Много е важно по кой път ще тръгне БСП

Александър Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик, област Видин. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и естетика и теория на изкуството в Академията за обществени науки в Москва. Професор, доктор на философските науки.  До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия. От януари 1990 до декември 1991 г. Лилов е председател на БСП. От 1990 до 1998 г. е депутат във Великото народно събрание, в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание от листата на БСП. От 1993 е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП.

Цитат:
Ние се сплотяваме не около вожда или лидера, а около идеите на партията, около нейната кауза и политика. Това е причината нашето единство да е здраво, стабилно и да е силен фактор в 120-годишната история на БСП

- Предстоящият 48-и конгрес е натоварен с много очаквания и медиен интерес. Какво го прави толкова очакван според вас? Само усещането за противопоставянето Станишев-Първанов ли концентрира такова внимание?
- Отговорът на този въпрос има две нива. Външно погледнато, този политически дуел несъмнено изостря интереса, което е напълно естествено. Публиката иска да разбере как ще завърши мачът. Ясно е, че въпросът кой ще надделее и какво следва от това за партията и за политическата система е голям дразнител на интереса към предстоящия конгрес.
- А кой е другият?
- Има и друго ниво, което смятам, че е значително по-важно от първото. Същественото в това ниво не е интересът към скандала, а е тестът за състоянието на БСП. Въпросът е не само кой ще надделее, а дали е в състояние БСП да предложи по-добра визия за развитието на страната от сега управляващата партия ГЕРБ и от десницата. Това трябва да е визия за решаване на острите проблеми, пред които е изправена България, за излизане от кризата и за преодоляването на това последно място в ЕС, което ние твърдо заемаме, за подобряване на жизненото равнище и качеството на живот на българите.
Именно този интерес е определящ за отношението към конгреса и за доверието в БСП. Хората искат да видят и да знаят не само дали може БСП да поеме ангажименти за следващите парламентарни избори, но и дали разполага с необходимия капацитет от читави личности, които биха могли да реализират една нова политика, която да бъде насочена към промяна на статуквото. Защото в противен случай БСП ще се окаже част от статуквото.
- Дебатът Станишев-Първанов полезен ли е за БСП?
- Аз съм категоричен противник на този дебат. Не го смятам за лидерски дебат. Мисля, че партията закъсня да каже баста на подобен псевдоидеен и псевдополитически дебат. БСП не е лидерска партия от типа на ГЕРБ или "Атака". БСП е идейна партия. Ние сме сплотени не около вожда, а около идеите на партията, около нейната кауза и политика. Това е причината нашето единство да е здраво, стабилно и да е силен фактор в 120-годишната история на БСП.
Нещо повече. Аз смятам този дебат не само за неполезен, но мисля, че е вреден. Той намалява авторитета на партията и доверието към нея, разфокусира партията и отклонява нейното внимание и интелект от така необходимия дебат върху политиката, идеите и ангажиментите, които трябва да изработи този конгрес, за да разчита на победа в изборите. От това зависи отношението към БСП, от това зависи доверието на избирателя към нас, а не от това кой ще заеме стола на "Позитано".
- Каква е вашата оценка за лидерството на Сергей Станишев досега? Той е най-дълго задържалият се лидер на БСП от 1990 година насам и заради това е интересно кои моменти от неговите 10 години начело на БСП бихте откроили.
- Най-силните страни на Сергей Станишев са неговият европейски облик, неговата европейска политическа култура и стилистика, реалният му европейски авторитет и признанието на лява Европа към него. Той е български модерен ляв политик. Това, че бе издигнат за председател на Партията на европейските социалисти, не е случайно - той има много силна подкрепа от Социнтерна и от ПЕС. И точно тук е странното. Тези, които инициираха дебата, не отчитат факта, че за лява Европа е необяснимо как ПЕС току-що избра за свой председател Сергей Станишев, а влиятелни хора в БСП оспорват възможността за неговия избор като лидер на партията. Аз смятам този факт за недобър признак за сегашното състояние на БСП и за недостатъчната политическа отговорност на хората, които инициираха в този сложен момент дебат за лидерския пост на Сергей Станишев.
От друга страна, ние не само не сме лидерски тип партия, ние трябва добре да разбираме, че не постът прави партийния деятел лидер. Той се създава в горнилото на борбата. Родоначалникът на нашата партия Димитър Благоев, това всеки го знае, никога не е бил нито председател, нито генерален секретар, но ето вече 120 години е неоспоримият ни лидер. Лидерският статус и лидерската роля не се избират от конференции и конгреси, а от живота, от качествата и от приносите на една или друга политическа личност.
- Но въпросът за лидера все пак е важен.
- Разбира се, че е важен. Аз не го подценявам. Но в моето съзнание и разбиране лидерът е водачът, той трябва да знае пътя, да познава добре ситуацията, да може да я оцени вярно и да успее да открива пътя, по който да води партията към напредък. Това е истинският лидер. А не това, че той е властен да санкционира всичко, както сега наблюдаваме да се случва в някои от партиите. Това е нетрайно лидерство.
- А как гледате на идеята за пряк избор на председателя от цялата партия?
- Гледам безусловно положително на тази идея. В началото на 90-те години, когато станаха промените в партията, се проведоха два вътрешни референдума - за името и за програмата на БСП. Те са форма за вземане на решение по големите въпроси от цялата партия, а не само от ръководството. Смятам, че това е много ценен опит и мисля, че трябва да се намерят начини този опит да бъде продължен. Само че това изисква доста висока степен на политическа култура и отговорност на партията като цяло и на нейните ръководители. Това трябва да бъде състезание на идеи и политики, а не на претенции за постове. Ако стане обратното, тази форма на висша демокрация не само ще се изроди, но и ще нанесе беди.
- Мислите ли, че в момента левицата е добра алтернатива и опозиция на ГЕРБ?
- Добра опозиция - да. Малобройна, неадекватно малка за традиционно голямото влияние на БСП. Но бойка, енергична, действаща от леви позиции, с ярки и утвърдени в общественото мнение парламентаристи. Впечатляват тяхната компетентност, професионализъм и несравнимо по-високата политическа и демократична култура. Що се отнася до въпроса дали в момента сме се утвърдили като убедителна алтернатива на ГЕРБ, смятам, че тази задача тепърва трябва да бъде решена от нас. Трябва да сме реалисти. Не е важно как ние сами се самооценяваме. Решаваща е преценката на избирателя. Вотът определя предпочитаната алтернатива. Нашият проблем е да не допускаме асиметрия между нашата опозиционна и нашата управленска политика. Одесняването трябва да се преодолее. Ние се различаваме от ГЕРБ по това, че те увеличават бедността, а ние предлагаме политика за нейното ликвидиране, те защитават интересите на капитала, ние - интересите на хората на труда, на малкия и средния бизнес. Господин Дянков орязва финансите за здравеопазване, образование, наука, пенсии, сега посяга на Сребърния фонд. БСП залага не на прехвърляне на тежестите на кризата върху хората, а на икономическия растеж, на инвестирането в човека - образование, здравеопазване, работни места, доходи.
БСП трябва да поеме ясни ангажименти за следващия период, иначе няма шанс в изборите догодина. Свърши времето на общите приказки, бъдещето е на иновативното развитие и на иновативния ръководител.
- Доколко БСП днес прилича на партията, която си представяхте, че ще бъде в началото на 90-те години? Тогава, доколкото си спомням, вашата формулировка беше, че БСП трябва да се развива като "модерна лява партия" и да не поема по социалдемократическия път.
- Общият ми отговор е, че идеалът винаги е по-красив и привлекателен от конкретната реалност. Емпирията, конкретният опит обаче е много по-богат, пъстър и противоречив. В него положителното и отрицателното, талантът и посредствеността, подвигът и подлостта са се преплели в буйна нашенска ръченица.
Тогава се водеше много широка и демократична дискусия в партията между структурите и дейците й по кой път да тръгне БКП след краха на социализма. Очертаха се две основни концепции. Едната, която отстоявах аз и голямата част от ръководството, беше, че партията трябва да преоцени болшевишкия модел на партия, защото той не отговаря на българските национални традиции и условия. Заедно с това да се преоцени и съветската форма на социализъм, който също не отговаря на европейските и на националните традиции. Тази концепция гласеше още, че отказвайки се от болшевишкия модел партия, ние трябва да преосмислим и социалдемократическия модел, който също вече не отговаря на новата епоха. За наш късмет десетина години след нашата дискусия започна аналогична дискусия вътре в европейската социалдемокрация. Вижте статиите и книгите на Гидънс, Блеър и Шрьодер, те предложиха нова версия на "Третия път", Дарендорф оповести края на социалдемокрацията. Вътрешните социалдемократически критици не говореха за преосмисляне, а направо казваха: или модернизация, или край на социалдемокрацията.
Другата концепция, която се представляваше от Андрей и ОСД (Обединение за социална демокрация), беше, че БСП трябва да се превърне в социалдемократическа партия, каквато беше до нейната болшевизация. Аз обаче твърдях, че този модел не дава на партията перспектива. Не можем в ХХI век да бъдем силна партия с модели от ХIХ век. Това е задънена улица. Трябва да търсим решения, адекватни на новата, а не на старата историческа епоха. Заради това дискусията беше много остра, фундаментално тежка и заедно с това не абстрактна, а органично свързана с динамиката на процесите у нас и около нас. Наложи се понятието "модерна лява социалистическа партия на ХХI век", което легна в новата програма и сложи началото на модернизацията в развитието на БСП. Ние оцеляхме не защото сме богопомазани или защото сме любимци на времето, точно обратното, а защото решихме два въпроса - изработихме вярна стратегия на БСП за оцеляване чрез развитие, а не чрез мимикрия. И това беше голям успех. "Манифестът за демократичен социализъм" изигра ролята на политическа стратегия на партията. Освен успешна политическа стратегия, ние запазихме единството на партията, в което беше нейната сила, което й придаде тежест, което я направи много силна партия. Неслучайно през последните 20 години БСП два пъти спечели демократични парламентарни и президентски избори. Неслучайно днес БСП е най-силната политическа партия у нас. Изчезнаха социалдемократическите и аграрните партии, СДС е на изкуствено дишане и едва преминава изборната бариера, появиха се т.нар. ванпартии, политическият туризъм придоби отвратителни прояви. БСП допуска грешки, има проблеми, но продължава да стои здраво на краката си.
Ето защо е много важно по кой път ще тръгне сега БСП.
- В момента Европа ври и кипи политически, а изборите във Франция и Гърция станаха обект на много коментари, анализи и спорове. Какво всъщност казаха хората на европейските елити чрез тези два вота? Показват ли те скъсване с крайната неолиберална идея за постоянното рязане на разходи до почти пълното изчезване на всяка идея за социална държава?
- Тепърва ще бъде анализиран урокът, който европейският избирател, в конкретния случай във Франция и в Гърция, даде на този десен курс в развитието на Европа, на този неолиберализъм, който в края на краищата лежи в основата на тежката финансова и икономическа криза в света. Сума сумарум ясно се вижда, че европейците изразяват недоволство и санкционират десния курс за развитието на Европа. Това не е пътят за излизане от кризата, не е пътят за икономическия напредък на Европа, а е път към задълбочаване на социалните проблеми. Защото стоварва тежестите на кризата главно върху хората на труда, върху по-слабите слоеве на обществото.
От друга страна, както стана в Гърция, там, където се посегна драстично върху социалните придобивки, се вижда какъв хаос застрашава страната и какви възможности открива той пред крайнодесните и пред екстремистките сили в обществото. Аз намирам тези уроци за категорично предупредителни за всички останали страни и очаквам появата на лява визия за развитието на Европейския съюз, основана на икономическия растеж и по-доброто качество на живота на европейските граждани. Олевяването на европейското мислене, на европейската държавна власт и на европейските леви партии е предстоящо.
- И на края на нашия разговор да ви попитам: вие оптимист ли сте или скептик за работата и резултатите на 48-ия конгрес?
- Труден конгрес, но нямам съмнение за позитивното му протичане. Вярвам в интелекта и разума на партията, в отговорността и рефлексите на делегатите. Имаме проблеми, но ще намерим пътя за тяхното решаване. Ние трябва да сме си загубили ума, за да допуснем разцепление или да взривим левия проект на българския преход - Българската социалистическа партия. Но не сме, все още не сме. Разбира се, може да ми се опонира, че никога не е късно човек да се изложи, да, така е, но впечатлението от половинвековното ми членуване в тази партия е, че тя е най-силна, когато е застрашена. Никого не съветвам да проверява верността на това впечатление.