Милибанд се изправя срещу профсъюзите
Плановете за реформиране на лейбъристката партия ще засегнат чувствително синдикатите
/ брой: 177
Председателят на британската Лейбъристка партия Ед Милибанд е изправен пред напрегната битка с лидерите на профсъюзите, след като плановете за намаляване на влиянието им в рамките на Лейбъристката партия, бяха внесени за обсъждане. Предложението да се сведе силата на гласа им на партийните конференции под 50% и да се смегчи влиянието в изборите за ръководство, е част от плана за демократизиране на партията, посочва в. "Гардиън". Но както отбелязва изданието, идеята ще срещне силна съпротива, защото се разглежда като опит да се отслабят историческите връзки на трейдюнионите с Лейбъристката партия.
Дискусиите, част от проекта за преучредяване на партията, ще се състоят следващия месец, преди годишната партийна конференция, която започва в Ливърпул на 25 септември. Най-вероятно плановете ще засегнат чувствително профсъюзите, тъй като именно с тяхна подкрепа по-младият Милибанд успя да измъкне победата от брат си Дейвид при вътрешнопартийните избори през миналата година.
"Гардиън" отбелязва думите на Милибанд пред синдикатите, че той няма да отстъпи от плановете си да направи партията по-демократична. Освен това Милибанд поддържа мнението, че за реформите са необходими промени както във вътрешнопартийната демокрация, така и в ролята, отредена на синдикатите.
Източник, участвал в изготвянето на предложенията, заяви пред "Гардиън": "Не можем да отидем на варианта за система, в която синдикатите имат 50% от гласовете по време на конференцията и само трима генерални секретари от три съюза да контролират четири пети от вота на профсъюзите. В момента лидерите на трейдюнионите играят твърдо, но те трябва да се събудят.
"Ед каза, че иска да направи това с консенсус, но той няма да им наложи вето. Ние няма да отстъпим", допълва анонимният източник.
Милибанд вече разгневи профсъюзите с предложения като това да бъде позволено на граждани да се регистрират като индивидуални поддръжници на партията - една нова категория, както и да им се даде право на глас в изборите за лидер на партията.
Милибанд е изправен и пред съпротива срещу плана, според който свързаните съюзи трябва да предадат списък с 3-те си милиона привърженици, които плащат членски внос, за да може партията, избирателните райони и бъдещите кандидати за лидерския пост да се свързват с тях директно. И по този начин да се изградят по-здрави връзки между местните партии и отделните членове на синдикатите.
Профсъюзите настояват, че партията не трябва да комуникира с техните членове директно, а чрез техни представители. В представянето на проекта за преучредяването на партията профсъюзите се позовават на проблеми със защита на данните, като твърдят, че предаването на данните би могло да наруши законите за политическите кампании.
Новият проект за партията се наблюдава от Питър Хейн, опитен бивш министър и държавен секретар в сянка.
Лидерите на свързаните профсъюзи са представили ответен план за възстановяване на влиянието на годишната конференция на лейбъристите, като върховен орган за определяне на политиката, както и за премахване на отделния дял за гласуване за ръководство на партията на депутатите.
Съпротивата на профсъюзите е толкова силна, че Милибанд може да бъде принуден да отложи плановете си за някои ключови реформи на конференцията и да изчака доклада за бъдещото финансиране на политическите партии, който трябва да бъде публикуван през октомври. Този доклад, изготвен по поръчка на правителството, може да съдържа мерки за ограничаване на индивидуалните дарения за политическите партии до 50 000 паунда - препоръки, които ще имат радикални последици за отношенията със синдикатите.
"Дошло ни е до гуша сменящите се лидери на лейнъристите да се отнасят с нас като с неудобно затруднение. Ние представихме собствените си предложения, за да превърнем конференцията в източник на законна партийната политика", подчерта високопоставен представител на профсъюзите, участвал в преговорите.
Синдикатите предлагат малка промяна, която ще позволи на повече групи да се свързват с партията и да гласуват в дела на профсъюзите по време на конференцията.
Милибанд е изложил редица предложения пред лидерите на синдикатите, включително една трета или една пета от гласовете по време на конференцията, така че да се намали делът на синдикатите до 40%. Освен това той е споменал неофициално, че представителите на изборни длъжности - депутати или общински съветници - може да имат роля при гласуването на конференцията. От 1993 г. синдикатите държат половината вот на конференцията, а избирателите - другата половина. Три големи профсъюза - Unison, GMB и Unite - заедно притежават почти четири пети от профсъюзния дял от гласовете.
От лагера на Милибанд също предлагат делегатите на профсъюзите на конференцията да бъдат избирани или да могат да гласуват само ако имат синдикален мандат.
"Ако ще сме на конференция, която има повече сила, тогава тя трябва да вземе решения по такъв начин, че лидерът да може да ги защити. Най-лесният начин е да оставим нещата такива, каквито са, да допуснем синдикатите да ни победят и да продължим да игнорираме гласуването", заяви представител на лейбъристите.
Наред с предложението за нова категория за членство на регистрираните поддръжници Милибанд иска също да отпадне неколкократното гласуване за лидерския пост по силата на това, че някой е партиен член и плаща членски внос.
Синдикатите чрез лейбъристката организация Trade Union and Labour Party Liaison Organisation (TULO), която обединява съюзи, членуващи в партията, се противопоставят на концепцията за регистрираните поддръжници. "Не бива да се разширява участието чрез създаване на по-нисък клас членство", твърдят от TULO.
Организацията предлага вместо това депутатите да губят правото на 1/3 от вота в избирателната колегия, която избира лидера на партията, и твърди, че това "не трябва да се разглежда като опит да се понижи ролята на парламентарните представители в избора на лидер". TULO настоява на ръководителите на профсъюзите да бъде позволено да запазят правото си да препоръчват кандидат на своите членове.
Но Tulo също се противопоставя на директната комуникация между представителите на лейбъристите и членове на дъщерните съюзи. "Колкото и повърхностно привлекателено да е, това не може да ликвидира правните и културни фактори, които правят такова споразумение изключително трудно (...) пряка връзка би поставила под въпрос законното разделение между политическа дейност на профсъюзите и на Лейбъристката партия с неизвестни последици", смятат от организацията.
"Взаимоотношения от този тип не си прилягат с представите за колективен ангажимент", добавят от Tulo. Организацията също така твърди, че "много хора, които заплащат членски внос, са щастливи да подкрепят политическата дейност на техния съюз, но изпитват, както и обществото като цяло, антипатия към политиката".
Милибанд не може да си позволи публично поражение на въпроса, тъй като той вече претърпя неуспех, когато на националния изпълнителен комитет мнозинството беше срещу него в избора му за генерален секретар на партията.
Сътрудниците на Милибанд твърдят, че той ще съумее да работи ефективно с победителя на профсъюза GMB Иън Макникъл. Но борбата изостри антагонизма заради начина, по който двете страни лобираха усилено за своя кандидат.