Миналото на Враца

Картината "Генерал Йосиф Гурко на Балканите" (1891) на художника Павел Ковалевски днес се намира в частна колекция. Фелдмаршал Гурко е един от най-известните руски пълководци по време на Руско-турската война 1877-1878 г. Именно той след победата при Плевен предлага незабавно да се атакува на юг, да бъде разбита армията на Мехмет али и да се помогне на бойците на Шипка, които задържат силите на Сюлейман паша. Повечето от участниците във Военния съвет заявяват, че Гурко е безумец. В отговор генералът, който е бил склонен към патоса, казва: "За своите действия аз ще отговарям пред историята и пред Отечеството". По време на похода през Балкана Йосиф Владимирович Гурко е давал личен пример за издръжливост и енергия, наравно с всички следял трудностите на похода, лично е командвал артилерията, давал е кураж на войниците. На един от хълмовете му съобщават, че артилерийските оръдия е невъзможно да бъдат качени нагоре дори на ръце. Генералът отсича: "Тогава ще ги измъкнем със зъби". Войниците му вярват безкрайно и го наричат генерал "Напред". Борбата със стихията на природата продължава 8 дни и завършва с победа на руския дух, която предрешава хода на цялата война. Отрядът, оказал се в Софийското поле, тръгва на запад и след яростно сражение на 19 декември отнема от турците важни позиции, а на 23 декември Гурко освобождава София. В заповедта по повод на освобождаването на града генералът съобщава: "Ще минат години и нашите потомци, когато посещават тези сурови места, ще кажат с гордост - оттук минаха руските воини, които възкресиха славата на румянцевските и суворовските чудо-богатири!"
(Използван е материал от изданието на Представителството на Россотрудничество и на РКИЦ "140-годишнината от Руско-турската война").   

Илия Борисов

Миналото... Ние винаги ще се връщаме към него, защото това е нашата безсмъртна история, прошумелият живот, борбите ни за повече радост и щастие. Развитието на Враца е свързано с много героични и драматични за страната събития, съхранени в паметта на поколенията.
Най-старият книжовен паметник е "Врачанското евангелие", писано от неизвестен автор през Хттт век. Дубровнишкият търговец Павел Джорджич, живял в края на ХVт и началото на ХVтт век, е оставил интересни документи, в които изброява градовете с търговски привилегии. Между тях е и Враца. В едно послание до папата католишкият епископ Филип Станиславов пише: "В тоя град, поради неговата якост и положение, някога българският владетел е съхранявал съкровището (хазната си)."
Трудно е да се разбере от кога точно съществува Враца, макар за нейното минало и история досега да са написани и отпечатани много книги. При направените през 1965-1966 г. разкопки на Могиланската могила в центъра на града в трите тракийски гробници бяха открити богати "дарове на вековете" от времето на траките. Това са уникални предмети от злато, сребро, бронз, желязо и глина. Сред тях е сияйният в блясък и красота златен венец на тракийска принцеса, богатите и разкошни накити от злато, позлатен сребърен наколенник. Те недвусмислено говорят, че преди 24 века тракийските племена, живели тук, са развивали широк спектър от художествени занаяти. Тази традиция врачани продължават и през средновековието.

Вратица!

Някъде от древността иде това звучно име. През Хттт век са намерени надписи, в които се споменава за съществуването на селището. Сега всички следи на римските владетели са изчезнали. Няма ги и крепостните стени на местните боляри, не личат защитните ровове на града, нито страшните зидове на Сарая. Миналото безвъзвратно е изчезнало, но споменът за него никога няма да угасне. В пожълтелите страници на историята четем: "Първото историческо селище, което е възникнало около старата римска крепост при прохода, е Вратица. Това става по време на славянските нашествия на Балканския полуостров през Vт и Vтт в.". По време на Първата българска държава (Vтт и Vттт в.) Вратица става важен укрепен център. Градът се разширява по двата бряга на р. Лева. За неговото съществуване говорят надписът на Асеновци и много други сведения, легенди и предания.
Една легенда разказва, че във Вратица живял Радан войвода. Когато турците се насочили към града, той организирал отбраната му. Опрени на естествено непристъпната крепост, българите дълго  отбивали турските нападения, но накрая оределите защитници трябвало да отстъпят пред численото надмощие на завоевателите. Градът паднал. Преданието разказва, че Радан войвода убил дъщеря си Велка, за да не попадне жива в ръцете на поробителите. Победителите турци, водени от Шериф ага, озлобени от дългата съпротива на местните българи, опустошили всички селца в планината, изгорили Вратица и заставили жителите й да се зеселят в полето, северно от прохода, където река Лева напуска планината.
Името "Вратица" е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име и израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Тук е била средновековната крепост Вратица, а по-надолу от нея е самият град. В по-ново време крепостта се нарича Вратцата, според съвременния езиков изговор.
През колко бури и страдания градът е устоял и е успял да запази здрав и непокътнат своя облик и живот. Знае се, че е опустошаван от влашкия войвода Михаил Витяз, от далматинеца Дели Марко, а по-късно от жестоките турски нашественици. Враца е преживяла няколко опустошителни пожара и смъртоносни епидемии.

Ярката звезда на Йордан Лютибродски

Винаги, когато заговорим за Йордан Лютибродски, този смел и обаятелен човек и комунист, за краткия му, но героичен и ползотворен живот, в съзнанието ни изпъкват огнените редове от предсмъртното писмо до неговия баща: "...Аз бих бил спокоен и радостен, отивайки към бесилката, само тогава, когато зная, че нито името на партията, нито твоето съм опетнил със своя къс, но пълен с борба за освобождение живот. И с въже на врата, аз наместо вие, извиквам: "Дерзайте, макар и със скъпи нам жертви, победата е наша! Който е готов на жертви - той ще има и победата!... По-добре физически мъртъв, но жив за своята класа и народ, отколкото жив, но вонящ политически труп!"
Фашистките палачи го обесиха, когато бе едва на 24 години. Името му като легенда прелетя през годините.
Йордан Лютибродски е роден на 30 май 1911 г. във Враца в революционно семейство. Още от малък има възможност да слуша беседи и реферати на Тодор Павлов, Анто Бояджиев, Константин Русинов-Червения поп, и на други изявени борци за нов живот. С ясен взор разлиства и чете съчиненията на класиците на марксизма-ленинизма, прогресивна художествена литература и броевете на "Ново време", "Червен смях", "Наковалня" и др. Завършил успешно през 1927 г. местното тъкаческо училище, Йордан Лютибродски става член на РМС и се отдава на активна политическа и организационна работа. Същата година прави опит да се запише в Морското механотехническо училище във Враца, но не е приет поради това, че е син на "политически неблагонадежден гражданин".
Животът за Йордан Лютибродски става борба - упорита и тежка, изпълнена с премеждия и рискове. За кратко той работи в Русе, а после става майстор-тъкач в софийската фабрика "Фортуна". Тук е в първите редици при организирането на стачки, младежки екскурзии и протестни събрания. Той е само на 18 години, когато го арестуват и осъждат на три години и четири месеца затвор. Младият революционер използва времето, прекарано в килиите, за самообразование и политическа работа.
През 1931 г. след освобождаването му от затвора Лютибродски получава поръчение от Централния комитет на РМС да се завърне във Враца и да работи за възстановяване на младежката организация. Той се проявява като талантлив организатор и младежки ръководител. В спомените си за онова време неговият боен другар Константин Бузов пише: "С напрегнато темпо, подпомогнат от сътрудниците си, през лятото на 1932 г. Лютибродски успя да изгради основната организационна мрежа на РМС в по-голямата част на Врачански окръг. Към началото на 1933 г., въпреки младостта си, Йордан Лютибродски вече се беше наложил и като уважаван ръководен деец на Комунистическата партия."
1933 година. В нашата история тя е време на брутално насилие, на полицейска вандалщина, на преследване на всичко прогресивно. Йордан Лютибродски е принуден да мине в нелегалност. През октомври същата година цивилен полицай го залавя в София. Той обаче успява да обезоръжи своя конвой и отново е на свобода.
Изявил се като смел борец и талантлив организатор, като предан до смърт войник за тържеството на комунистическия идеал, Йордан Лютибродски е изпратен в Русе, където с любов и всеотдайност работи за създаването и укрепването на цивилна и флотска организация на РМС.
Но идва зловещият час. През ноември 1934 г. той е арестуван. Съдът е категоричен - смъртна присъда за доблестния син на народа. Младежта от цялата страна се вдига на борба за спасяването му. Но на 9 май 1935 г. той е окачен на бесилката във врачанския затвор, за да остане завинаги в пантеона на героите.