29 Октомври 2020четвъртък20:07 ч.

Джуни Александрова:

Много лесно забравяме миналото си

Нравствените послания на великите българи са ни особено необходими днес, убедена е известната актриса

/ брой: 151

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 2744

Актрисата Джуни Александрова е родена на 3 юни. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Филип Филипов. Играе на сцените на театрите в Хасково, Враца, в театър "София" и "Българска армия". Сред по-известните й роли са Мария Тюдор от едноименната пиеса на Юго, Луиза от "Учени жени" на Молиер, Ана от "Всяка есенна вечер" на Ив. Пейчев, Нюра в "Денят на сватбата" от Виктор Розов, Мария Стюарт от едноименната пиеса на Шилер. Изнася самостоятелни рецитали и моноспектакли - "Сама жена на път" по Блага Димитрова, "Молитва" по Яворов, "Лира и тръба" по Ботев, Вазов и писма на Левски, "Обич и мъка" по стихове на Л. Стефанова, "Живей така, че..." по есета, импресии и разкази на Д. Дамянов, К. Странджев и др. Носителка е на много високи отличия, "Заслужил артист" (1972). Снимала се е във филмите "Къде живееш?" (1983), "Адиос, мучачос" (1978), авторка е на книгите "На глас", "Предизвикани мисли" и "Все тая жал...". Има дъщеря, която е преподавателка по хинди и урду в Нюйоркския университет, и две внучки.

- Госпожо Александрова, как възникна идеята за съвместния ви спектакъл с трупата на Нешка Робева "Забравени"?
- Идеята от две години ме занимава. Правила съм подобни неща с вокални групи, само с пианист, с камерен оркестър и т.н. Понеже тази година се отбелязват 135 години от Априлското въстание, както и 160 г. от рождението на Тодор Каблешков, 190 г. от рождението на Раковски и т.н., поканих Нешка да чуе моята идея - да направим съвместен спектакъл по текстове на Ботев и Вазов. И тя я прие. Предложих й част от "Епопея на забравените" и това, което имам в моя репертоар от Ботев - освен поезия, и много публицистика. Започнахме репетиции, бяха много тежки, но тя се запали от идеята и се получи един чудесен спектакъл с продължителност час и 20 минути. Публиката реагира много точно. Не искахме да бъдем конкретни. Спектакълът върви по определена сюжетна линия. Започва с "Борба" на Ботев: "В тъги, в неволи младост минува,/ кръвта се ядно в жили вълнува.../ Свестните у нас считат за луди,/ глупеца вредом всеки почита:/ Богат е - казва, па го не пита/ колко е души изгорил живи/ сироти колко той е ограбил/ и пред олтара бога измамил/ с молитви, с клетви, с думи лъжливи..." Искаше ни се текстовете да звучат актуално. Ето от публицистиката на Ботев: "...Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти,... а ти мълчиш като риба, търпиш като вол... Какво искате от подобен народ? Той е роб... и аз имам пълното човешко право да го прокълна, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба..." Използвам още текстове от неговите статии, от "Елегия", "На прощаване". Но ми се искаше да звучат и творби на Вазов, които не са много познати, като например "Векът": "Млъкнете вие, бедни хвалители на века,/ във който назовахте свободен человека:/ млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес,/ безумия, с които глушихте ни до днес!.../ Защо тоз век нищожен велик го вий зовете?/ Дали, че в него няма ни робство, ни разврат?/ Дали, че ни обсипва със мир и благодат?..." Или "Какъв е тоз век страшен? Какви са тез години,/ в кои дела такива се вършат пред очи ни?.../ Каква е таз Европа, с човещина прочута,/ и зрителка спокойна на таз картина люта..."
- Думите им звучат много съвременно!
- Удивително съвременно! В спектакъла използвам писмо на Васил Левски до Филип Тотю, което също е много актуално, откъс от Кървавото писмо на Каблешков, за да се експонира въстанието. Това е цялостен спектакъл, един диалог между танци и слово. Танците са взети от словото като изходна точка или пък танците провокират словото. Затова спектакълът е изграден с големи съкращения на произведенията, за да се създаде тази атмосфера. Времетраенето на танците е съобразено, а музиката на "Исихия" е великолепна.
- А защо пожелахте да работите с Нешка Робева?
- Възхищавам се от нейната работа, нейното въображение е в образи, има дързост в работата й, тя търси новаторството, изключително прецизна е. В трупата й играят млади хора, отдадени на тази трудна професия. Нешка работи при изключително тежки условия, не получава финансиране, няма нормална база... Пословична е нейната издръжливост, голямата й находчивост в творчеството, което създава с танцьорите от "Нешанъл арт". Тя участваше много активно при подреждането на словото.
- Кога и къде сте представили спектакъла досега?
- Играем го от 3 март, когато бе премиерата в Созопол и в операта в Бургас, след това гостувахме в Петрич, Русе, Стара Загора, Пловдив, София, Варна, на много места с по два спектакъла, после Ивайловград, Трявна...
- Какво най-много аплодират зрителите?
- Зрителите поставят най-различни акценти. Но ми прави впечатление, че почти навсякъде ръкопляскат на "Моята молитва".
- Значи това слово докосва сърцата на днешните млади...
- Това беше моята идея - да се намери друга форма, по-зрелищна, за да стигнем до съзнанието на младите. Нека да знаят, че тези наши велики личности не са останали в прахта, че са актуални, че нравствените послания, които са ни изпращали през столетието, днес са необходими на българина. Ботев умира на 28 години - един млад човек, който оставя такова гениално наследство. Ние трябва да се храним с нашето минало, да не забравяме ценностите, които сме наследили от тях. Днес много лесно пренебрегваме личности, непреходни духовни измерения... Много е важно да се връщаме към нашето Възраждане. Вазов пише: "О, движенье славно, о, мрачно движенье,/ дни на борба горда, о, дни на паденье!/ Епопея тъмна, непозната нам,/ епопея пълна с геройство и срам!" Трябва да знаем, че е имало и предателство, но е имало и възторг, имало е тържество на духа. Това ни е крайно необходимо! Вълнувам се от факта, че стриктно отбелязваме забележителни дати на нашите възрожденци, а след това... забрава... Мисля, че в училища, по медиите трябва повече да размишляваме върху техните гледища, да не забравяме техните послания.
- И да не си държим портретите им само като икони...
- Да, те стоят дежурно някъде, дори ги носим по митинги... Това не само много ме вълнува, но протестирам. Този грозен и безпардонен национализъм, който се развихря понякога, още повече ме кара да се връщам днес към Ботевото слово. Когато излиза "Дума на българските емигранти" в своите статии Ботев не прави разлика между империята, правителството, от една страна, и турския народ - от друга. Във в. "Знаме" по-късно той обаче публикува статия, където преосмисля тази си позиция: "Да казва кой що ще, но ние мислиме, че ако турският потъпкан и измъчен народ се откаже от своя фанатизъм и без да обръща внимание на религиозните и национални разлики, поиска да се съедини с нас, за да се отърве от общия враг - правителството, ние сме длъжни да го приемем с открити ръце, без да гледаме историческата вражда, която се стреми да ни разединява..." Само приобщаването, а не разделението, не изолацията ще ни доведе до добро. Не е въпросът да развиваме този патриотизъм, с цялото съдържание, което може би е отживяло, въпросът е да намерим себе си чрез тях, чрез нашите личности във времето, в което са живели, наред с големия и малкия, наред с величината на духа, с низостта на предателството. Но ние днес не се учим от нашето минало, забравяме го, такъв народ сме...
- В постъпките на тези личности, в техните идеали и начин на живот доминира патриотизмът, приемали са всичко в името на България. Когато го пренесем в днешния ден - толкова изчистен от емоции, материализиран, с различен начин на живот и приоритети на младите хора, принудата по всякакви начини да преследват целите си, може ли този патриотизъм да ги вдъхновява?
- Аз не искам да използвам думата патриотизъм. По-скоро искам младите, и чрез представлението, да усетят нравствената стойност на тези хора, тяхната ценностна система, която не винаги се свежда само до любовта към България. Ще си позволя да цитирам един откъс от статия на Л. Каравелов, макар че не е включен в спектакъла. "Кой продава народността си и кой променява бащиното си и дядовото си име? - Българите. Кой плаче над чуждите гробища и кой чете молитви на чуждите богове? - Българите. Кой става ямак и с кого другите народи и народности кърпят своите съдрани дрехи? - С българите. Кой продава съвестта си, честта си, името си, гробът на баща си, костите на майка си? - Българите." И отново Ботеви думи, пропити с болка и гняв към народа си, към неговото овчедушие: "...Проклет да е, ако той не въстане срещу своите кръвопийци!"
- Обаче "ако той не въстане..."
- И в същото време: "О, майко моя, родино мила..." От душата му, от сърцето му чувам и стенание, и протест... В това стихотворение на Ботев майка и родина се сливат в едно понятие. Аз не зная да има в нашата литература по-кратко и толкова многозначещо писмо до любима, каквото е писмото до Венета: "...Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе..." Толкова години се занимавам със словото на нашите възрожденци. Патриотизъм! Дали днес не е износена тази дума?! Какво значи тя? Минало и настояще. Днес са ни необходими млади хора, които да имат поглед върху съвременността, както дедите ни са имали, да имат поглед в името на какво да градят своето бъдеще. Не са всичко парите. В "Това ви чака!" Ботев пише: "Пари, пари, пари! - думаше наш кир Михалаки и беше - чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог." Така ли е наистина? Осъзнаваме ли какво значат майка, род, Родина? Какво е мястото на България в днешното време на глобализация? Защо тя е в такова незавидно положение? Как да помогнем ние с малките неща, които сме отговорни да свършим в този живот? Ако потърсим отговори на тези и много други въпроси, убедена съм, че другояче ще станат нещата. Аз вярвам, всички ние искам да вярваме, че имаме интелект, енергия, добродетели, за да се сбъдне посланието на Левски "да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили", за да се сбъдне неговата мечта: "И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като единична държава в цяла Европа."

- Сред хилядите ви срещи с публиката чрез словото на Вазов и Ботев, кажете ми една различна, може би неочаквана?
- Нещо, което малко хора предполагат например, е, че треньорът Иван Абаджиев винаги преди големи състезания ме викаше да рецитирам на неговите щангисти Ботев и Вазов. За да ги зарежда. Той ги водеше и на Вола, на много свети и знакови места из България. Това е големият пример.
- В последните години моноспектакълът е предпочитан жанр от много ваши колеги, а и публиката го харесва и пълни залите. Не е ли по-труден за актьора, когато остава сам на сцената и разчита единствено на себе си?
- Искрено се радвам на тези мои колеги! Когато аз правех моноспектакли, например "Сама жена на път" само в Театъра на армията се игра 144 пъти, а след 1989 г. го възстанових в театър "Възраждане", "Молитва" по Яворов пак беше репертоарен спектакъл във Военния театър, тогава също имаше много публика, но критиката не обръщаше внимание. Ценното в моноспектакъла е, че актьорът сам избира, поне за мен е така, своя материал. Сам предварително вижда в него какво може да каже на публиката, кое ще развълнува зрителите. Тогава той ще бъде много искрен и честен към тях. Чрез чуждото слово актьорът всъщност открива собствената си душа. Все едно налагаш собствено мислене върху материала, който си избрал. Вероятно моите колеги също са водени от подобни мисли. И понеже влизат в материала откровено, така го и предават на публиката, затова и тя ги слуша с удоволствие. Особено когато спектаклите са майсторски направени, като тези на Мариус Куркински, Велко Кънев, Валентин Ганев и др. А трудното е именно способността и смелостта изцяло да разкриеш душата си, мислите си, личностната си позиция върху текста.
- Новата ви, трета поред книга, която ДУМА представи, е с поезия, озаглавена е "Все тая жал...". За какво жалите най-много днес?
- Ще ви отговоря с цитат от едноименното стихотворение: "Отново властват днес/ продажници безчестни./ Затриват гордостта на своя род./ Пълзят, лакействат - за пари, за власт,/ без срам загърбват/ заветите на Ботев и на Левски,/ заветите на нашите деди/ за бъдеще достойно и значимо./ Тревожни дни и нощи./ Все тая жал за майчица България."

 

За нов обществен договор зоват експерти

автор:Павлета Давидова

visibility 2

/ брой: 207

Съветите на левицата продължават секторните анализи

автор:Дума

visibility 3

/ брой: 207

Полицаите излизат на голям протест на 8 ноември

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 207

Медицински сестри искат 3 минимални заплати

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 207

За 2 г. не е ремонтиран нито един опасен язовир

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 207

Властта няма да облекчи наредбата за касовите апарати

автор:Дума

visibility 22

/ брой: 207

Изтеглят спорните промени за отрови и капани в ловния закон

автор:Дума

visibility 18

/ брой: 207

Всеки десети кубик дърва бил добит престъпно

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 207

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 44

/ брой: 207

В Скопие са отхвърлили българския компромис

автор:Дума

visibility 41

/ брой: 207

Ереван: Баку отхвърля прекратяването на огъня

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ