На какво се дължи икономическият бум на Китай

Боян Максимов

Данните, които излизат всеки ден за китайската икономика, не спират да изумяват много хора. Но на какво се дължат те, как успяват китайците - на тези въпроси много икономисти така и не дават обективен отговор, който би послужил като образец за политика.
Да гледате на Китай като на страна, която не изнася продукти с висока добавена стойност, а на такава, която има евтина работна ръка, заробена за машините по 60-72 часа седмично, е доста смешно. В Китай почти никой не работи повече от 48 часа седмично, 95% от трудещите се - дори повече от 40 часа седмично. Средната работна заплата се очаква през 2015 г. да задмине 800 долара.
Онзи ден попаднах на видео клипче, в статия на известен западен вестник и сайт, за това къде и как работели хора, произвеждащи компоненти и телефони на една известна американска компания с една ябълка за лого. Как работниците в тази фабрика заспивали на работните места от нечовешки труд. Това, естествено, доста ме разсмя. Имал съм възможността да обикалям фабрики и заводи в половин Китай, произвеждащи каквото се сетите, от които и европейски фирми да идват заявките. Имах възможността да гледам как и откъде излизат всички тези продукти, които днес купува цял свят. В Китай лятно време има 2 часа обедна почивка, зимата - час и половина. От деца всички китайци спят по обед, а улиците в провинциален Китай са празни. Изключения правят най-големите градове, но не навсякъде. И естествено, след кратък обеден сън работоспособността им в оставащите още 4 часа работа е доста по-висока. Не е като при нашата родна държавна администрация, която гледа с крив поглед часовника и оставащото до 17:00 време.     Естествено, в тази обедна почивка, компанията за която работят съответните служители, не може да им осигури спални помещения. Виждал съм как на цяла поточна линия всеки си спи върху кашони, дъски, чували с памук, по бюра, на специални шезлонгчета и столове за спане, на шевни машини, в колите, с възглавнички дори, след като са се наобядвали в столовата. А босовете на фабрики и големи компании ползват специални спални, изградени в задни помещения, към собствените им директорски офиси. Това просто е друг свят и който не го познава, лесно може да се манипулира, естествено, от добре познатите ни проамерикански кръгове, обрисувайки го като "деспотизъм и зъл диктаторски режим". 
Днес Китай

инвестира най-много в образованието

Очаквайте доста неща, които се водят известни марки и произвеждат в Китай, да бъдат погребани от китайски и други азиатски компании, които ще предложат същото качество в бъдеще. Китай и днес произвежда 3 вида качество - от най-евтиното за бита до най-качественото не само за самата държава, а и за онази част на развития свят, наречена Източна. Стана практика вече нито една технологична компания да не може да продава продукти на достъпна цена, ако не произвежда в Китай поне част от компонентите си. Там производството излиза по-евтино, макар трудът да е по-скъп от Източна Европа, а транспортът да отнема между 7 дни със самолет и 60 дни с кораб. Технологиите, технологичните линии и кадрите най-вече са в Китай. Човешкият фактор е мобилен И сега стотици висококвалифицирани кадри, работещи допреди само за американски и европейски брандове, които са ни известни, вече работят за китайски компании.
Китай инвестира силно и в енергетиката - нови 20 ядрени блока до 2020 г., нови газопроводи и благодарение на страните от шанхайската търговска организация ще има много евтин ток, газ и петрол. Не можем да игнорираме ниските цени на тези енергоносители като необходимост както за бизнеса, така и за домакинствата. Там домакинствата не емигрират, хора не се палят заради високи сметки.
Бизнесът, освен на евтина електроенергия, се радва и на петрол под 1 долар, когато си върне 18% ДДС. Скептицизъм относно икономическия растеж на Китай в дългосрочен план не липсва, когато виждаме демографския спад в страната и четем статии, писани в западния ни "развит свят". Но това пак е една недобре подплатена с данни пропаганда, която умишлено пести доста друга информация. Да, безспорно населението в Китай намалява и се състарява, но не можем да сравняваме този процес със случващото се в Япония, камо ли в България. Намалението обаче е системно, което и там е често дебатирано -  дали е правилна политиката за ограничаването на раждаемостта или не, или как леко да бъде либерализирана.
Има обаче и данни, които в Европа не са толкова добре познати. Това население става все по-грамотно, а ползващите английски език в КНР над 25-годишна възраст са едва 2%! Но Китай залага на доходоносното - производство и международна търговия - и затова днес знаещите английски език, които са под 25 г. възраст са вече 25%. Хиляди преподаватели от цял свят емигрираха в Китай през последните 10 г. и преподават английски. Китай стимулира подобни емигранти и не само. Професори, доценти от цял свят се радват на сърдечно посрещане и почит сред китайския народ. На преподавателите по принцип се гледа с огромно уважение. Това отдавна не е Китай от времето на Рейгън, в който някой работи за 30 долара цял месец. Народът става все по-грамотен и квалифициран, произвежда все по-голям и по-голям БВП на глава от населението.

Икономиката на Китай расте

страната убива конкуренцията си и засмуква нейните пазари посредством сайтове за продажби на едро и дребно, извоювани пазари в Африка и Азия, търговски площи, портове и транспортни канали, икономически връзки, споразумения и т.н. От години гради скоростни влакове с визия да стигат не само до крайните провинции, защото Китай е доста по-голям от ЕС, но и до Мадрид и Лондон един ден, където и днес се продават китайски стоки. А с тези скоростни влакове ще се избягват онези 20-60 дни плаване на контейнери със стоки по кораби. Така още преди 2050 г. те ще се доставят до ЕС само за 2-3 дни.
Китай има планове как да расте и за времето след 2100 г. Да разглеждате Китай, като Китай от времето на Рейгън и Мао сега е чисто безумие. Делът на стоките с висока добавена стойност, които Китай изнася, расте стабилно - с над 25% за последните 5г. и продължава да расте. А това, ако не е добър модел за планова икономика, здраве му кажи!
Все повече страни, дори от ЕС, изнасят камък, дърво, метал и каквото се сетите, които в Китай се преработват на скъпи продукти и се връщат с доста висока добавена стойност. Но Китай, когато изнася, възстановява и 18-те процента ДДС на производителите. Затова да имаш фабрика там, каквато вече имат и много българи, е разбираемо. Докато в България, дори само заради акцизи, енергийни лобисти и чужди корпорации да откриеш фабрика днес е пълно самоубийство.
Пред 20 години страната беше бедна, но лека-полека завзе световния пазар и уби конкуренцията си. Сега вече е нормално в Китай да вземат и над 800 долара средна работна заплата, а тя продължава да расте с поне 50 долара годишно, независимо, че все още половин милиард души сред по-възрастните се водят неграмотни и нискоквалифицирани. И днес всеки китаец, който познавам, завършил западно образование, се връща в родината си, след като си вземе дипломата от Австралия, САЩ, Англия и т.н., защото в нея го чакат поне 2000 долара месечно възнаграждение. Изобщо, при 1.4 милиарда население, виждаш, че за всеки китаец има работа. Накъдето се обърнеш - фабрики, заводи и

всичко бълва стоки за цял свят 

А в България някой отворил предприятие, в което щели да работят 100 души, и веднага го правят гръмка новина по телевизията, та премиерът чак реже ленти. Нищо, че вчера са съкратили други 200 човека в други фирми.
Ако ви кажа, че в Китай също страдат от липса на работна ръка, няма да ми повярвате, но е факт. Забелязва се такава тенденция и там на много места, или най-малкото вечната нужда от нови и нови квалифицирани кадри. А след като там имат също такива проблеми, да си дадем ние сметка какви хора ни управляват...
Литър бензин в Китай струва 1 долар, токът също е доста евтин. Лично аз плащах по 33 долара платих общо за 3 месеца за жилище от 50 кв. м. А тези пари, които си икономисват заводи и фабрики, след като държавата ги освободи от 18% ДДС за износа, остават в трудещите се, които също плащат на по-ниска цена ток, газ и бензин. Средната покупателната способност на населението в Китай е два пъти по-висока от тази в България.
И още нещо прави впечатление. В "лошия комунистически Китай" можеш да видиш само коли на не повече от 5 г., както и много повече лъскави немски и американски лимузини
В страната няма плосък данък. Няма ги монополистите-посредници като ЕРП-та и толкова много фотоволтаици на лобисти, но пък си развиват ядрена енергетика. Ама не били демократични! Е, и? Нали цял свят купува всичко "комунистическо", китайско.
Попътуваш ли със

скоростните влакове-стрели

в Китай, навсякъде виждаш как се инвестира и се строят нови пътища. Ставаш жив свидетел на  милионите тонове бетон, наливани в инфраструктура, магистрали, мостове, тунели и каквото още се сетиш. В промишлените части, най-вече в големите градове, има силно замърсяване на въздуха, но в Китай разпределените отровни газове на глава от населението пак са 4-5пъти по-малко, в сравнение с тези на средния американец. Иначе електромобилите и елкетромотопедите са масов транспорт за 70% от населението. Страната все пак инвестира и прокарва мерки за по-чист въздух, като също така увеличава рязко и вноса на газ от Азербайджан и Русия, който ще намалява в бъдеще вредното въздействие на другите петролни продукти, все още ползвани в Китай. Анализатори вече прогнозират, че в близките 10 г. страната ще се справи и с този най-голям свой проблем, като пак ще остане най-големият производител износител на стоки в света.