каквото и да правя във всекидневието си - пея. Дори тогава, когато нямам репетиции или спектакли.

- Каква е ролята на писането в живота ви?

- Писането е добре реализирано хоби - така да го наречем.

- Всъщност, май станахте още по-популярна и като автор благодарение на литературния проект "Пощенска кутия за приказки". Спомняте ли си този момент?

- Много добре. Защото преди 10 години издадох първата ми книга, тогава започна и тази инициатива. Гери Турийска ме канеше постоянно, постоянно, постоянно... И аз й отказвах постоянно, постоянно, постоянно... До момента, в който вече нямаше как да й откажа. И преди 5 години, всъщност по средата на историята на "Пощенска кутия за приказки", се включих в проекта. Страшно го обичам, много ми помогна, освободи ме пред публика.

- Имате две издадени хумористични книги. Смятате ли, че комедийният жанр е недооценен като литература в България?

- Да започнем от това, че не идентифицирам себе си с понятието литература. Аз съм автор на забавни текстове. Но нямам претенциите да съм писател или да имам стил. Защото начинът, по който пиша, е и начинът, по който говоря. По-скоро това е още една възможност да се изразявам. И, напротив, смятам, че хумористичният жанр в писането е нещо, което много се търси и се харесва. "Пощенска кутия за приказки" го доказва: защото най-успешните автори са точно забавните.

- Вие самата какви книги обичате да четете?

- Всякакви, включително биографични. Много обичам исторически книги, класика... Хемингуей е любимият ми автор.

- Специализирахте в Рим. Какво си спомняте от  този период от вашия живот?

- Имах много хубави преживявания. Рим е интересен град, но не е столицата на оперното изкуство в Италия. Милано му отне тази роля, най-малкото заради Миланската скала. Имах възможността да специализирам при голямата дива Рената Ското в рамките на оперното студио на "Санта Чечилия", Националната академия в Рим, и да живея в къщата на Борис Христов по едно и също време, което е изключително усещане. Всеки артист, който е млад и впечатлителен, иска да се научи, да се вдъхнови от големите примери в изкуството. Такъв досег с подобна атмосфера е безценен. Рим е тежък град за живеене, но направиш ли го веднъж, не искаш да си тръгваш.

- Участвате в много престижни музикални конкурси. Какво ви дават тези изяви?

- Опит и контакти - както всичко друго, което съм направила до този момент.

- Смятате ли, че млади изпълнители могат да получат определен трамплин, включвайки се в различни певчески фестивали?

- Да, разбира се. Те са именно за млади артисти, достигнали определено ниво на изява, на професионална солидност.

- Мислите ли, че музикалният вкус може да се възпита у масовата публика или това е въпрос на лично, домашно отношение и стремеж?

- Възможно е, но не настоявам да е така.

- Каква е ролята на социалните мрежи във вашия живот?

- Безценна! Но не само в моя живот, а на абсолютно всички хора към днешна дата. А пък в бизнеса и изкуството те са абсолютно незаменима част. Защото ние, оперните певци, сме продукт на един, разбира се, художествен пазар. И трябва да умеем да продадем себе си като артисти. Социалните мрежи ни доближават до хората, които реално биха консумирали оперното изкуство.

- Все пак то е доста древно. Изглежда ли на място, когато се промотира виртуално?

- Всички го правят. И Яна Нетребко, и дори Райна Кабаиванска, с която работя през последните 6 месеца, има платформа в социалните медии. Екипът й непрекъснато публикува съобщения, свързани с нейната педагогическа дейност и грандиозната й кариера в миналото. Има място и за опера в дигиталната ера.

- На какво ви научи работата с Райна Кабаиванска?

- Тя по-скоро затвърди една отдавна зрееща идея в моята глава - както артистична, така и чисто човешка. И тя е, че не трябва много-много да се вслушваме в това какво говорят хората за нас.

- Изпълнявали сте произведения, композирани от исландската поп икона Бьорк. Как се стигна до този проект?

- Бьорк е написала аранжименти на най-известните си песни за оперна певица с акомпанимент на старинни инструменти. Артистичният директор на фестивала "Пианисимо" е огромен фен на тази изпълнителка и поиска да реализира този проект у нас. Свързаха се с мен по препоръка на големи български музиканти като проф. Борислава Танева и проф. Георги Арнаудов, които вече ме познаваха като изпълнител. Съвременната музика, особено с толкова сложни решения като на Бьорк, не е за всеки оперен певец. Просто наистина е много трудна. Но концертът мина веднъж с голям успех. Имаме пълната подкрепа на Бьорк и на нейния лейбъл и движим напред.

- Тя как реагира, когато ви чу?

- Самият факт, че си го е представила и направила по този начин, вече е много положителен. Всъщност, аз съм третият човек, който се захваща с този проект. Другите две дами са една исландска оперна певица и американската супер дива Рене Флеминг, която обаче е записала само част от композициите.

- На музикалния пазар често навлизат проекти, които се характеризират с по-модерно звучене. Как гледате на това размиване на границите между автентичната класическа музика и вариантите на някои произведения, изсвирени в по-популярен и по-смилаем от широката публика формат?

- Аз съм "за". Стига хората, които се захващат с нещо такова, да могат да го правят добре. Нямам никакъв проблем с подобни експерименти. Въпросът е да са в рамките на добрия вкус.

- Чувствате ли се успяла?

- По-скоро смятам, че съм на правилен път - да го кажем така...

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ