01 Декември 2021сряда01:54 ч.

Снимки ХГ "Илия Бешков" - Плевен

Личности

Многоликият свят на Илия Бешков

Известни и непоказвани творби, както и книги с илюстрации на видния интелектуалец са представени в голяма юбилейна изложба в Плевен

/ брой: 228

автор:Дума

visibility 1484

Повече от 270 произведения на именития художник Илия Бешков, сред които и много непоказвани, са подредени в юбилейната експозиция "120 години от рождението на Илия Бешков" в художествената галерия в Плевен, носеща името на големия творец. Тя притежава най-мащабната по обем и съдържание колекция от създаденото от него - около 1300 работи, от всички негови основни творчески теми: "Испанска хроника", политическа и битова сатира, религиозни творби, скици, илюстрации и учебни рисунки. 

Благодарение на сътрудничеството с Регионалната библиотека "Христо Смирненски" в Плевен са изложени и книги с илюстрации на художника. Бешков е един от най-забележителните български творци от първата половина на XX в., посочват от библиотеката. Работи основно живопис и графика, но също е писател и педагог. Популярни са много негови карикатури и илюстрации. Следвал е в Софийския университет, завърнал се е за кратко в Плевен като учител, а след това е учил живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов. От 1945 г. е преподавател в академията по рисуване, илюстрация и оформление на книгата. Редовен професор става през 1953 г., завежда катедрата "Графика" до края на живота си през 1958 г.

Илия Бешков е не само сред най-известните български художници, но творчеството му е забелязано и в други държави. Рисунките му стават широко разпространени чрез публикации в печатни медии. Творчеството му е всеобхватно и насочено към всички възрасти. За малките Илия Бешков илюстрира и създава графичното оформление на любими детски книги - "Ането" и "Тошко Африкански" на Ангел Каралийчев, "Крали Марко", "Хитър Петър", стихосбирките за деца на Дора Габе "От Слон до мравка" и "Наште сърчица", стихосбирката "Листило клонче" на Йордан Стубел и др.

През житейския си път Илия Бешков е свидетел на войни, политически преврати, радости и загуби и благодарение на изкуството съхранява свободния си дух, обичта си към света и хората, чувството си за хумор и ирония. Освен художник, Илия Бешков е и ярък писател. Създава стойностни текстове, насочени към негови съвременници, като засяга актуални теми - за битието на човека, религиозното самосъзнание, свободата, всевъзможни въпроси от областта на изкуството - картините, илюстрациите, рисунките, карикатурите, перспективата, същността на изкуството и още, и още...

По време на юбилейната експозиция "120 години от рождението на Илия Бешков" в Плевен ще се проведат няколко занимания по изобразително изкуство с деца, се казва още в информацията на ArtPrice.bg. А от 10 декември изложбата ще гостува в залите на Съюза на българските художници в София.

Снимки ХГ "Илия Бешков" - Плевен


Снимки ArtPrice.bg


 


Уникален поглед върху живота на забележителния и обаятелен художник и човек

120 години от рождението на Илия Бешков се навършиха през 2021 г. Това е само формалният повод "Книгомания" да включи в издателското си портфолио книгата на Иво Милев "Илия Бешков. Биография".

Изданието е част от линията на издателството за биографични книги на значими личности от артистичния и културния ни живот, научи ДУМА от Елица Пенова. Дизайнер на цялата поредица е Тодор Манолов. "Биографията е жанр, предпочитан от четящата публика, и е странно, че в България почти липсват негови автори. Животът на Бешков е достоен за подобен разказ, защото е цялостен и завършен, с много драма и с много обрати. Писал съм за широката публика, не за специалисти и се надявам да съм се справил. Бешков заслужава вниманието на всички ни", коментира авторът на книгата Иво Милев, който в момента е заместник-директор на Националната художествена галерия. 

Благодарение на достъпа до непубликувания архив на Илия Бешков, осигурен от Савка Чолакова, изданието предлага уникален поглед върху живота на забележителния и обаятелен художник и човек Илия Бешков. Докато пише биографичната книга за талантливия художник, карикатурист и мислител, Иво Милев следва като мото думите на Бешков: "През целия си живот желаех да бъда чист и непорочен. Това непосилно желание ми отне и мира, и чистотата."

"Илия Бешков. Биография" е луксозно издание с обем 240 страници, с твърди корици, богато илюстрирано със снимков материал и произведения от фондовете на ХГ "Илия Бешков" в Плевен, Националната галерия, Музея "Дом на хумора и сатирата" в Габрово, лични, обществени архиви и колекции. Редактор на изданието е д-р Пламен Петров, директор на Общинската галерия в Казанлък. Ето и неговите думи за ценността на книгата и защо е важно да помним Илия Бешков: 

"Настоящата книга е опит за поредното припомняне на житейския и творчески път на артиста. (...) Това е книга за карикатуриста, прехапал фас между зъбите, чийто талант на художник е забелязан още при обучението му в гимназията в Плевен. Момчето, което през 1918 г. ще започне първо да учи право, макар че еднакво добре му се отдава всичко - и точни науки, и музика, и рисуване. 

През 1921 г. Илия Бешков е приет за студент в Художествената академия в София, при това в класа по живопис на именития майстор на акварела Никола Маринов. Едновременно със следването си той започва да сътрудничи на множество вестници със свои карикатури. 

Острият визуален език на художника обаче не е всичко. Илия Бешков притежава нещо, което малцина имат - а именно поглед, който може да се надсмее дори над най-мрачните събития, да провиди слабостите, лъжите, низостта с окото на справедлив съдия. Но Илия Бешков е много повече от всичко това - той е верен следовник на собствената си мяра за справедливост и тъкмо тази мяра днес му отрежда място в паметта на хората.

"Илия Бешков. Биография" само условно подразделя живота на Бешков на два периода: "Селото" и "Градът". Иво Милев не просто предава хронологично събития и спомени на Бешков, а умело вплита в разказа си своя анализ и думи на Бешкови съвременници (Александър Божинов, Тодор Цонев и др.) и изследователи (Владимир Свинтила, Георги Томалевски, Константин Петканов, Атанас Славов и др.), представя сатиричния художник и карикатурист в един по-широк контекст и културна среда, за да придобием пълноценен усет за личността на Бешков - за неговата ерудиция, светоглед, човеколюбие. От редовете в тази книга попиваме "следите от начина на възпитанието му, (...) причинителите на неговото многообразно дарование и самодивските извори, от които е пил чародейните дарби на изкуството" (по Ал. Божинов).

А Иво Милев допълва: "Надарен с удивителна зрителна памет и почти никога не рисуващ от натура, в неговите герои и типажи по-късно постоянно ще се срещат лицата от неговото детство, на най-близкото му семейно и съседско обкръжение - баща му, дядо му, майка му, лелите и чичовците, братята, съседите. Там, на село, някога той е видял всички човешки лица и всички нрави". Още в детството си научава тънкостите на човешкия характер, но чрез животинския. Свързаността с природата остава у него до края на живота му. Въпреки ироничността към живота и случващото се, която проявява, Бешков носи у себе си и обичта към хората. Изразена обаче отново с неподправен сатиричен нюанс: "Обичам хората, след като ги накарам да ме ненавиждат. Ползвам се от случая да попрося извинение от тях, като ги уверявам, че аз само съм споделил вината им и те моята. Квит."

Илюстрации от книгата

Илия Бешков, Автопортрет, 1957, ХГ Плевен


Илия Бешков, Човекът омлет, 1940, ХГ Плевен


Илия Бешков, 50-те години

 

 

 


Публикуваме откъс от книгата, предоставен от изд. "Книгомания"

"Всичко, поставено в ръцете ми, добива своя смешен и според мен истински вид", казва Бешков. До каквото и да се докосне, става оригинално, самобитно, нетрадиционно. В изказванията му и рисунките му има нещо библейско, рядко скъпоценно, "с пророческа и езическа простота" (Недев). Бешков скоро става рекламното лице за "Пладне". С неговото име вестникопродавците ще хвалят сутрешната си стока: "Дневник", "Мир", "Ехо", "Пладне" с карикатура на Бешков!" "Имаше много, много люде, които предпочитаха една политическа карикатура от Бешков пред дългите и дълбокомъдрени уводни статии на когото и да е било", ще напише по-късно редакторът на вестника Георги Вълков. Всяка сутрин, по задължение, "като към скучна съпруга", всеки си купува вестника на своята партия, а после с нетърпение посяга към "Пладне", "като към желана любовница", заради карикатурите на Бешков.

Бешков е вече известен, неговите почитатели, особено младежите, го разпознават по улиците, събират негови карикатури, събират се и от потърпевшите: от политици, от царя, от екзарх Стефан.

Художникът Иван Керезиев си спомня, че като студент, макар да имал "резерви" към "Пладне", бил влюбен в карикатурите на Бешков заради тяхната естественост и простота, виртуозното им изпълнение и остроумие, купувал си вестника само заради тях, изрязвал ги и старателно ги съхранявал. Веднъж на улицата неговият другар го побутнал и му показал слабичък, широкочел млад мъж, с дълга коса, със силно обтегнати встрани устни, оголващи до корен предните му зъби, който сякаш току-що е казал нещо забавно или се кани да го направи. "Знаеш ли кой е тоя...? Илия Бешков, художникът на "Пладне"! Находка! Истинска находка... късмет за пладнярите" - и загадъчно добавил: "Там, в онова здание приятелите му, земеделците, го заключват в една стая, дават му ядене и необходимите материали - да рисува."

На страниците на "Пладне" Бешков ще развие карикатурния си стил, героите му от образи, както е при Александър Божинов, ще станат типове. "Присъдата" над тях е жестока, защото е изказана талантливо, категорично, въодушевено, със смях, присмех или насмешка, с енергия, която още се съдържа върху отдавна пожълтелите вестникарски страници, тя е тежко бреме и неотменен въпрос към епохата и историческото съзнание за нея. Тук той ще създаде тази галерия от политически екземпляри, без които е немислим погледът към българската история от 30-те години на ХХ век: Андрей Ляпчев, с неговите пълнички бузи и ехидна усмивка, скрита зад мустака, и козята брадичка, проф. Александър Цанков, Александър Малинов, Цар Борис III, с типичния аристократичен, орлов, "кобургски" нос, охраненичкият екзарх Стефан със самодоволната си физиономия, иначе добър приятел на Бешков или Александър Гиргинов, който за две години, от 1931 до 1933, откакто е вътрешен министър, си е останал все същият, само се е смалил, или Михаил Маджаров, който безпомощно е захвърлил лопатата и цилиндъра си след първата копка и в недоумение се чуди на неразбирането, което среща: "За кого ли правя тия пусти железници" и особено - професорите-министри: Петко Стайнов, Владимир Моллов, Димитър Мишайков, Георги Данаилов, Александър Цанков: пет професори, а отечеството загубено и т.н., и т.н.

Всички тези образи са характерни, както казва Бешков, те са типове, но тяхната сила е в това удивително майсторство да бъдат уловени и пресъздадени в конкретните им състояния. Поводите за създаване на голяма част от тези карикатури са отдавна забравени, достъпни само за историците специалисти, а без тях те трудно се разбират. Повлияни от случки, събития, поведения на момента, от героите на деня, техният сюжет често остава непонятен. Те изразяват идеи, но не са техни декларативни и еднозначни символи. В тях Бешков създава хора, живи и чувстващи. Всеки от тях носи своята разпознаваема маска, но тя сякаш оживява, за да изрази уникално състояние, и в това е тяхната сила. Бешков е преди всичко психолог.

Той сам има съзнание за тази "сила на изкуството". Смята, че всичките тези, "които много вършеха, а накрая нищо не направиха", сами му дължат благодарност за това, че ги е въвел "във вечния и неповторим свят на изкуството", че в крайна сметка - ги е удостоил, ги е направил личности. От тук насетне карикатурният образ ще измести оригинала, както прякорът - собственото име. Бешков е детето, което вика: Царят е гол! - и ще остане завинаги такъв. Карикатурата, ако е успешна, е като прякора, социалното име на индивида - характерът му в сбита форма. Тя се прилепва към него като сянка, като изкривено отражение, което навсякъде той мъкне със себе си, но загуби ли го, губи личността си.

Изявата на Бешков става в отрицанието - това е неговата сила и неговото нещастие. На въпроса: какви чувства го импулсират, когато прави карикатура, той отговаря: "Досада и ненавист. И същевременно една тънка благодарност към жертвата, че ми е дала възможност да я оскърбя. Затова може би ми е толкова мила отпосле. "Обичам хората, след като ги накарам да ме ненавиждат. Ползувам се от случая да попрося извинение от тях, като ги уверявам, че аз само съм споделил вината им и те моята. Квит".

Бешков има твърдо и непоколебимо разбиране за света, има своя философия за света, за отношенията между хората, за изискванията, които трябва да се поставят на човек: "свeтът го е създал практичният, порочният човек по свой образ и подобие". Той е моралист, пише за него Никола Мавродинов: "Социалният мироглед на Бешков е подчинен на нещо по-дълбоко - на един едва ли не религиозен светоглед, защото той вярва в нещо свято, голямо и могъщо, което се намира в самия човек. Но това нещо ние не виждаме в образите му. Той ни показва в тях грозотата на противното. Тъкмо в тая борба между двете се раждат противоречията, върху които той се нахвърля със сила и често с жестокост. И тъкмо тук се създават редица невъзможности, които довеждат до трагизъм. Защото основата на Бешковата политическа карикатура е в трагизма на тия противоречия.

Ние не казахме случайно думата трагизъм. Най-характерно за неговата карикатура е това идване до трагичното в обществените отношения, това изтъкване на трагичната, катастрофалната за човека и за човешкото достойнство страна, тоя нравствен абсолютизъм на художника, който го кара да вижда трагично всяко престъпление спрямо човешката личност.

И ето, неговото твърдо убеждение в моралните ценности на човека му даваше воля да бичува и наказва". Бешков започва да усеща тази сила на "абсолютизма" в мирогледа си като бреме, като собствена драма: "Ако се знае колко карикатуристът е наказан от Бога - да вижда красотата грозна и злото - невинно, да принадлежи до болка на всяко зло и цинизъм, на всяка бедна скръбна добродетел, на всеки възторжен глупав факт", ще напише той през 1931 г. Това гнетящо чувство ще се засилва.

Страницата подготви Вилиана Семерджиева

 

 

 

Всеки пети учител напуска през първата си година

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 231

Минеков сезира прокуратурата за тунела до Римския стадион

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 231

По-високи данъчни облекчения за родители

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 231

Топлофикациите: Парното поскъпва с над 20% от януари

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 231

Фаталният участък на "Струма" е без Акт 16

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 231

Производствените цени нараснаха с 24 % за година

автор:Дума

visibility 205

/ брой: 231

Шотландия се готви за нов референдум

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 231

Русия и КНДР критикуват АУКУС

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 231

Глоба и затвор в Австрия за отказ от ваксинация

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 231

Протести в Бангладеш

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 231

Кой кара снегорина?

автор:Деси Велева

visibility 125

/ брой: 231

До Никулден не трябва да пуснем Омикрон

автор:Велиана Христова

visibility 264

/ брой: 231

Борбата за теменужките

автор:Деси Велева

visibility 273

/ брой: 231

Пенсионерска Коледа

автор:Ева Костова

visibility 296

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ