Многото лица на войната в Украйна

Камелия БАЗОВА 

Обикновено анализите за войната в Украйна се плъзгат по пропагандната повърхност на обичайните мнения по темата, изказвани по медиите. 

Защо това е прокси война на САЩ срещу Русия? Защото тя не започна в края на февруари 2022-ра, а много по-рано - поне осем години преди това. САЩ финансираха и организираха преврата в Украйна през 2014 г. Оттогава украинските проамерикански режими извършваха геноцид над рускоезичното население в Донбас, снабдени с американско и  западно оръжие. Защото НАТО се разширяваше и ограждаше като тесен обръч Русия, въпреки устно заявените намерения след падането на Берлинската стена, че пактът няма да се разширява на Изток.

Защото САЩ и ЕС в момента индиректно воюват с Русия, пращайки оръжие на Украйна. Защото Западът умишлено и високомерно не обърна внимание на нарушаването на Минските споразумения от страна на Киев, не обърна внимание на нацистките групировки, избиващи руснаци в Украйна, не обърна внимание на исканията на Путин. Защото по този начин САЩ искаха да вкарат Голямата мечка в капана на войната, за да се бият срещу нейната геополитическа значимост. За да разделят Европа от Русия и да превърнат ЕС още повече в американски Троянски кон - нещо, което ЕС с усърдие изпълнява, самоубивайки се.

В същото време

САЩ хитро се измъкват от санкциите

по заобиколни начини, за да не навредят на собствената си икономика.

Така че случващото се не е само конфликт между Украйна и Русия, не е плод на "диктатора Путин, превърнал се в Хитлер, който ще завладее цяла Европа и ще нападне и България, не е битка на цивилизования Запад в лицето на САЩ и Европа срещу престъпната и авторитарна Русия, която с енергийните си ресурси иска да завладее Европа и целия цвят и да налага своя деспотски, сатанински, хитлеро-путинистки режим", както внушава западната пропаганда и нейните родни глашатаи.

Това е прокси война на САЩ и НАТО срещу Русия за преразпределението на света, с големи икономически, геополитически последици, в която ние, българите, явно се опитваме да застанем пак на грешната страна на историята.

Какво ще се случи след тази война? Ще се издигне ли нова Желязна завеса? Ще рухне ли американската хегемония? Европейският съюз ще открие ли своите мъдри лидери, които да го изведат от орбитата на Троянски кон на САЩ, да го еманципират военно-политически от отвъдокеанския хегемон и Европа да реализира собствена тежест в сътрудничество с Русия и Китай, което би било най-голямата заплаха за САЩ? Нещо, което американците се стремят на всяка цена да не допуснат и войната в Украйна е едно от средствата? Ще се върви ли към многополюсен свят и

какъв икономически ред ще се установи

Тази война всъщност не е ли сблъсък между световния финансов капитал, който в голямата си част е спекулативен, тъй като реалното му измерение надхвърля многократно стоковото покритие на световната икономика, олицетворявана от САЩ и Запада - от една страна, и от друга -промишления капитал, който генерира индустриализация и средна класа, както е в Китай, Русия и в другите алтернативни на Запада сили?

Ако петродоларът рухне, какво ще се случи със световната икономика? Петродоларът е в основата на американския икономически растеж и американския ВПК. Саудитска Арабия, ОАЕ - традиционните съюзници на САЩ, запазват неутралитет в тази война и се ориентират икономически по-скоро към Русия, което е сигнал, че петродоларът ще отслаби хегемонията си. Нека не забравяме, че руската централна банка обяви златно покритие на рублата от края на март.

Тази война има много измерения, пластове и последици.

Какво е мястото на България?

Българското членство в евроатлантическите структури губи част от нашия суверенитет, но с остатъчния трябва да действаме мъдро и отговорно. Да не реагираме емоционално, да не се водим по конюнктурата на войната и военните действия, а да мислим за дългосрочните последици - икономически и геополитически, и как да намерим мястото на българските национални интереси в сложната матрица.

България няма интерес да се включва като страна в конфликта, за разлика от Полша, например, която има своя исторически обусловен и политически интерес. Или за разлика от други източноевропейски държави.

Къде са нашите червени линии и приоритети? Първосигналното скачане срещу Русия не е в наш национален интерес - нито от икономическа, нито от историческа гледна точка. Бедата е, че особено дясната част от управляващите не го разбира.