Морал

Привиквам вчера Дивачето. Пристига то, а аз го гледам строго:
- Диваче, ти ли отараши апартамента на депутата Карамаймунов?
- Аз, бате Мите! Не помниш ли, че ти дадох почти кило злато от бижутата на жена му?
Такъв шамар му забих, че замалко да му отвеем кратуната.
- Що ме биеш, беее?! Нали ти дадох твойто?
- А вилата на оня банкер, как му беше името, ти ли я препипа?
И – шааат! – още един шамар. Онова пак ревна:
- Ама защо бе, бате Мите? Да не ти е братовчед тоя банкер?
- А джипа на митничаря Зуралиев ти ли го дигна? Я се наведи!
Дивачето се дърпа:
- Нема па да се наведа!
Е, наложи се да стана. И като го подбрах – бой, бой, бой! После пак го питам и го разпитвам:
- А втория джип на същия тоя Зуралиев? А беемвето на онова ченге от “Люлин”? Ти ли го разфасова? Казвай бързо!
И естествено – отново бой! Обаче не само бия, а му и говоря, щото, нали, възпитание провеждам.
- Колко пъти съм ти казвал, че в нашия занаят има закони! Има правила! Има морал! Морал! Ясно ли е?! От колеги не се крадне! Запомни, от ко-ле-ги не се крад-не!
Смлех го от бой. Но съм сигурен, че след време ше ми е благодарно лапето за тоя бой. Щото в нашия занаят верно, че има морал. И който не го спазва, излиза от играта!