Младите българи - европейци в добро здраве, търсят справедливост

Младите българи се чувстват европейци, посочват, че са в много добре здраве, стремят се към добро образование и са много чувствителни към социалните проблеми. Профилът на младите българи се опитва да открие последното проучване на "Галъп интернешънъл", резултатите от което ще бъдат представени днес. Изследването е част от международен проект, проведен едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа. Целта му е да се индетифицират, опишат и анализират младежките нагласи и модели на поведение, коментира пред БНР проф. д-р Петър-Емил Митев.

Резултатите от изследването у нас показват, че сред младите българи няма сериозна почва нито за нихилизъм, нито за евроскептицизъм. Над 50% от младежите в България казват, че са в отлично здравословно състояние, 30 на сто определят здравето си като много добре, едва 1% отговарят "средно".

Българската младеж поставя на първо място по значимост на европейските ценности свободата. 81% от тях я поставят като доминираща ценност. 62% от младите пък посочват като значима демокрацията.
По думите на проф. Петър-Емил Митев пазарната икономика вече заема предпоследно място в значимостта на ценностите. 45% от младите я смятат за значима.
От основните резултати впечатлява нарасналото ценностно значение на солидарността. От 20% през 2014 г., то се увеличава до 53% през 2018 г.

Данните говорят, че е налице развитие към по-голяма социалност на новото поколение, без тя да е политизирана или да е придобила граждански импулс.
Изследването обръща внимание и на тревожните проблеми сред младото поколение. Според изводите 50% от младите за обезпокоени от социалната несправедливост.
Като следващ важен проблем младежите посочват на едно равнище корупцията и нарастването на бедността.
Близо 23% от младежите отбелязват като обезпокоително физическото насилие и безработицата.

Оказва се също така, че младото поколение у нас е доста добре оборудвано със съвременни технологии. В изследването няма участник, който да няма мобилен телефон. Реално са изчезнали разликите между града и селото по отношение на компютаризацията. 94% от българските младежи притежават компютър в семейството си, а 44% посочват, че имат повече от 1 компютър. Младежта, освен това, има постоянен достъп до интернет. Само 11% от младежите нямат автомобил в семейството. 87% от тях имат самостоятелна стая.

Добро е и самооценката на българските младежи: 40 процента казват, че се чувстват граждани на света, 55 на сто се чувстват европейци, 90% - се усещат като българи. 54% от младите турци и 28% от ромите се гордеят с това, че са българи, показва още анкетата.

Като един от основните проблеми сред младежта изпъква корупцията в системата на образованието. Въпреки това обаче има висок стремеж към висше образование. Изчезнал е страхът от безработица, но е висока младежката чувствителност към социалната несправедливост, коментира проф. д-р Петър-Емил Митев. Лошата новина от изследването обаче е това, че маргинализирането на българските роми продължава да стига до болезнени мащаби както по отношение на образование, така и по отношение на работа. Дистанциите богат – беден се преплитат с етническите дистанции.

Политиката е все по-далечна тема за младите. Едва 3-4% от респондентите проявяват интерес към политическа кариера. Рискуваме да се влоши качеството на политическия елит, защото към такива длъжности се ориентират не най-добрите и подготвени младежи, добави изследователят.

Изследване е проведено между младежи на възраст от 14 до 29 години.