19 Септември 2019четвъртък19:00 ч.

АгроДУМА

Момчил Неков: Пчелите са в сърцето на европейското земеделие

Искаме субсидии за опрашване и обвързана подкрепа на пчелно семейство в новата ОСП, настоява евродепутатът

/ брой: 245

visibility 1140

Момчил Неков е роден през 1986 г. в Силистра. Магистър по „Политически мениджмънт” в СУ „Св. Климент Охридски” и магистър по „Международни икономически отношения” в УНСС. От 2013 година е докторант във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на две книги с политологични изследвания. На 25 май 2014 г. е избран за член на Европейския парламент от листата на БСП.

В ЕП Момчил Неков работи в комисиите по „Земеделие и развитие на селските региони“ и „Култура и образование“. Съпредседател е на Работна група „Качествени и местни продукти“ към интергрупа РУМРА (Група за развитие на планински, селски и отдалечени региони) в ЕП. Той е член на делегациите на ЕП за връзки с Китай и с държавите от Централна Азия, както и на интерпарламентарните работни групи за биоразнообразието и устойчивото развитие, за климатичните промени, за развитие на туризма, културното наследство и европейските културни маршрути, за спорта.

Основен приоритет в работата му е отстояване на интересите на българските земеделски производители и пчелари в Европейския съюз. Неков е докладчик на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократи в Европейския парламент по доклада „Перспективи и предизвикателства пред пчеларския сектор в ЕС” на Европейския парламент.

Интервю на Екатерина Терзиева

- Г-н Неков, пчеларският сектор в Европейския съюз е един от най-слабо субсидираните. Има ли възможност да се промени схемата на подпомагане в следващия програмен период?

- Пчелната популация в ЕС е нараснала с близо 50% през последните 15 години, но бюджетът на националните програми в областта на пчеларството се е увеличил едва с 12%, от 32 на 36 милиона евро годишно. Това е общ сбор от 3 хилядни от бюджета на ОСП! Следователно бюджетът на ЕС за тези програми трябва да бъде увеличен пропорционално, което се равнява на 50 млн. евро годишно. 

- Преди дни внесохте предложения за изменения в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС във връзка със сектор „Пчеларство”. В какво се състоят те, предвид тежката икономическа ситуация в пчеларския сектор в България?

- Предложенията ми са в обхвата на подкрепа в новата ОСП да се включи екологична услуга „опрашване“, както и да се предостави обвързана подкрепа на пчелно семейство. Основната роля на пчелите в селското стопанство е опрашването, а медът е вторичен продукт от тяхната дейност. Това означава, че трудът на пчеларите трябва да бъде оценяван и овъзмездяван справедливо за тази услуга. Опрашването трябва да се добави при определенията, които ще се формулират по чл. 4 в стратегическите планове по ОСП, в член 28 - Схеми за климата и околната среда, в член 42 – при прилагане и насърчаване на щадящи околната среда производствени методи. 

В ЕС има около 17 милиона пчелни кошери и 600 000 пчелари, произвеждащи около 250 000 тона мед всяка година. Значението на сектора е много по-голямо, ако съдим по размера на приноса му към брутната стойност на икономическата продукция, тъй като 84% от растителните видове и 76% от производството на храни в Европа зависят от опрашването чрез пчели. Произведената по този начин икономическа стойност, изчислена на 14,2 млрд. евро годишно, в ЕС надхвърля многократно стойността на произведения мед. Значението на опрашването не е достатъчно оценено и се приема за даденост в ЕС, докато в САЩ всяка година се харчат 2 млрд. евро за изкуствено опрашване. Ето защо пчеларството и пчеларите трябва да бъдат в сърцето на Общата селскостопанска политика.

- Какви свои трудности най-често споделят с вас българските пчелари?

- Много български пчелари се свързват с мен във връзка с използването на хербициди. Неоникотиноидите са такива вещества, които оказват влияние върху нервната система на пчелите, като допринасят за отслабване на имунитета и влияят върху ориентацията им. Това допринася за отслабване на кошерите като цяло, а оттам и на добивите на пчеларите. 

Нужен е ясен научен консенсус в ЕС относно всички вещества и други фактори, които са заплаха за здравето на пчелите. Поради това предлагам да бъде поискано от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) да извърши научни изследвания заедно с други компетентни агенции на ЕС на всички вещества и фактори, които застрашават здравето на пчелите.

Редица болести причиняват сериозни проблеми за пчеларите. Инвазивни чужди видове като Varroa destructor, малкият кошерен бръмбар (Aethina tumida), азиатският стършел и американският гнилец водят до огромни разрушения в пчелните популации и нанасят сериозни щети на пчеларите. Това положение доведе мнозина от производителите до фалит. Акарът Varroa destructor все още не е преборен, тъй като не съществуват лекарства, които ефективно да изтребят паразита.

Има и някои чисто национални проблеми. Колкото и грозно да звучи, от многобройните ми срещи с пчелари става ясно, че кражбите на пчелини са повсеместни и неразкрити, и ненаказани. Причините за самите кражби имат различно естество, но тук пък е ролята на държавата да предложи механизъм за следене и контрол на пчелините. Индивидуална идентификация на всеки кошер например би била добро решение.

- Как влияе разпространението на фалшив мед в ЕС върху нашите пчелари?

- Разпространението на фалшив мед на вътрешния пазар доведе до драстично спадане на изкупната му цена и то не само в България, но и в страни производители на мед като Румъния, Испания, Португалия, Франция, Хърватия и Унгария. Това поставя европейските пчелари в безнадеждно положение. Медът е третият най-често фалшифициран продукт в световен мащаб, което означава, че ние не само трябва да се борим да защитим пчеларите в ЕС, но налице са и съображения за защита на потребителя, и на здравето на хората.

Фалшифицирането засяга почти всичкия внесен в ЕС мед и най-вече продуктите с произход от Китай. Според статистическите данни Китай произвежда 450 000 тона мед годишно, което е повече от най-големите производители в света - ЕС, Аржентина, Мексико, САЩ и Канада, взети заедно. Експертите посочват, че такова количество просто не може да бъде резултат от дейността в пчеларството. 

- Какви мерки предлагате за ограничаване разпространението на фалшив мед?

- Очаквам държавите членки и Комисията да заставят производителите на мед в държави извън ЕС, които използват непочтени методи (най-вече някои производители от Китай), както и опаковчиците, и търговците на мед от ЕС, които умишлено смесват фалшифициран вносен мед с висококачествен европейски мед, да спазват законодателството. По-специално бих препоръчал разработването на аналитични лабораторни методи, които могат да установят и най-усъвършенстваните фалшификации (напр. ядрено-магнитен резонанс), мониторинг на безопасността в заводите за опаковане на мед.

Друга мярка е да се гарантира, че медът може да бъде идентифициран от момента, в който напуска кошера, и класифициран в съответствие с неговия растителен произход. Случаите на недвусмислено фалшив пчелен мед трябва да се включват в списъка на  европейската система за бързо предупреждение (Rapid Alert System for Food and Feed – RASFF). Необходимо е да се изискват и изследват мостри за меда, пристигащ на външната граница на ЕС от страни извън ЕС.

От решаващо значение за разрешаването на ситуацията би било размитото и безсмислено описание „смес от медове, произхождащи и непроизхождащи от ЕО“ да бъде заменено с указание на конкретната страна или страни, от които произхожда медът, като в идеалния случай трябва да се посочва и пропорцията на меда от всяка страна. 

- Консумират ли достатъчно мед европейците?

- Годишната консумация е незадоволителна - в западноевропейските държави членки е 2,5-2,7 кг на човек годишно, а в България според някои оценки консумацията е едва 400-450 г сред редовните консуматори и към 150 г сред спорадичните. Медът е полезен и трябва да го консумираме по-често и вместо бялата захар например.

Бих насърчил държавите членки да използват всички налични средства, по-специално интензивното подпомагане на късите вериги за доставка в програмите за развитие на селските райони, да насърчават продажбите на местно и регионално ниво, и то най-вече на биомед.

Медът следва да бъде прокарван сред децата като здравословна храна в публичното им образование. Отличен пример в това отношение е инициативата „Медена закуска“, организирана от Словения. Учебните програми също са идеален форум за включването на пчелния мед във възгледите на подрастващите деца.

БНТ ядоса Киев, показа карта на Украйна без Крим

автор:Дума

visibility 125

Системата на НАП - пълна със слабости

автор:Дума

visibility 76

Има ли бизнес кръг около кмета в София, пита Мая Манолова

автор:Дума

visibility 254

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 180

И Съветът на ЕС одобри Кьовеши

автор:Дума

visibility 119

Франция и Италия с обща стратегия за мигрантите

автор:Дума

visibility 97

Пакетът "Мобилност" остава в дневния ред на Европарламента

автор:Дума

visibility 84

Грета Тунберг говори пред Конгреса в САЩ

автор:Дума

visibility 155

Обяснението за Великова беше "Или тя, или аз"

автор:Дума

visibility 260

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 179

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ