Много искам да се науча да свиря джаз

Николай Минчев e роден през 1979 г., израства в семейството на именития цигулар Минчо Минчев. Получава образованието си в България и Германия. Носител е на отличия от престижни конкурси. През 1997 г. е отличен с наградата "Музикант на годината" на БНР за най-успешен дебют. Има солистични участия с повечето български оркестри. Концертира в Германия, Франция, Италия, Норвегия, Турция, България и Македония. През 1998 г. създава клавирно трио с Беате Алтенбург (виолончело) и Катерине Клипфел (пиано), с което развива активна концертна и звукозаписна дейност. От август 2001 г. е първи концертмайстор на Филхармонията в Есен, а в момента - на Оперно-симфоничния оркестър във Вупертал. От 2005 г. преподава цигулка във Folкwang Hochschule в Есен, Германия. Николай Минчев беше солист заедно с баща си проф. Минчо Минчев в премиерно изпълнение със Симфоничния оркестър на БНР на "Моцарт ала Хайдн" от Шнитке при откриването на новия концертен сезон. Между репетициите разговаряхме в Първо студио на БНР.

- Може ли да видя цигулката ви? Каква е?
- Цигулката ми е Жан Батист Вийон от 1850 г. Търсих я дълго и я открих преди 10-11 години, когато бях още в Есен, през 2002 г. Голяма любов!
- Сигурно вече сте "свикнали" един с друг? Всъщност за колко време един музикант може да опознае инструмента си?
- Цял живот се опознаваме. В интерес на истината, се влияе от всичко - от промяната на времето, на климата, на влажността... Прекарвам с нея много часове всеки ден.
- Имате ли други инструменти?
- Купих си една китайска цигулка, чисто бяла. Изсвирих с нея един Карнавален концерт, дори в "Кармен" имах соло. Имам и електрическа, но нея използвам повече за среднощни упражнения, защото не се чува, когато не е включена.
- Не харесвате ли електронния звук?
- Напротив! Много искам да се науча да свиря джаз и ако някога отново имам повече свобода и време, първото, което бих направил, е да се запиша да уча джаз. Той не се свири просто по слух, необходими са общи познания, които за съжаление ми липсват.
- Може би някой ден...
- Ами дай Боже! Ще пораснат децата...
- Когато пристигнахте първия ден в радиото, казахте, че нямате търпение да започнете репетиции. Винаги ли се вълнувате, когато ви предстои премиера или нещо ново?
- Имам нужда да почувствам тази нова за мен творба, друго е усещането да направиш собствен прочит, и когато започне съвместната работа, е несравнимо удоволствие да осъществиш своята интерпретация на музиката. В повечето случаи, когато започвам нов проект, се чувствам така. Разбира се, че е по-хубаво човек да няма търпение да започне нещо, отколкото да няма търпение нещо да свърши.
- Имате ли интерес да откривате неизвестни творби, да ги изпълните пръв?
- Има хора, които само с това се занимават - кога е изпълнявано едно произведение, дали е изпълнявано и т.н. Не винаги имам време, но ако чуя нещо, което ми е интересно, което ме грабне или предизвика - с удоволствие.
- Обикновено за хората, които са започнали да свирят от ранна възраст, се казва, че са били лишени от детство. Вие от какво бяхте лишен заради изкуството?
- От нищо! На млади години човек има хубава памет. Аз бързо учех неща и се осланях на тези мои способности. Започнах сравнително късно да свиря сериозно, на 15-16 години. Тогава започна да ми става интересно, да имам търпение да се упражнявам. Слушах в Хановер един престижен конкурс за цигулари - "Йоахим", на който се явяваха страхотни млади хора и уникални цигулари. Докато ги слушах, си казах, че или трябва да правя нещо сериозно, или да не си губя времето и да оставя цигулката. Това много ме мотивира и стимулира. Беше може би точно навреме - "преди да е тръгнал последният влак".
- Завършил сте като студент при проф. Минчо Минчев, който през годините се наложи като авторитетен педагог. По-лесно или по-трудно е да учите при баща си - бил ли е по-взискателен към вас?
- Винаги е било по-трудно. По време на моето обучение живеех вкъщи и той винаги знаеше в колко часа се прибирам, в какво състояние и т.н. Не ми е било никакъв проблем, но винаги съм имал чувството, че към останалите той е бил по-толерантен.
- Вие вървите по неговите стъпки и в педагогиката - какво ви дава преподавателската работа?
- Преподавам вече може би 7-8 години. Започнах като доцент в музикално-педагогическия факултет, но в момента се занимавам главно със студенти, които учат инструментална музика. Често им казвам, че адски ме е яд, че вече знам толкова много, а съм минал през безумно дълъг и труден път на творческо търсене. Човек прахосва много време в грешни упражнения или подход, с неща, които не водят до поставената цел, преди да разбере как точно да се упражнява технически, за да постигне нужния ефект. Целта ми е да им помогна, като им дам моите знания, за да могат за по-кратко време да имат по-добри резултати. В Германия много се държи на подготовката за оркестрова работа - прослушвания, оркестрови трудности, Моцартови произведения, освен всичко останало, което е в широкия репертоар. Вече 13 години съм първи концертмайстор, имам много натрупан опит и познания, без да скромнича. Мен тази работа ме удовлетворява, върша я от сърце, а съм щастлив, че и те остават много доволни. Дано продължи така!
- Когато двамата с баща си сядате на по бира, пак ли за музика си говорите?
- И да, и не. Зависи от ситуацията - дали имаме някакъв съвместен проект или нещо, което е свързано с работата. За съжаление много рядко започнахме да сядаме на по бира, тъй като времето, при мен особено, не стига. Имам отговорности на моето концертмайсторско място, плюс преподаване, плюс допълнителни ученици, плюс жена и две деца... Много хубаво би било по-често да се виждаме.
- Симфонична, камерна, оперна музика - кое ви е най-приятно да изпълнявате?
- Нямам фаворит. Както нямам фаворит за композитор.
- Свирите с различни оркестри. Съществува мнение, че най-добрите оркестри са като добре смазан механизъм и дори без диригент могат да изпълнят програмата си прекрасно.
- Но те са съвсем малко.
- Като музикант сигурно усещате разликата между отделните оркестри?
- Като цяло има голяма разлика дали свириш като солист или като оркестрант. Бил съм и в двете роли. Когато свириш като солист, като че ли можеш повече да наложиш своето, да накараш оркестъра да те следи, да приеме твоите идеи. Като гост-оркестрант в непознат оркестър нещата стоят по-различно - трябва да си бдителен, да почувстваш и опознаеш живия организъм, който представлява един оркестър. Има оркестри, които свирят прецизно, чисто, недотам музикално. Други отлично умеят да боравят с различни звуци и багри, да моделират майсторски нюансите на звука. Има такива, които съчетават всичко това - като Берлинската филхармония, Оркестъра на Мюнхенското радио и още 5-6, които са на световно ниво. Там наистина няма абсолютно никакво значение кой диригент ще застане отпред.
- Но има диригенти, които са толкова ярки и силни и като личности, и като музиканти, че правят изпълнението дори на най-популярното и познато произведение да звучи гениално, различно.
- Има ги. Те са прекрасни музиканти, които със самото си име вдъхват огромен респект. И карат един оркестър да прекрачи рамките и границите на възможното и да постигне максимума.
- Притежавате доста отличия - от конкурси и по други поводи. Как се отразяват наградите на самочувствието на артиста, от една страна, и на кариерата му, от друга?
- Никога не съм отдавал особено голямо значение на наградите. Вярно, взимал съм отличия на някой и друг конкурс (но има хора, които за тези години са спечелили далеч повече награди). За мен това е било някакво препятствие или задача, която съм си поставял пред себе си - да се подготвя за определен конкурс, да изпитам възможностите и нивото си. Ако получиш първа награда и знаеш, че не си свирил чак толкова добре, или получиш трета награда и си останал супер доволен, защото осъзнаваш, че на този етап това е бил максимумът на възможностите ти - нито едното ще те удовлетвори, нито другото. Винаги в конкурси, особено на големите, има известен субективен момент, някое и друго предварително подреждане... Наградите може да допринесат за кариерата ти, при положение че се готвиш за голяма солистична кариера, но всички останали просто трябва да се радват, ако намерят някакво място и могат да си изкарват прехраната. В Западна Европа става дума за съвсем други възможности, но ние сега се борим с абсолютно същите проблеми, както и тук.
- Кои предстоящи изяви през новия сезон очаквате с най-голям интерес?
- Предстои ни гостуване в Милано, както всяка година, турне в Полша, новогодишни концерти в Цюрих... Мисля, че ще бъде интересен сезон с разнообразна програма. Предполагам, че отново ще свиря и в България.
- Когато си идвате в България, имате ли любими места, които посещавате?
- Има, да, но ги посещавам повече през лятната ваканция.
- Съпругата ви музикантка ли е?
- Да, Инга е завършила тромпет и преподава йога. Новият й проект е съчетаване на музика с йога.
- Имате две дъщери.
- Ния е на 5 години, Нала е почти на 2.
- Смятате ли да ги насочите към музиката?
- Чакам да видя колко е сериозно желанието на Ния да свири на цигулка - от доста време ми говори за това. Може би трябва вече да помислим сериозно.
- А бихте ли избрали за децата си вашата професия?
- Не. Зависи какво те целят в живота си, но според мен ще им бъдат спестени много ядове.