Мръсни игри

Не мина много време след края на сагата с "руската намеса" и американският президент се озова в нова афера. Но този път епицентърът й не е в Москва, а в Киев. Демократическата партия се скандализира от анонимен сигнал, според който Тръмп си е позволил да оказва натиск върху новия украински президент Зеленски и е искал компрометираща информация за Джо Байдън. Бившият вицепрезидент на Обама пък е фаворитът на демократическата върхушка за съперник на Тръмп на изборите следващата година и затова истерията бързо придоби почти същите размери като при т.нар. Рашагейт.

Обаче и тогава, и сега целта е на първо място да се измести фокусът от самата Демократическа партия - през 2016 да се спаси честта на Хилари, а сега - тази на Байдън. За един обективен страничен наблюдател би било доста трудно да постави бившия вицепрезидент в категорията "жертва". Именно той отговаряше за Украйна в най-размирния период - по времето и след Евромайдана - а после изведнъж неговият син Хънтър Байдън се озова в борда на компанията "Бурисма". Това е най-голямата частна компания в газовата индустрия на Украйна. 

А само месеци преди да започне новата си работа, Байдън-син дава положителен тест за кокаин и е скоропостижно освободен от запаса на американската армия. Е, при такъв татко кариерни възможности не липсват и Хънтър бързо е пласиран в частния бизнес. При това със заплата от 50 хил. долара на месец - въпреки че нито познава украинския контекст, нито някога е работил в тази сфера. Ако това не е съмнително, здраве му кажи. Историята не свършва дотук - украинската прокуратура започва разследване на "Бурисма", но Байдън-баща се обажда в Украйна и заплашва, че ще блокира 1 млрд. долара помощ за страната, ако тогавашният главен прокурор не бъде уволнен. После дори си позволява да се похвали за това публично. Разбира се, в американската политика такива действия често се приемат за нормални и демократите явно не смятат, че има за какво да се извиняват. Макар че буквално всичко, за което обвиняват Тръмп, може да се открие и в тяхната дейност. Двойният стандарт обаче все повече дразни както самите американци, така и хората по света.

Шансовете за импийчмънт са нищожни - републиканците имат мнозинство в Сената и няма да го допуснат. Настоящата дандания е предимно с ПР цели. Ситуацията обаче показва, че прехвалената американска политика върви с бързи крачки надолу. Също така става очевидно, че съществува доста притеснително съглашателство между елементи от службите, медиите и Демократическата партия. Видяхме го и при "руската намеса", виждаме го и сега. А самият Путин може само да се подсмихва доволно - единият лагер смята, че Тръмп е негова пионка, в същото време пък републикански сенатори написаха писмо, според което импийчмънтът бил точно това, което искал Путин... Човек вече трудно може да се ориентира сред толкова разнобой и меко казано странни твърдения. Но паралелите с късната Римска империя започват сами да се набиват на очи.

Не очаквайте Тръмп да загуби много от цялата история. Нито пък Путин. Големият губещ ще е самата Украйна. Защото разговорът на Тръмп със Зеленски не говори никак добре за украинския президент. В него той нарича американския си колега "наш велик учител" и въобще поддържа доста подмазвачески тон. В един момент пък си позволява да се изкаже доста неласкаво за Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Досега и демократи, и републиканци бяха единодушни в подкрепата си за Киев. Настоящата ситуация обаче може да пропука този консенсус. В Берлин и Париж също едва ли ще погледнат с добро око на поведението на Зеленски. Вероятно без да иска, "слугата на народа" се озова в доста деликатно положение. Още по-деликатно ще стане, ако Зеленски изпълни заръката на Тръмп да подобри отношенията с Русия. Но когато си актьор в чужда пиеса, понякога се получават такива неща, какво да се прави.