На добър час на квартет "Големинов"!

Прибирайки се у дома, намерих в пощенската си кутия рекламна листовка, съдържаща покана да посетя концерт на струнния квартет "Големинов". Така, един ден преди сакралната дата 10 ноември, се оказах в Столичната градска художествена галерия на ул. "Гурко". Бях заинтригуван, понеже до този момент не знаех за съществуването на такъв музикален ансамбъл. От това, което чух - не само аз, а и многобройната публика - професионалното ми любопитство беше задоволено в пълна степен.
Оказа се, че след напускането на проф. Димо Димов и разформироването преди около месец на квартет "Димов" останалите трима негови членове - цигуларят Емил Бошев, виолистът Огнян Константинов и виолончелистът Христо Танев - решили, че постигнатото дотогава не бива да бъде унищожено и поканили младия, 24-годишен цигулар Александър Иванов да стане примариус на нов квартет, който приел името "Големинов". Адмирирам тази артистична позиция, която говори най-красноречиво за притежаваното от тях високо чувство за професионална и обществена отговорност пред българската култура. Така се извършва нейното надграждане!
Нямам информация дали това беше премиерна изява на струнния квартет "Големинов", но основното ми впечатление от концерта, на който присъствах, е, че - въпреки краткия период на съществуването си - между четиримата е създаден отличен синхрон, който им позволява да музицират свободно и с увлечение. В този контекст, тази оценка в най-голяма степен се отнася за примариуса Александър Иванов, който умело ръководеше - активно подкрепен от партньорите си - създаването на убедителни общи интерпретационни звукови картини.
Явно четиримата музиканти са поставили пред себе си високи художествени цели. Това пролича и от подбора на репертоара, който изпълниха на този концерт. "Гранд квартет" от Николо Паганини и "Струнният квартет" на Джузепе Верди рядко фигурират в българските концертни програми. Въпреки че нямат популярността на квартетните опуси на Хайдн, Моцарт, Бетовен, Брамс, Чайковски, Дворжак, това са пълнокръвни музикални произведения с разнообразна художествена проблематика. Интерпретациите на квартета позволиха на слушателите да усетят виртуозния заряд на музиката, създадена от Паганини, инструменталните трансформации на "безсловесните певчески ансамбли" в музиката на оперния класик Джузепе Верди.
Докато слушах изпълненията на струнния квартет "Големинов", през цялото време у мен напираше мисълта - ето изкуството, което може достойно да представи културата на България, при предстоящото й председателство на Съвета на Европейския съюз и да впечатли чуждестранните гости! Да, но в залата нямаше нито един представител на медиите, на органите, овластени да направят такава оценка и съответния подбор. Затова, вместо на културата, ще се заложи на субкултурата!.. Докога ще продължи тази безперспективна практика!?


Напоследък все по-рядко сме свидетели на вокални рецитали за изпълнение на фундаментална музика и още повече - на тематична вокална музика. Затова анонсът към рецитала на мецосопраното Диана Филипова и пианиста Светослав Лазаров, състоял се на 20 ноември в Първо студио на БНР, обявен като "мистика", безусловно привлече вниманието на публиката, нуждаеща се от досег с магията на Музиката! Защото - независимо от материалната си основа - Музиката действително е магическо изкуство, основаващо се на способността на материята да се модифицира и "да приема различни и необичайни състояния като свръхпроводимост и свръхфлуидност". Това ни позволява да осъзнаем, че както не всичко, което блести е злато, така и не всичко, което звучи е Музика. Неслучайно още преди много години Уинстън Чърчил е констатирал, че "мистерията е обвивка на загадката, а енигмата е нейното съдържание".
Тези разсъждения бяха предизвикани у мен от изпълненията, които бяха поднесени на публиката от двамата артисти. Анализирайки програмата им, ясно пролича, че тя е съставена от композиции, имащи две стилистични окраски - барокова и романтична. Интересното е, че те така бяха подбрани, че "не конфликтуваха", а се допълваха в своите виртуални послания. Смятам, че артистичният тандем Филипова-Лазаров прояви истинска творческа смелост, с направения от тях репертоарен подбор, който публиката оцени по достоен начин - с бурни аплодисменти.
Бароковата част на програмата обхващаше пет произведения от Перголези (три) и Хендел (две), а романтичната част четири - от Брамс (2), Росини и Дворжак. Със задоволство трябва да се отбележи, че Филипова се справи успешно с най-трудното предизвикателство при интерпретирането на произведенията на различните автори, принадлежащи към едно стилово направление, постигайки релефно представяне на техните индивидуални отлики. Позволявам си да препоръчам изпълнението на трите части от "Стабат Матер" на Перголези да бъде в обратен ред, което ще й позволи по-лесно да овладее естественото си начално вълнение, както и да преосмисли динамичното развитие на дългите тонове в произведенията на Хендел. Двете пиеси от Брамс - "Интермецо" оп. 117, №1 и "Балада" оп. 10, №1 - бяха интерпретирани от пианиста Лазаров с много финес и хубав клавирен звук, разказвайки на слушателите две неназовани приказки, които - въпреки че по своята художествена образност бяха далеч от нашето съвремие - облагородяваха душевността им.
Трябва да се даде дължимата благодарност на Българското национално радио, което беше продуцент на това културно събитие. Което не ми пречи да отбележа и единствения негативен момент, който го съпровождаше: допускането на публиката в залата стана - от параноични съображения за сигурност! - едва 15 минути преди началото на концерта. По този начин се попречи на нейната психологическа нагласа за пълното възприемане на Музиката, заради която е дошла.