18 Септември 2019сряда02:53 ч.

Снимка Емилия Костадинова

Интервю

Милко Недялков: Омразното слово избуява при силно разделение в обществото

Най-опасни са обидите, изречени от политиците, чрез които замитат истината, твърди журналистът и депутат от БСП

/ брой: 129

автор:Дума

visibility 1730

Милко НЕДЯЛКОВ е завършил ловешката езикова гимназия и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Москва. Бил е областен председател на БСП в Ловеч. Шест мандата е бил общински съветник от левицата, а два пъти - председател на Общинския съвет. Бил е областен управител на област Ловеч. Работил е в много медии и като кореспондент на в. "Дума". Депутат е в 44-то НС, избран от 11 МИР-Ловеч. Член е на парламентарните комисии по труда, социалната и демографската политика и за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Владее английски, немски и руски език.

 "Езикът на омразата идва най-вече, когато не можеш или не искаш да намериш истински аргументи, за да опровергаеш противника си"

- Г-н Недялков, ескалира ли езикът на омразата в последните години? Какво всъщност означава терминът "език на омразата"?   

- В последно време повече внимание се обръща на термина "език на омразата". Съществувал е както в политическия, така и във всекидневния живот много отдавна. За него се заговори отново в последно време, защото все повече медии търсят уж "новина", която да е сензация, да е пикантна. В този си стремеж някои журналисти употребяват изразни средства, които се причисляват към езика на омразата. 

Много хора знаят, че езикът на омразата е едно от малкото понятия, дефинирани от Съвета на Европа още през 1997 г. Той засяга много тесен кръг от неща, свързани с национализма, с антисемитизма, с расовата ненавист и с други подобни понятия. Езикът на омразата всъщност се проявява, когато има силни обществени настроения. Аз обаче имам друг поглед към него. Езикът на омразата сам по себе си, дори дефиниран от Съвета на Европа, не съществува. Той е по-скоро израз на отношенията в обществото.

Има белези, които определено могат да ни подскажат кой човек използва омразно слово и кой не. Арогантните хора например най-често използват агресия, за да подчертаят силата си. Силата може да има и вербални проявления. Такива хора трудно правят компромиси и в случай че усетят слабост, веднага атакуват "неприятеля" с обидни думи за негови видими недостатъци или слабости. Подобен изказ може да е изключително вреден за самочувствието на оплютия и в същото време да показва липса на компетентност от страна на оплюващия. 

- Кои отношения конкретно имате предвид?

- Това са нетолерантните отношения, които преди всичко са свързани с неравенството между хората, с това, че големи групи хора търсят причината за своето състояние в други групи хора. Тогава те започват да виждат врага, да го наречем условно така, във всички свои противници, включително и политически. Това е средата, в която се появява като вторично явление езикът на омразата. Неслучайно Набоков е казал: "Нещастният човек е жесток и жлъчен." Това не е само защото няма добри хора, спрямо които човек да се сравнява. Това е така, защото, когато някой се чувства нещастен, той наистина се превръща в такъв и върху него лесно се въздейства с езика на омразата.

- Политиците ли са основните проводници на езика на омразата? Той често звучи в парламента като аргумент, с който се защитава някоя теза.

- Езикът на омразата е много лесно средство политиците да влияят на голяма група хора. Той е по-лесно разбираем и се приема от неинтелигентните слушатели и е много опасен, защото замита истината. По тази логика действа и нашият министър-председател, който казва, че той е "прост и вие сте прости, затова се разбираме добре". 

Когато политиците използват езика на омразата, те се опитват да настроят по-голяма група хора срещу своя политически противник. Но не всеки израз е език на омразата. Когато ти казваш за своя противник истини, това не може да бъде език на омразата. Той идва най-вече тогава, когато не можеш или не искаш да намериш истински аргументи, за да опровергаеш опонента си.

Езикът на омразата най-често се среща в медиите, в училище при в разговор с учители, съученици, приятели и познати, сред общества с явно разграничение на мнозинство и малцинства и в политическата риторика.   

- Как да разграничим езика на омразата от свободата на словото?

- Много интересен е въпросът кога свободата на словото преминава в език на омразата... Вторичният живот, който колегите журналисти дават на езика на омразата, е много важен за запазването на коректния тон. Според мен не всеки употребен израз, който изглежда на първо четене пикантен и бомба, може да бъде причислен при внимателното му разглеждане като език на омразата. Ще дам пример с оправдаването от съда на нашия колега Таско Ерменков, който нарече политически травестит един бивш депутат. И с право, защото той е вложил образно средство в израза, който е употребил като метафора, а не е обидил директно човека. 

Най-голямото предизвикателство е трудността да се дефинира дали определени действия могат да бъдат смятани за реч на омразата. Има тънка граница между свободата на изразяване и кога свободата на изразяване става реч на омразата. Свободата на изразяване неизбежно включва и изрази, които могат "да обидят, шокират или смутят" определени групи в обществото. Оттук нещо, което изглежда като слово на омразата за някого, е просто шокиращо изразяване за друг. 

В моята кариера като журналист също имах един много интересен случай. В местен вестник публикувах статия, в която бях написал "дребен селски шмекер се кандидатира за кмет". Съдиха ме на две инстанции. Обясних, че думата "шмекер" в този смисъл не е обидна. Цитирах обяснението в речника на Найден Геров, в който е казано, че по онова време думата "шмекер" означава човек с изискан вкус. Така че понятията също са така да се каже съотносими. Но цялата работа е, че в системата на обществото, наричаме я нарочно система, въпреки че тя има страшно много центробежни сили, езикът на омразата е много весел начин за манипулиране. Не е ли забавно да кажеш: "Ето, там са врагите". Ботев призовава силно да любим и мразим. Но мразенето не може да бъде изразено по друг начин, освен да наречеш врага си, както и той ги е наричал, "чорбаджии изедници".

- В съвременното общество не се отдава прекалено много внимание на всяка дума, без значение, че често тези, които я употребяват, не знаят нейното значение. Така ли е?

- Да, така е. Всяка критика към управляващите започва да се нарича език на омразата. Това е лоша пиар защитна кампания. Властимащите искат да омаловажат истината и затова обръщат прекалено много внимание на изразните средства. По този начин се раждат т.нар. фалшиви новини. Мисля, че най-голямата фалшива новина е например, че у нас хората живеят добре. Не е ли фалшива новината, че ремонтът на ключови обекти в България е качествен? Или хвалбите на управляващите колко големи са инвестициите у нас. И когато опозицията ги критикува - това било език на омразата. За съжаление, българите много бързо забравят какво са им казали политиците, които управляват държавата. А те харчат държавния ресурс основно за да произвеждат фалшиви новини. 

Ето БСП отново внесе предложение за изравняване на неравенството между старите и новите пенсионери. Получаваме пълен бойкот от всички. Всички признават, че пенсиите трябва да догонят парите, които възрастните хора получават в Гърция и Румъния например. Но идеите на социалистите се посрещат на нож само защото БСП ги е внесла. И се започва с обвиненията, че искаме да разрушим социалната система, да нарушим философията на бюджета, което въобще не е така. И понеже управляващите нямат аргументи да защитят своите тези, нападат опозицията, като използват езика на омразата. 

МВнР: България осъжда атаките с дронове в Саудитска Арабия

автор:Дума

visibility 46

Борисов обвини "глупавите специалисти" за пробива в НАП

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 179

КС даде ход на делото за партийните дарения

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 179

Набедиха технически директор за спирането на "Хоризонт"

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 179

Горивата повличат цените нагоре

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 179

Екоминистърът не знае кой замърсява въздуха

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 179

Отпадна пречката пред "Турски поток"

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 179

Външна търговия

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 179

Партиите на Нетаняху и Ганц с равни позиции

автор:Дума

visibility 24

Предсрочни избори в Испания на 10 ноември

автор:Дума

visibility 29

Тръмп вече не иска да се бие с Техеран

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 179

Путин предложи руски ракети на саудитците

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 179

Незапочнатите и незавършени концесии на София

автор:Деси Велева

visibility 88

/ брой: 179

България е застрашена, но не от Малинов и Русия

автор:Юри Михалков

visibility 159

/ брой: 179

Как го правят другите?

автор:Зорница Илиева

visibility 77

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ