Може ли животът да бъде друг?

Още с първата си пиеса "Кухнята" един от най-ярките автори сред поколението на "сърдитите млади хора" в британския театър от 50-те години на XX век - Арнълд Уескър, постига огромен успех и популярност. Шеметно развиващото се действие в кухнята на популярен лондонски ресторант, където всекидневно се хранят стотици хора, завихря конфликти и взаимоотношения, които явно са показателни, типични и всеобщи за забързания съвременен свят. Изпълнена с черен хумор и яростно рисуваща стресиращото всекидневие на мултиетническия персонал от готвачи и сервитьорки сред изтощителния работен маратон, пиесата представя истински съвременен Вавилон, белязан от "болестите" на днешното човечество: невъзможност за истинска комуникация, за мечти, за реализация, а също и от деформациите, които следват от това. Режисьорът Владимир Люцканов поставя "Кухнята" в Младежкия театър в рамките на програма "RE:", която в годината на 70-ия юбилей на театъра ще възкреси важни текстове от историята на младежката сцена. Първата постановка на пиесата е дело на Николай Люцканов през 1973 г. и бележи един от големите успехи на театъра - играна е почти десетилетие.
В спектакъла на Владимир Люцканов кухнята побира цял свят и целият свят е кухня. "Може ли животът да бъде друг?!", пита един от героите в това нервно и динамично представление. Във високотехнологичната лудница на тази "Кухня" животът е толкова бърз и смазващ, че сред влудяващото тичане човешките взаимоотношения не започват от никъде, не завършват никъде и не водят до нищо. На сцената, оформена от Венелин Шурелов и Елица Георгиева, над 30 актьори, сред които са Александър Хаджиангелов, Ангелина Славова, Вихър Стойчев, Искра Донова, Койна Русева, Красимир Недев, Кристина Янева, Мариана Миланова, Мая Бабурска, Николай Луканов, Светослав Добрев, Стефан Мавродиев, представят механизирането, оглупяването и смачкването на човека в автоматизираното модерно битие, в което само работиш-ядеш-спиш-пътуваш за работа и пак работиш. Но също и драматичния сблъсък между реалността и мечтите, между желаното и възможното, който силно присъства в духа на това представление и може би именно той определя всеобщата значимост на проблематиката. Защото човешкото съществуване в кухнята или в офиса, или във фабриката, без значение къде точно, няма никакво значение. В този свят на бясно тичане човекът е все по-дребно винтче в глобалната машина за пари. А финалната реплика на големия бос (Стефан Мавродиев): "Давам ви работа, плащам добре. Ядете, каквото искате. Какво повече от това?!", поставя точката на всички въпроси, на всички противопоставяния и на всички примирения. Преводът е на Златна Костова, костюмите е проектирала Марина Янева, музиката е на Асен Аврамов, а кулинарен консултант е Ути Бъчваров.




Сцени от спектакъла