Мораториумът - три месеца по-късно

Евгени ГАВРИЛОВ

Не стои на дневен ред въпросът за удължаването на наложения от парламента до края на март мораториум върху цените на електроенергията и природния газ, обяви преди дни вицепремиерът и финансов министър Асен Василев. По думите му, енергийният регулатор, след встъпването в длъжност на новия председател Станислав Тодоров, е започнал анализи за ново ценово решение за електрическата и топлинната енергия от 1 април, но то няма да доведе до поскъпване.

Как започна всичко

Въпросът с овладяването на цените за електричество, отопление и ВиК услуги за бита бе определен като приоритетен от всички политически сили, от бившето служебно правителство, както и от новия кабинет на Кирил Петков.
Още в първия работен ден на новото правителство старият състав на КЕВР предложи повишаване на цените за електроенергия и топлоенергия съответно със средно 13 и 16% от 1 януари. Новоизбраният премиер Кирил Петков  обяви този ход като удар в гърба. Забраната да се пипат цените на тока и парното бе наложена в средата на декември 2021 г., дни след идването на власт на сегашното правителство. Мораториумът е в сила до 31 март и се очаква специално решение на парламента за отпадането му. Дотогава КЕВР не само трябва да е публикувала своите разчети, но и да е провела обществените обсъждания и консултации по извънредно определяните цени от 1 април. Отделно всички фирми по веригата трябва да внесат своите заявления за цени в редовния регулаторен период от 1 юли 2022 г. до края на юни 2023 г.

Нагласи

Доскоро в ПП имаше нагласа нейни депутати да поискат удължаване на мораториума върху цените на тока и парното, с намерението той да важи до края на юни и да се влезе в нормалния регулаторен период. Причината бе да се видят по-устойчиви тенденции на пазарите на ток и газ, където от началото на войната има сериозни движения нагоре и надолу, което пречи на по-стабилни прогнози.
Явно обаче е надделяла идеята процесите да се следят отблизо и решенията да се вземат в движение. "Не стои на дневен ред удължаването на мораториума. Изготвя се ново ценово решение от новия състав на регулатора, което няма да доведе до повишение на цената на електроенергията", заяви Асен Василев и уточни, че не става въпрос за запазване на действащата от 1 юли 2021 г. цена на тока, а за ново решение.
Освен това той обяви, че компенсациите заради скъпия ток остават до 31 март, а те включват и помощ за електропреносния оператор и електроразпределителните дружества. В този смисъл не е ясно как КЕВР ще намести в бъдещите цени тези поемани сега от държавата разходи, без да се наложи повишение на крайната цена за бита.

Нов сегмент

По думите на Василев новият регулатор разработва и пускането на нов сегмент за търговия на борсата за ток, в който да се предлагат договори за 12 и 18 месеца на по-ниски цени от сегментите "ден напред".
По думите на енергийния министър Александър Николов се работи усилено за ускоряване и облекчаване на бизнеса при изграждането на ВЕИ централи за собствени нужди, включително се разговаря с инвеститори, които да осигуряват финансирането на такива мощности, тъй като те имат възможно най-евтината енергия.
Според Асен Василев не се очакват и "драматични решения в цените на парното, тъй като поскъпването на природния газ от 1 март е само 3,5%". Спрямо заложената цена на синьото гориво за топлофикациите в началото на миналия юли обаче поскъпването е доста сериозно. Затова топлоснабдителните дружества също бяха компенсирани частично за разликите в определената и пазарната цена на газа. Без сегашните компенсации, плащани от държавата, не е ясно как енергийният регулатор ще изведе решението на ценовата формула до краен резултат да няма по-сериозно поскъпване. Правителството остава в контакт с бизнеса и ще следи ситуацията на електроенергийния пазар и при необходимост ще се мисли дали да се вземат нови мерки за компенсирането на разходите за ток и газ.

Позиции

Въпреки това се появиха експертни мнения, че мораториум въобще не е нужен, за да се задържат цените на енергийните услуги за бита. Икономистът Георги Ангелов публикува статус във фейсбук, в който обяснява защо цената на тока за бита всъщност трябва да се понижи.
"В цената на тока за домакинствата и бизнеса има включена субсидия за производителите на ток по дългосрочни договори (т.нар. такса "задължение към обществото"). Обаче в момента пазарната цена на тока е много по-висока от цената по дългосрочните договори, така че субсидията трябва да отпадне - съответно и такса "задължение към обществото" трябва да изчезне (поне докато цените ден напред са толкова високи)", пише той и продължава: "Нещо повече, в момента пазарната цена е два пъти по-висока от фиксираната цена по дългосрочните договори, по която НЕК купува ток от американските ТЕЦ-ове (и от повечето ВЕИ)." Така, ако НЕК натовари докрай американските централи, като изкупува тока им на цена 266-334 лв./мВтч (както е според договорите им), може да продават на пазара на двойно по-висока цена (днес е почти 600 лв./мВтч), реализирайки огромна печалба. А тъй като НЕК работи под регулациите на КЕВР, тази допълнителна (над разчетите) печалба би могла да се върне обратно на потребителите под формата на отрицателна такса "задължение към обществото". Това пък може да компенсира наложителното повишаване на мрежовите такси, така че крайните цени за потребителите да се балансират на сегашните нива.
Даването на помощи на килограм е грешка. "Трябва да се дава на тези, които имат най-много нужда, а не на всички по равно. При мораториума за всички беше по равно. Сега е на всички по равно. И ще има голям проблем за ЕРП-тата и за ЕСО. Те търпят големи загуби, които в крайна сметка ще платим ние през цените на стоките. Ще спестим 10 лева от сметката за ток, но ще платим 50 лева повече от сметката си за храна", коментира Георги Кадиев. Според него решението беше с намаляване на ДДС, макар че и това не е най-правилният начин, но нямаше да натовари ЕРП-тата.

Българите не разбират защо поскъпва токът

Кризата с цените на електроенергията остава неразбрана на над 60% от българите, повече от половината се страхуват от въвеждането на режим на ток и влошаване на ситуацията заради напрежението между Русия и Украйна. Това сочи изследване, проведено по телефона сред 403 пълнолетни граждани в края на януари от "Алфа Рисърч" за "Референдум" на БНТ.
Като засегнати от ценовата криза се определят 3/4 от запитаните, макар всъщност регулираните цени на електроенергията да не са мръднали от 1 юли 2021 г. и от средата на декември да са под мораториум. Реално битовите сметки в момента се влияят само от количеството консумирана електроенергия. Въпреки това 49 процента от хората вече ограничават потреблението на ток, а 39% се пренасочват към нощните тарифи. Други източници за отопление и енергия са обявили, че ползват 28%, макар и цените на парното все още да не са повлияни от скъпия газ. 22 процента са започнали да подменят някои уреди с по-енергийно ефективни.

Какво означава мярката?

По определение мораториумът е термин, който означава отсрочване или временна отмяна на действие, което се очаква или трябва да бъде извършено. Тази мярка се прилага в различни сектори, като един от последните беше този за плащанията по кредитите, отпускани от търговските банки, в началото на пандемията.
В настоящия случай това се прилагаше върху цените за електроенергия, топлоенергия и ВиК услуги, чието повишаване бе задържано до 31 март 2022 г., независимо от събитията на отделните пазари. Това означава, че в този период Народното събрание де факто замразява правомощията на КЕВР да определя нивата на цените на регулирания пазар, т.е. този за повечето потребители. По закон комисията е независим орган и част от правомощията й включват предложенията за промяна в цените.