На босия цървулите

Твърде малко от десетките хиляди български поговорки характеризират 10-годишното управление на ГЕРБ. А това май показва, че управниците твърде често правят едни и същи неправилни стъпки в различни сфери от живота. И тези неправилни, за да не кажем - погрешни стъпки, водят до сходни резултати. А резултатите дават отражение на едни и същи хора - онези, които броят стотинки, за да платят за месеца поскъпващия ток, недостатъчното отопление, нечистата вода, за която има режим. Цените се увеличават, а покупателната способност на минимална и на инвалидна пенсия - не. Социалните помощи и обезщетения са замразени. На това се казва да вземеш на босия и цървулите. 

Като капак идват и промените (уж все за доброто на хората) в социалното законодателство. Често, при това - очаквано, през последните години те са в ущърб на най-уязвимите. Поредният удар върху възрастните и хората с увреждания, е неяснотата дали ще получат асистентска подкрепа. Предупрежденията, че хиляди хора са заплашени да останат без нея, са от средата на 2019 г. Но на кого му пука? Управляващите тогава готвеха избори, градяха и събаряха тераси, потушаваха протести с пари, които даваха наужким и после си ги вземаха, пишеха закони, приемаха ги и предизборно обещаваха светло бъдеще. А то така и не идва. Защото някой от пестене е забравил да доогледа нормативната база и да осигури пари за асистенти. Тази грижа е стоварена на общините, но някой пак е забравил да им даде пари за дейност, която в цивилизования свят е на държавата. Не на общините или на неправителствения сектор - те само помагат на държавата да се погрижи за бедните, възрастните, увредените и прочее уязвими хора.

Не е лесно да се прави социална политика, особено в толкова бедна държава като България, без собствено производство и с хазна, пълнена само от данъци и такси. Но във всеки случай правенето на социална политика и решаването на проблемите не се свежда само да смяна на социалния министър и махането на проблема от главата на премиера.