Много лутане в търсене на изход

Дни преди президентът Путин да посети Белград, Stratfor публикува поредния си анализ за интересите на Русия на Балканите. Особено внимание се обръща обаче на срещата на Путин с Милорад Додик, президент на Република Сръбска, който е наречен етнически сръбски националист, и се подчертава неговата роля за запазване автономията на РСръбска, част от Босна и Херцеговина. Смятат, че точно тази среща осветява опитите на Кремъл за запазване на икономическите и политически връзки на Русия на Балканите. Въз основа на исторически факти, като решаването на т.нар. Източен въпрос и войните, които Руската империя води с Отоманската за влияние в Черно море и на Балканите, създаването на Сръбското кралство и СФРЮ след Втората световна война, политиката на Тито, та до кандидатстването на Сърбия за член на ЕС, известните анализатори в този център стигат до познатия им извод, че Русия не се е отказала да настъпва в региона, като подкрепя за целта и националистическите движения в отделните страни. Още повече, че срещата Путин-Додик се е състояла в деня на референдума за независимост на Шотландия. Това се отчита като сигнал към Запада за подкрепата на Москва за националистическите движения и съответно за създаване на условия за нестабилност и ново влияние на Русия на Балканите. Всъщност целта на този анализ е да покаже, че независимо от "цивилизационния избор" на балканските страни за членство в ЕС, което означава преди всичко финансова и политическа подкрепа от страна на Запада, Русия продължава да играе роля на Балканите, като се съревновава с ЕС в това отношение. Москва обаче разчита предимно на енергийната зависимост и инвестиции, които са насочени предимно към Сърбия и РСръбска. Посочва се, че за целта продължава и подкрепата на Русия за сръбската позиция за Косово, каквото и да означава това след последните изявления на премиера Вучич по въпроса. Неслучайно се споменава и че РСръбска още на 15 септември е обявила, че ще внася руски газ директно от "Газпром", което ще намали цената му, а и този район на БиХ ще получи заем до 900 млрд. долара в допълнение. Разбира се, че подкрепата на Додик за Крим и получаването на награда от Всерусийския и Московски патриарх Кирил за него се отчита като нарастване на политическото влияние и тесни отношения с Русия.
Независимо от наличието на подобни коментари и насочващи анализи, за България е важно да е в течение на процесите в региона, да познава ситуацията при съседите си, защото това е нашият регион и от него зависи нашата сигурност и стабилност. Особено в настоящия момент на кървави конфликти в Близкия изток и ролята на крайните ислямисти в световните събития и геополитика.
Белград, където президентът Путин ще направи планирано посещение до дни, ще има своята среща ЕС-Сърбия на 19 декември, когато се очаква да се отворят глави 32 и 35 от преговорния процес, т.е. ще се дебатира финансовият контрол и нормализирането на отношенията. Твърди се, че Германия вече е склонна на отстъпки в името на напредъка в прилагането на Брюкселското споразумение. В името на този процес премиерът Вучич позволи и провеждане на гейпарад в Белград, но не застана до американския посланик на парада, а изпрати кмета на столицата и министър, както и повече жандармерия за охрана, отколкото са били самите манифестиращи. Познати са настроенията в сръбското общество по този повод. По-важното е какви са същностните проблеми на страната, ръководена от правителство на дясноцентриста Александър Вучич, и да се сравнят например с посланията на премиера социалдемократ Миланович в Хърватия, която вече е член на Евросъюза. Още повече, че в средата на октомври Еврокомисията ще публикува есенната си икономическа прогноза заедно с междинен доклад за изпълнение на конкретните национални препоръки.
В ЕС отдавна са наясно, че балканските страни са в лошо икономическо положение, което пречи за провеждането на дълбоки реформи, в това число и структурни, като в същото време без тези реформи няма как да се развива възходящо самата икономика. Задълбочаващото се социално неравенство и безработицата не вещаят промяна в икономическата динамика, поради което се търси и водещата роля на ЕС за преодоляване на икономическите трудности. Знае се, че трябва да се подсили бюджетната дисциплина, да се възстановят пазарните икономики и да се провеждат последователно структурните реформи. Именно в тази насока са усилията и на сръбското правителство на Вучич, което е съсредоточило вниманието си преди всичко върху консолидацията на публичните финанси, и то "без да боли много", и как да се промени манталитетът на сърбите. Честите медийни изяви на премиера акцентират именно върху тези приоритети. Най-вече чрез призивите сърбите да преосмислят своите националистически възгледи и да се замислят как да възприемат вече държавата си. Нещо в стила на президента Кенеди "какво ти си направил за държавата". И то сам! Защото Вучич е твърдо убеден, че Сърбия е единствената държава в региона, която сама предприема необходимите мерки, без натиск, но по примера на Литва, Естония, Португалия. Именно затова Вучич и министрите му неуморно оповестяват пред населението защо трябва да се намалят пенсии и заплати в публичния сектор, как бюджетният дефицит трябва да бъде намален от 2,5 на 1 млрд. евро, защо да се актуализира бюджетът и т.н. Предвижда се заплати и пенсии да се намаляват прогресивно с 10%, но със защита на най-бедните, т.е. долният таван остава 211 евро. Незасегнати ще останат най-ниските пенсии, т.е. на 744 хиляди души, а общият брой пенсионери се смята, че е около 1 млн. и 760 хил. По позната практика вината за тези непопулярни мерки се прехвърля върху предходни правителства, без значение, че преди да е премиер, Вучич беше вицепремиер в предишното правителство на сегашния си външен министър Дачич, социалистически коалиционен партньор. Не трябва да се забравя, че никак няма да е лесно да се провеждат реформи в общество, където безработицата е около 20%, а бюджетният дефицит е около 5% от БВП, т.е. заложената цел да бъде 3,6% едва ли ще бъде изпълнена. Това означава и че има неизпълнение на заложените приходи, както и че структурните слабости блокират стремежите за бързи промени.
Открито се казва, че мерките са болезнени, но ако се проведат, до 2016 година Сърбия ще "стане нормална и успешна държава с много силен икономически растеж".
Времето ще покаже дали и кога. Засега се предвижда намаление на разходите на всички министерства, намаляване на субсидиите за всички държавни предприятия, спира се безплатното предоставяне на гориво и се призовава за промяна на манталитета. Например като се взимат касовите бележки, което ще "осигури дейността на училищата, болниците и т.н.". Дали са популистки подобни изказвания няма значение, защото в името на зададената цел, ЕС, много от действията налагат подобни вдъхновяващи за подкрепа слова. Друг е въпросът дали сърбите няма да останат верни на манталитета си и да обърнат гръб на подобни призиви. Намеренията лесно могат да се приемат в Скупщината, защото Сръбската прогресивна партия на Александър Вучич има мнозинство там, а заедно със социалистите на Дачич изобщо няма защо да се притесняват и пакетът с реформи няма как да не се приеме. Гласуването се предвижда за ноември и се смята, че това ще е голямо изпитание за Вучич, който от година е на власт. Така ще бъдат задоволени и амбициите му да се изпревари Хърватия, вече член на ЕС, която често се сочи за пример като успешна европейска интеграция за страна от региона.
Независимо, че Хърватия си има свои достатъчно големи икономически проблеми, които също открито се споделят от премиера Миланович, стоящ начело на лявоцентристко коалиционно правителство. На него също никак не му е лесно, защото трябва да намали бюджетния дефицит до 4,6% от БВП, да увеличи здравните вноски от 13 на 15%, да увеличи акциза върху бензина и газа, но това не трябва да става за сметка на уволняването на работещи хора. Миланович търси начин как това да се получи, защото и икономическият спад е по-голям от очаквания, а вътрешното потребление се е сринало. Затова се мисли и за въвеждане на данък от 12% върху лихвите по депозитите и за изравняване по облагане на доходите със страните от региона, които имат най-ниско данъчно облагане на доходите - България - 10%, Сърбия - 10%, Черна гора - 9%, докато Чехия и Литва са с 15%, а Румъния - 16 на сто. Търсят се стимули за увеличаване на потреблението и намаляване на публичните разходи. В тази връзка няма да се назначават нови лица, ако някой се пенсионира на дадена длъжност. Внимание, премиерът Миланович смята България за модел по отношение на публичните разходи и състоянието на текущата сметка. Защото той не крие, че според него проблемни са не страните с бюджетен дефицит, а тези с голям дефицит по текущата сметка. Затова се казва, че Хърватия вече не може да расте по познатия начин. Още повече, че вече няма магистрали, тунели, мостове и доста средства за построяването им на километър. А страната не е бедна държава и има висок среден доход, най-висок в региона, сравним с европейския. Информациите са за нетна заплата в размер на 1157 евро. Дали новият модел е децентрализация и по-малка роля на държавата в управлението на паричните потоци, предстои да се изясни. При всички случаи ще се налага и административна реформа, но това никак не е по вкуса на премиера, който до края на мандата си има около година. Явно се цели мандат без нови сътресения и без резки завои. Затова са и изказванията, че Хърватия не се бори за признанието на международните институции, ЕК и агенциите за кредитен рейтинг, а за своите граждани. Едва ли и Еврокомисията ще си позволи да критикува остро Хърватия през октомври. Проблемите са ясни, но Миланович определено не е Ренци и няма неговата амбиция за провеждане на смели реформи, независимо, че и двамата са от едно социалдемократическо семейство. Миланович просто иска да запази работните места на съгражданите си и да води традиционната политика на социалдемократ, независимо, че си дава сметка за необходимостта от твърди промени. Или както казват, "много лутане в търсене на изход от рецесията".
Въпрос на бъдеще е да се види кои действия ще заслужават повече аплодисменти и вътре в страните, и навън. За нас остава да съобразяваме собствените си реформи и начините за осъществяването им, за да гарантираме социално равновесие и икономически възход. Нещо, което е цел на всички на Балканите. Пък е и въпрос на оцеляване, каквото и да си говорим друго.


На 19 декември на срещата ЕС-Сърбия се очаква да се отворят глави 32 и 35 от преговорния процес, т.е. ще се дебатират финансовият контрол и нормализирането на отношенията


В ЕС отдавна са наясно, че балканските страни са в лошо икономическо положение, което пречи за провеждането на дълбоки реформи


Добре дошли на Балканите през ХХт век


Срещата на руския президент Путин с президента на Република Сръбска Додик бе приета на Запад като опит на Кремъл за запазване икономическите и политически връзки на Русия на Балканите


За страни като Хърватия и Сърбия членството в ЕС има и целта да помогне на района да тръгне напред след войните през 90-те години към общо икономическо развитие в новото хилядолетие