Място в историята

Миналото на един премиер е прелюбопитна тема за обществото и за медиите. За свободните. Затова "Евронюз" отправи тривиален въпрос към българския министър-председател - за "колоритното" му минало и дали познава хора от организираната престъпност. За този премиер отдавна в публичното пространство има пространна и показателно интересна информация. Която трудно си проби път в българските вестници по обясними причини. В някои дори се неглижира повече от необходимото. Обектът на тази информация, свързваща го с видни имена от престъпния свят, махна с ръка и отсече: лъжи и измишльотини. Пред "Евронюз" премиерът, сигналите за чието минало разтревожиха представители на Европейската комисия, мина границата на познатото антиговорене. И в пристъп на необясним екстаз заяви, че миналото му е прекрасно.
Противоречивото минало на Бойко Борисов, разкрито от "Уикилийкс", е една от най-премълчаваните теми от българските медии, констатира неотдавна професионален анализ на родната преса. Докато биографичната справка "От пожарникар до "Батман" шестваше в глобалната мрежа, някои от родните вестници предпазливо публикуваха подбрани оскъдни откъси. И отделиха пространно място на опроверженията на премиера и на защитните думи на тогавашния американски посланик Уорлик. Защо ли обаче липсваха настървени разследвания за истинността или неистинността на оповестената информация? Защо ли оставаха без отговор или бяха подминавани с пренебрежение въпроси на журналисти?
Сигналите за неясното минало на българския премиер стигнаха до заседание на закрита комисия в Европейския парламент. А след отривистата Борисова реакция на въпроса на "Евронюз", обяснения от типа "лъжите на Станишев" и "измишльотини" няма да вършат работа на премиера. А и "архивите са живи" и пазят романтичните разкази на Бойко Борисов за времената, в които е трябвало да оцелява с бой.
Историческите личности са такива - смесица от героично, романтично, фолклорно и комично. А Бойко Борисов е историческа личност, след като намери място в учебниците по история. Той играе тенис и футбол, свири на китара, рисува и чете приключенски романи (един), гони бандити, строи магистрали, открива детски градини, съветва европейски лидери как да се справят с инфлацията и кризата. В същото време живее като куче в Банкя и няма жена до себе си, защото се е посветил на отечеството. Рисуват го по предните капаци на автомобили, пускат вафли с неговия лик. Календарчета и плакати с образа му висят в селски кафенета и градски магазини. Ликът му като семейна снимка стои връз бюрата на министри и кметове.
Какво значение има колоритното му минало? Именно това минало, което достатъчно много българи, уви, приемат за нормално, в симбиоза с настоящето, на което, за жалост, сме свидетели, определят светлото му бъдеще.
Мястото в учебника по история не означава нищо. Днес Борисов е премиер, след време може да стане президент, да влезе в затвора или да потъне в забвение. Учебниците по история не са приключенски роман. Влизането в тях не гарантира непременно светло бъдеще.