Моралът, начин на употреба

"Ранобудните" (с цялата условност на това тяхно самоопределение) три седмици призоваваха за "нов морал". В политиката. В политиците. В обществото (може би). С една дума, ангажираха всички, а себе си поставиха някъде, неизвестно къде. Под, над, отстрани. Те си знаят.
Днес разбирам защо.
Ректорът на Алма матер издал вчера Заповед РД 19-403/18.11.2013 г., с която постановява реда, по който ще се наваксва пропуснатия учебен материал. Заповедта е изготвена на основание Правилника за устройството и дейността на Софийския университет - нормативен документ, с който както преподаватели, така и студенти трябва да се съобразяват. Искат или не. Харесва ли им или не. Понеже това е рамката и границата на свободата. Административната. А също и на процедурния морал (в смисъла на З.Бжежински).
Тази сутрин в пряко включване от Университета трима от "ранобудните", коментирайки пред бТВ Заповедта на Ректора, заявиха, че няма да учат на 30 декември и 2 януари, както постановява документът. Не било, видите ли, съвсем задължително. Щели били да се договорят някак с преподавателите. Може би.
Не дочакали да осмислим "благоволението" им да свалят пълната окупация на Ректората, "ранобудните" побързаха да отрекат онова, за което призоваха другите. Себе си - май, не.
Защото какво морално има в това да се опиташ да избягаш от ангажиментите си, които те правят студент? Какво морално има в това първата ти мисъл да е как да "заобиколиш" заповедта на ректора си? Какво морално има в това да мегафониш и тръбиш за морала на околните, а самият ти още при първото препятствие, което пряко засяга ежедневието ти, да се чудиш как да се отклониш от него?
За това има друга дума. Лицемерие. Ако вие му казвате "нов морал", потърсете някъде огледало и внимателно се погледнете. На кого приличате? Ама честно ...