Моята игра

Скандалите са най-краткият път да бъдеш забелязан. Особено ако това е част от политическата кариера и носи дивиденти пред верните избиратели. А когато наближават избори или изпадаш от политиката, какво друго му остава на човек, освен да играе. Ва банк при това. И защо не, след като подобен начин на присъствие на политическата сцена вече години носи дивиденти, оставайки несанкционирано от институциите на държавата и закона.
За някои български политици подобно поведение в днешни дни означава много. Като се започне от замяната на скъпото сако с черно кожено яке, връщане на втренчения поглед и провокациите - словесни и писмени. Като тези "Плевнелиев, не давай мандата на турците!", "Ако Иван Костов направи кабинет, ние от "Атака" трябва да преминем към партизански действия и да обявим курс на въоръжена борба!"...
Удивителната способност на "Атака" и нейния лидер да се "хранят от истериите", скандалите и провокациите, не пропусна да бележи и вчерашния ден. Когато Волен Сидеров и сие "украсиха" символа на държавността и единението с белезите на първосигналната си суетност и егоцентризъм. Разлепените снимки на депутати, отказали да подкрепят поредната провокативна акция на "Атака" за национализация на ЕРП-тата, придружени с нецензурирана версия на песен на Радо Шишарката, ни върнаха в пубертета на прехода. Когато витрините на партийните клубове перманентно бяха строшени, стените на блоковете - позорно издраскани с цинизми, а невръстните наследници на партийните функционери - бити, оплювани и поругавани.
Опитите на партии като "Атака" и на функционери като Волен Сидеров да се самонадъхват от тревожността на времето и енергията на улицата крият риск за бъдещето. В момент, в който трезвият ум търси път за конструктивното пред деструктивното, за градивното пред разрушителното, да заиграваш с крясъка на улицата, замитайки под масата устоите на държавността, е равносилно на национално предателство и отстъпление от принципите на демокрацията. 
Помпането на рейтинга е опасна игра. Тяхната игра. "Заплахата" за въоръжена борба, която Сидеров отправи, засега отшумя. До следващата му провокация. Или до поредния словесен цинизъм, които Бойко Борисов няма да ни спести. Както не пропусна да ни спести обяснението си за вчерашния ден за траур - справедливата кауза на самозапалилия се Пламен от Варна, "това, което всъщност ние винаги сме искали". А може би до следващата конспиративна завера на Яне Янев, когато не комунистите, ДС и ДПС ще нанесат тежък здравословен удар на Борисов, а направляваните от вечния Йоло Денев участници в протеста - представители на "шестата раса"...
Докога...