Можело...

Доживяхме един от малкото случаи депутатите от 41-ото Народно събрание единодушно да приемат проектозакон. Всъщност - два в един ден. Значи можело.
Можело всички присъстващи в онази зала да мислят като българи за доброто настояще и бъдеще на българите и на България. Е, има едно "но". И то е, че нещата се случват със закъснение от страна на управляващите. Все пак по-добре късно, отколкото... по-късно. Промените в законодателството, касаещи осигурителните прагове на свещениците и на медицински сестри, акушерки и лаборанти например. Защо трябваше тези хора 3 месеца да получават де факто мизерни заплати или изобщо да не ги получават заради високите осигуровки, след като с малко повече мисъл това можеше да се избегне?
Защо трябваше мозъчният тръст на държавата - учените от БАН, да протестират по улиците, след като можеше с повече мисъл своевременно да се приеме един разумен закон за академията? Тогава нямаше да е необходимо управляващите да внасят един закон, па после да го оттеглят, па да пишат имената си в аналите на България с куп "крилати" недообмислени фрази.
Значи можело. Ама явно трябвало да има силен обществен натиск. Улични протести. Стачки. Кому е нужно? Защо трябва да оставяме работата си и да протестираме заради спонтанните и неразумни изблици на някой заблуден управник?
... А като си помисли човек колко пари биха влезли в хазната, ако всеки върши с разум и навреме работата, която си е избрал...