На чия страна сте?

Мнозинството пак отказа да включи в дневния ред на парламента обсъждане на предложения за промени в НК, свързани с неизбежната отбрана. Че темата е взривоопасна, взривоопасна е. Да се бяга от дискусии обаче не е решение.
А и казусът не е толкова прост. Показва го и световната, и българската практика. В САЩ, където спорът "за" или "против" оръжията е болезнено всекидневие, неизбежната самоотбрана е либерализирана до висоти. За същото пледират и родни политици - загърбвайки често трагичните последици от подобна либерализация, както и факта, че на американския пазар продават бронирани ученически чанти. Българският опит, макар и не толкова наситен като този отвъд океана, показва, че ограниченията в режима за придобиване на оръжие от гражданите са довели до намаляване на престъпленията. В средата на 90-те години на миналия век, когато почти всеки "бизнесмен" можеше да си купи оръжие, броят на убийствата достигна US-стандартите - почти 6 на сто хиляди. Десет години по-късно коефициентът падна почти до най-ниските си нива отпреди 1989-а - около 2,5.
Безнаказано растящата битова престъпност е повод привържениците на либералните мерки да надигат все по-често глас. И да срещат подкрепа сред армията на пострадалите и неполучили справедливо възмездие. На другия полюс са основателните притеснения от увеличаване случаите на саморазправа.
Спорът да се каже "сбогом" на оръжията или да се даде карт бланш "На оръжие!" е почти като този за яйцето и кокошката. Ако все още парите управляват Темида, бабаитите ще продължат да злоупотребяват с правото за неизбежна самоотбрана, а почтените граждани - да са безсилни и да плащат доживот, защото са дръзнали да защитят дома и семейството си.
Няма спор само за главната роля на държавата. По-ефективното правораздаване означава повече законност и справедливост. А по-добрите социално-икономически условия ще намалят и агресията. Просто е - законите трябва само да се спазват...