Млякото и растителните масла поведоха храните надолу

Световният индекс за цените на храните на Организацията на ООН по прехрана и земеделие FAO през май се понижи с 0,6% на месечна основа до 157,4 пункта, отбелязвайки втори пореден месец на спад. Низходящият импулс дойде основно от поевтиняването на растителните масла - с 3,5%, предвид по-ниските котировки на палмовото, слънчогледовото, соевото и рапичното масло, след като Индонезия отмени забраната си за износ на палмово масло, съобщава БТА.

Млечните продукти поевтиняха също с 3,5% - първи спад от осем месеца, който се дължи предимно на намалелия интерес сред купувачите заради несигурността около КОВИД-ограниченията в Китай. От началото на годината до началото на юни цената на млякото се е повишила с близо 40% до около 25 долара за центнер (50 килограма). Сега котировките обаче отстъпват с 10% и на фючърсния пазар млякото (с доставка през юли) се търгува за 22,97 долара.

Индексът за зърнените храни S&P GSCI Grains Spot, който следи развитието на цените на пшеница, царевица и други зърнени култури, спадна с 16,5% в рамките на месец, макар да остава значително над равнището отпреди година. От началото на годината до пика, отчетен през май, цената на пшеницата се повиши с 66% до 1278 щатски цента за бушел (около 27 килограма). През последните седмици обаче котировките падат и пшеницата вече се търгува при 947 щатски цента за бушел или с една четвърт под майския пик. Причината е, че загрижеността за ограничените доставки намалява, отбелязва германското икономическо издание "Виртшафтсвохе". Очаква се, например, горещата вълна във Франция да не е нанесла значителни щети на реколтата. Освен това Русия и ЕС изглежда засега успяват да компенсират недостига, който украинската пшеница остави на пазара. Макар да е възможно през следващите месеци пшеницата отново да се търгува на малко по-високи цени на фючърсния пазар, контрактите все пак вероятно ще останат доста под границата от 1000 щатски цента за бушел.