18 Септември 2019сряда02:51 ч.

Милкана Йорданова

АгроДУМА

Милкана Йорданова: Стопаните на млечни крави се отказват по принуда от поминък

/ брой: 9

visibility 1149

Малките стопани на млечни крави се отказват от поминъка си заради административния натиск по Наредба 2 за производство и преработка на сурово краве мляко. От тях се изисква да представят нотариални актове за ферми високо в планината, в гранични зони, където от години терените са бели петна заради съображения по националната сигурност. Сега държавата изисква от хората да задвижат и платят сложна и скъпа за тях административна процедура, иначе ще ги затвори. За последиците от административния натиск върху фермерите от планината разказва председателят на националното сдружение „Планинско мляко“ Милкана Йорданова. Тя управлява и мандрата на млекопреработвателна кооперация „Родопа милк“ в смолянското село Смилян, прочуто със своя смилянски фасул. Кооперацията съществува вече 25 г. и в нея работят 22-ма души 

Интервю на Екатерина Терзиева

– Г-жо Йорданова, как в годините назад млечното говедовъдство измести като поминък традиционното за Родопите и Смолянския край овцевъдство?

- Овцете тук изчезват след слагането на границата ни с Гърция през 1944 г. Преди това селскостопанският живот е бил съвсем друг, животните са били от есента до пролетта по Бяло море, а след това стадата са се връщали по нашите планини. За 10 години всички стада с овце се стопяват, тъй като вече не може да зимуват около Бяло море, а тук хората няма с какво да ги изхранват при суровите зимни условия. Така постепенно местните фермери минават към млечно говедовъдство. През 1954 г. в комплексната опитна станция в Смолян започва да се прави кръстоска между аборигенната късорога родопска крава, която е малко по-голяма от козата, с английската порода джерсей. Това са прочутите червени родопски кравички. Новата порода се нарича българско родопско говедо и започва масово да се отглежда от родопчани.

– Тя отглежда ли се още, поддържа ли се генофондът?

- В комплексната Опитна станция по животновъдство и земеделие в Смолян продължават да поддържат генофонда, но в годините назад бяхме свидетели на масовото унищожаване на този и други аграрни сектори, без оглед на това, че за създаване на тази порода бяха вкарани много пари от социалистическата държава. Постепенно кравичките се стопиха като бройка и преди 4-5 години ги обявиха за застрашени от изчезване. През 1990 година в регион Смолян имаше 27 000 такива крави, сега са не повече от 5000.

– Само българско родопско говедо ли бе включено в списъка на изчезващите породи?

- И родопско късорого говедо, което до началото на XX век е било развъждано в чисто състояние в планинските и полупланински региони на Родопите. Представителите на породата са издръжливи на местните условия и сравнително невзискателни към храната. По-късно животните са кръстосвани с представители на други български и европейски породи говеда. Но истината е, че заради породата българско родопско говедо и красивите като сърни червени родопски крави и започнахме да произвеждаме сирене. В началото по швейцарски лиценз за производство на прочути техни сирена като груер, тилзитер и други, а с приемането на европейските схеми за географски указания и означения преминахме към български сирена с местни имена – геран = груер, тейзе = тилзитер, парнар = пармезан, гауда = гайда.

– А има ли достатъчно сурово мляко от българско родопско говедо в региона, което използвате като суровина?

- Млякото е крайно недостатъчно и продължава да намалява. Причините са различни – много от младите хора не продължават традицията в семейната ферма, защото тези крави се отглеждат от всички в една фамилия. Семейните стопанства у нас не се подпомагат по никакъв начин, нещо повече – към тях се прилагат тежки рестриктивни изисквания. Едно от тези непосилни изисквания е условието за пререгистрация на животновъдните обекти, което бе заложено преди година в Наредба 2 за производство и преработка на сурово краве мляко, впрочем променяна няколко пъти след това.

– Бихте ли дали повече разяснения за това изискване и как то се отразява на малките фермери с млечни крави в Родопите?

- Първото условие за пререгистрацията на фермата, е малкият стопанин, който гледа от 1 до 9 млечни крави, да предостави нотариален акт на сградата или договор за наем, вписан в Агенцията по вписванията. Последният административен писък е да се извади нотариален акт на обора. Кой има нотариален акт на обора във ферми, които са горе в граничните зони, където нямат кадастрални карти дори на къщите си?!.. Там терените са били бели петна заради съображения по националната сигурност. Сега малките стопани на до 10 млечни крави трябва да викат геодезист, който да направи заснемане, за да се задвижи процедурата за изваждане на нотариален акт. Нищо, че оборът на човека може да е върху негов собствен терен.

– Какво означава това на практика?

- За да пререгистрира фермата си по член 137 от Наредба 2 и да влезе в националния регистър на фермите, първият документ, който малкият фермер трябва да предостави е нотариален акт за животновъдния обект или договор за наем. Но този договор за наем се регистрира пред нотариус, подписва се и оттам се носи в Агенцията по вписванията, която отново иска нотариален акт. Параграф 22. Отделно, за да стигне изобщо до нотариален акт, малкият фермер трябва да повика геодезист, като най-близката Агенция по геодезия, картография и кадастър е в Смолян. Той трябва да очертае обора и да направи екзекутив на сградата, само дотук таксата е 350 лева.

След това се вадят още документи, ходи се при нотариус, отново в Смолян, за да се направи констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. После този акт се носи в Агенция по вписванията. Разстоянията са големи, в повечето случаи говорим за възрастни хора, които не са в състояние да пътуват, камо ли да използват зле работещите електронни услуги по интернет. Да не говорим, че цялата процедура в парично изражение е над 2000 лева! Непосилна сума за един стопанин на няколко крави. Всичко това означава, че най-малко 90% от малките стопани на млечни крави не могат да се регистрират. 

– Как малките фермери в Родопите успяват да се преборят с административния натиск?

- Не могат и постепенно се отказват. Някои са принудени да минат в сивата икономика и тези, които все още имат физическа възможност да тичат, отиват да продават мляко около блоковете в големите градове.

– Колко производители в Родопите и на национално ниво засяга изискването към малките фермери по член 137 в Наредба 2?

- В национален мащаб имаме 47% планински райони, като почти навсякъде работят дребни стопанства. Държавната администрация ще има много работа при всяко положение, затова искат по всякакъв начин да спре дейността на малките фермери. 

– Какво решение предлагате?

- В планинските територии и райони най-големият ресурс на природата е семейното животновъдство. Затова като председател на националното сдружение „Планинско мляко“ отдавна настоявам да се създаде статут на СЕМЕЙНА ФЕРМА В ПЛАНИНСКИ РАЙОН. Тя се оценява комплексно със своите 4-5 декара картофи, 10 декара ливади и 5 декара гори, например, за да се прецени по какви критерии може да се субсидира по националните и европейските програми. При липса на помощи за тези стопанства, те продават продукцията си на най-ниски цени. Как да са конкурентоспособни? Малките фермери от планините трябва да получават компенсации за това, че остават да работят в тежки условия, като използват местните ресурси и поддържат природата. Това е целта!

МВнР: България осъжда атаките с дронове в Саудитска Арабия

автор:Дума

visibility 46

Борисов обвини "глупавите специалисти" за пробива в НАП

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 179

КС даде ход на делото за партийните дарения

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 179

Набедиха технически директор за спирането на "Хоризонт"

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 179

Горивата повличат цените нагоре

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 179

Екоминистърът не знае кой замърсява въздуха

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 179

Отпадна пречката пред "Турски поток"

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 179

Външна търговия

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 179

Партиите на Нетаняху и Ганц с равни позиции

автор:Дума

visibility 24

Предсрочни избори в Испания на 10 ноември

автор:Дума

visibility 29

Тръмп вече не иска да се бие с Техеран

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 179

Путин предложи руски ракети на саудитците

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 179

Незапочнатите и незавършени концесии на София

автор:Деси Велева

visibility 88

/ брой: 179

България е застрашена, но не от Малинов и Русия

автор:Юри Михалков

visibility 159

/ брой: 179

Как го правят другите?

автор:Зорница Илиева

visibility 77

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ