Мракобесие по Оруел

Забелязвате ли как, без да е имало избори, в парламента вече действа ново мнозинство - на ГЕРБ и ДПС? И без да се церемони, то приема едни от най-мракобесните закони, с които да си гарантира безметежно бъдещо управление и далавери на корем.
Вчера с техните гласове на първо четене минаха скандалните промени в Наказателния кодекс, предвиждащи до 5 г. затвор за разпространяване на "заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банки или финансови институции, които може да доведат до всяване на смут и страх в населението"... Каква трогателна загриженост! Само че под благовидната юридическо-словесна опаковка прозира потресаваща за 2014 г. цензура! Близко до ума е, че в случая държавата иска да лъже гражданите си за състоянието на банките и ако то наистина е лошо - да не може да се говори за това, поради страх от затвор и наказания. Ами ако информацията е вярна, но негативна? Дали и експертите също трябва да мълчат, или трябва да лъжат? А какво правим, ако публикацията или съответните данни са изнесени в чужди медии - и те ли подлежат на същите санкции? Или ще бъдат спирани и забранявани? Всичко това изглежда като да застреляш пощальона, ако ти донесе лоша вест.
Странно наистина - излиза, че с откровени лъжи, манипулации и безотговорно поведение можеш да сринеш цяла държава, но не носиш и грам вина. Нещо повече - лобираш или гласуваш за смазване свободата на словото, правото и задължението на журналистите да информират, когато самият ти си за затвора. Защото през призмата на приетите промени спокойно можем да запитаме: ще лежи ли зад решетките Бойко Борисов, който пръв затръби, още докато беше в САЩ, за това, че държавата била във финансов колапс!? Или гуверньорът на БНБ Иван Искров за това, че многократно подведе и институции, и вложители веднъж за състоянието на КТБ, втори път с идеята за "банкова ваканция", трети път с обещанието, че на 21 юли КТБ ще отвори врати, четвърти - с невярното твърдение, че имало изчезнали кредитни досиета? Или главният прокурор Цацаров за грешката с лъжливите обвинения в опити за убийство и последвалите арести? Или за нескопосаното твърдение за изнесените пари с чували и за неколкократното извъртане на 180 градуса в цялата тази смрадлива история.       
С абсурдността си тези поправки в НК наистина са достойни за един съвременен Оруел. Но защо да се отнасят само до банките? Обхватът на забраните и наказанията спокойно може да покрие и пенсионните фондове, здравната система, енергетиката, че и други сфери - нима те не са част от националната сигурност? А щом гарантират "сигурност" на банките чрез забрана да се говори за тях, що направо не забpанят да говоpим и за политиците. Така ще гарантират "стабилност" и на политическата система. А вместо да ни връщат в 1984-а, най-добре ще е да почерпят опит от по-далечната 1924-а с един нов Закон за защита на държавата. В историята ни досега единствено той е предвиждал наказание, дори ако казваш истината.
Няма да е зле да чуем какво е мнението и на г-н "Обединителя на нацията" Росен Плевнелиев по темата за банковата цензура. Дали със същия апломб, както е свикнал напоследък, ще "тропне по масата" срещу своите от ГЕРБ и новите им ортаци от ДПС в защита на медиите и свободата. Защото, няма спор, че едно вето от негова страна би означавало гражданска позиция в полза на обществото и разграничение от олигарсите, които продължават да въртят всички на пръста си.