Много въпроси и силни съмнения има за ТТИП

Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. Икономист по образование. Дългогодишен народен представител. 1995-1996 г. заема поста министър на външните работи, за кратко е и заместник министър-председател. 2005-2009 г. заема поста председател на Народното събрание, 2009-2013 е зам.-председател на парламента. 1990-1996 г. е заместник-председател на БСП. 1997-2013 г. е член на парламентарни делегации в ПАСЕ, ПА ЗЕС, ПА НАТО. Евродепутат е от 2014 г. Член е на Комисията по бюджетен контрол, Комисията по заетост и социални въпроси, на Делегация в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС-Армения, ЕС-Азербайджан и ЕС-Грузия, както и член на Делегация в Парламентарна асамблея Евронест. Заместник е в Комисията по транспорт и туризъм и в Делегация в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС-Албания.
 

"БСП има ясна позиция, че този вариант на планираното споразумение е неприемлив"
"ЕК е длъжник както на Европарламента, така и на обществото, на отделните страни членки, с много по-ясни, много по-обективни оценки и аргументи"
"Много неприятно прозира едно желание да се даде възможност частни формати да се противопоставят на отделна държава"


- Г-н Пирински, кои са основните ви притеснения относно планираното споразумение за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (ТТИП)?
- Аз бих се позовал на становището, което прие Комисията по социална политика и заетост преди малко повече от месец, именно като позиция по преговорите за споразумението със САЩ. Преди всичко няма достатъчно достоверна оценка какво ще е отражението на това споразумение именно върху заетостта - и като процент на ангажираност, и като качество на работата, т.е какво влияние ще има върху равнището на заплащане, на осигуровки. Очевидно е, че конкурентният натиск на пазара ще се засили много сериозно, а оттам ще се появи и допълнителен натиск за съкращаване на разходите. А ние виждаме в съвременните условия къде главно се търси това съкращаване по отношение на живия труд.
Вторият момент в становището на комисията е много важен и за България. Точка втора е специално изискване към Европейската комисия да даде оценка за отражението върху страните от Централна и Югоизточна Европа, защото е ясно, че засилената конкуренция най-много ще я почувстват тези, които са с най-слаби пазарни позиции. А основната цел, която се декларира, че се преследва в това споразумение - засилване на растежа и нарастване на заетостта, остава много проблематична.
- Според някои прогнози пряк ефект от евентуално споразумение ще бъде загубата на 1 млн. работни места общо в ЕС и САЩ.
- Точно така. В официалната оценка за отражението, която комисията даде през 2013 г., се говори дори само за 0,5% нарастване.
Другият момент - също важен за България, който е сериозно отбелязан в становището на комисията, в която и аз съм ангажиран, е въпросът за визите. Ясно е, че за да могат да се оползотворят предимствата от достъп до пазара и инвестиционно присъствие, отпадането на визите е от голямо значение. Нашата комисия поставя въпроса за т. нар. непреки условия, които може би не са предмет на договора, но са част от обстановката, в която ще се реализира това споразумение.
Много централен въпрос е и до каква степен ще бъдат запазени всички стандарти и норми, които в Европейския съюз отдавна са утвърдена практика - и по отношение на права на работниците, по отношение на по-широк кръг трудови права, да не говорим за всички социални норми, за екологичните норми, както и за по-злободневните въпроси за генно модифицираните продукти, за различните видове обработка на хранителни продукти. Всичко това ЕС вече е утвърдил. Един от аргументите в подкрепа на това споразумение е, че ние можем да повлияем за повишаване на нормите в самите Съединени щати.
- Такова мнение беше изразено и на семинара в Брюксел - чрез това споразумение заедно Европа и САЩ щели да допринесат за повишаване на стандартите на световно ниво.
- Това намерение звучи много хубаво, но тук говорим за пазарни сили, пазарни фактори, пазарно присъствие, което е ясно, че от страна на Съединените щати има голямо влияние за развитие на пазара. Следващият аргумент, който често се изтъква, включително и от комисар Сесилия Малмстрьом, е, че от ТТИП много ще спечелят малките и средните предприятия. Нашата комисия поставя по друг начин въпроса - да се запазят от новия конкурентен натиск 87% от малките и средните предприятия, които въобще не участват във външна търговия. Защото 1 от 10 може да спечели, но останалите 9 ще бъдат поставени под нова конкурентна преса.
По всички тези въпроси ЕК е длъжник както на Европарламента, така и на обществото и на отделните страни членки, с много по-ясни и по-обективни оценки и аргументи.
- Механизмът за защита на инвеститорите (ISDS) се възприема като един от най-спорните моменти в ТТИП. Какво мислите за него?
- Това е цяла огромна вселена. Преди дни се появи съобщение, че САЩ са отхвърлили предложението на Малмстрьом за създаването на международен инвестиционен съд за разрешаване на такива проблеми. Защо? Много неприятно прозира едно желание да се даде възможност частни формати да се противопоставят на отделна държава.
Има още много основания в становището, което споменах. То беше сериозно дискутирано и беше прието с 30 "за" и само 18 "против". По отношение на клаузата за арбитража много категорично е записано в никакъв случай Европейският съюз да не приеме каквито и да е форми на частни съдилища. Всякакви договорени формати трябва да са публични и прозрачни. Така че в това отношение позицията на комисията е повече от ясна, бих казал дори забранителна за приемането на нещо подобно.
- Сега Комисията по международна търговия изготвя проекторезолюция с препоръки към ЕК относно преговорите.
- Да, тя е водещата. Мнението на Комисията по заетост е адресирано към Комисията по международна търговия.
- Кои червени линии очаквате да фигурират в нея?
- Нека видим каква ще е проекторезолюцията. Аз ви казах червените линии по отношение на Комисията по заетост и социална политика, така че какво ще стане в Комисията по международна търговия, предстои да разберем. Докладчикът на дадена резолюция провежда консултации с т. нар. докладчици в сянка. Освен това се правят предложения за поправки. Освен индивидуалните поправки трябва да се отчетат мненията на другите комисии, така че предстои много интензивен процес, за да се види какъв ще е окончателният баланс. Но подчертавам - много са въпросите и силни са съмненията. Не само в левицата.
Много категорични са текстовете в позицията на Комисията по заетост относно запазване на пълното право на всяка държава членка да развива публични услуги - държавни и общински, правото й да ренационализира или ремуниципализира (на общинско равнище) определени дейности. Има една много съществена клауза, що се отнася до либерализирането на достъпа на пазари на публични услуги. В нашето мнение е посочено, че този достъп трябва да бъде на базата на т. нар. позитивен списък, т.е. трябва да бъде изрично посочено в споразумението кои са потенциалните услуги, т.е. само тези, които са записани. Това също е един спорен момент от гледна точка на защитниците на либералното начало.
- А каква е националната ни позиция по въпроса и изобщо имаме ли такава? Преди време мнозинството в парламента отказа дебати за ТТИП с аргумента, че преговорите са секретни, което от своя страна противоречи на опитите за деклариране на прозрачност.
- Доколкото мога да преценя, нямаме такава.
- Като по много други въпроси.
- Да, но особено лошо е, че става въпрос за чувствителни за България въпроси. БСП още от края на миналата година има ясна позиция, че този вариант на планираното споразумение е неприемлив. Виждате, че има една доста сериозна публична дискусия в България по линия на някои неправителствени организации. Бих посочил едно доста подробно изследване със съдействието на фондация "Фридрих Еберт". Но както казвате, няма един общ процес на дискусия, и отново, за съжаление, разделението е между тези, които са за евроатлантическите ценности, и тези, които не са. А това е неразумният, необективният и в крайна сметка неполезният за страната подход.