Много родни началници все още бъркат управлението с феодализъм

Всеки ден слушаме за „липсата на кадри“, за мързеливото младо поколение и за това как никой не иска да работи. Но истината не е толкова елементарна. В учебниците се нарича икономически закон за стойността - получаваш точно толкова, за колкото си платил. Ако инвестираш трохи, ще събереш само гълъби, не и орли.
Парадоксът е, че много родни началници все още бъркат управлението с феодализъм. Когато един служител си тръгва, той рядко напуска самата фирма, бюрото или машината. Той напуска липсата на уважение. Напуска микромениджмънта. Напуска несигурността на шефа, който изпитва панически страх от това някой в стаята да не се окаже по-умен от него.
Истинското лидерство не е титла върху визитка и правото да тропаш по масата. То е най-тежката форма на отговорност. Задачата на истинския ръководител не е да контролира всяка запетая, а да създаде екосистема. Да намериш талантливи хора, да им очертаеш хоризонта, да им дадеш ресурсите и да се отместиш от пътя им. Най-добрият мениджър е този, който не пречи на собствения си екип да блести. 
Ако искаш да изградиш гръбнак на бизнеса си, формулата има само две променливи. Първо, развивай хората си толкова качествено, че конкурентите ти да са готови да им предложат двойна заплата още утре. Второ, създай им такава среда, култура и признание, че те дори да не си и помислят за напускане.
Слабият ръководител се огражда с послушни средняци, за да изглежда велик на техния фон. Силният лидер търси по-умни, по-способни и по-мотивирани от самия него. Защото знае, че авторитетът не се крепи на чуждото потискане, а на общия успех. Затова нека не търсим вината в работниците и служителите винаги. 


Фейсбук