На обичта с обич

Д-р Магдалена Манолова

"На обичта с обич", с това заглавие започнах поредицата от филми за Райна Кабаиванска в далечната 1985 г., заснети в Италия. Заглавие, което бих дала и днес, след 30 години. Защото съм изживяла онази обич, с която Райна дарява своята публика от сцената и когато залата се изпълва с викове от неистово "Браво!" повече от половин час. Когато сцена и публика се сливат в едно цяло. Когато често Райна плаче от вълнение, а публиката не иска да се раздели с нея.
Споменът за тези мигове връщат лентата назад в големите и по-малки театри. В "Театро Реджо", Торино на спектакъла на "Манон Леско", в "Театро Комунале", Болоня за "Мадам Бътерфлай", "Капричо" от Рихард Щраус, "Делото Макропулос" от Яначек, в Модена "Адриана Лекуврьор", Виена, "Тоска" и др. Незабравими емоции с висок градус на обич.
Неслучайно Райна обича да казва, че единствен защитник в кариерата й е публиката. Въпреки че критиката я възхвалява, а сценичното й дръзновение и младост определя като чудо - "Ла Кабаиванска, вечната жена, може би един живот "да капо"?
В новото хилядолетие пътят на Райна продължава неслучайно с майсторски класове. Тя вярва, че артистът е пророк на бъдещето, той трябва да има смелостта да се бори за идеали. Мисията й в нашето нелеко време е да се грижи за младите таланти, да дарява обич и знание, да им вдъхва вяра в това, на което са се отдали.
Обичта към Райна изпълни и този път залата на Софийската опера на галаконцерта на 28 септември, когато публиката се изправи и дълго аплодира младите таланти и тяхната Маестра. Тези мигове на взаимна обич от сцена към публика и обратно бяха толкова вълнуващи, толкова истински особено, когато Райна се обърна към залата с думи, изпълнени с човешко откровение и топлота, че дистанцията от сцената в един миг изчезна. Защото зала и сцена се превърна в едно цяло. Това е магия, която завладява сърцата ни. Магия, която ни припомня думите на Малкия Принц от Екзюпери - "Истината се познава със сърцето".
Четиринадесет години вече Райна Кабаиванска предава своя опит на младите в майсторските си класове към Нов български университет. В тези години много млади певци са работили с оперната легенда, имали са шанса да черпят от извора на майсторите в израстването си като певци-артисти, да бъдат подпомагани със стипендии, да бъдат обгрижвани с любов и разбиране.
В юбилейната си година, в своето осмо десетилетие, Райна избра своите звезди за галаконцерта си. Драматургията на програмата бе добре изградена върху различните стилове, които е трябвало да усвоят младите, всеки според своя натюрел. В този смисъл цялата програма се разгърна в богатия диапазон от Моцарт, Росини, Доницети, Верди, Сметана, Сен-Санс, Масне, Маскани, Пучини, Чилеа. Предизвикателства, които очертаха и вокалния, и артистичния профил на участниците.
Мария Радоева за пореден път се открои с прекрасната си вокалност и техничност в Моцарт и Верди Фиордилиджи от "Така правят всички" и болерото на херцогиня Елена от "Сицилиански вечерни". Тук бих искала да припомня, че в далечната 1972 г. Райна Кабаиванска е избрана за откриване на новия Театро Реджо - Торино в ролята на Елена, в постановката на Мария Калас. Италианският тенор Матео Дезоле бе бурно аплодиран като Неморино от "Любовен елексир" на Доницети и Каварадоси от "Тоска" на Пучини, както и в дуета на Адина и Неморино със сопраното Анаис Мехиас. Не само природният глас и артистичност, но и усещането за стил на този истински талант са знак за голяма бъдеща кариера. Мецосопраното от Южна Корея Шин Дже Банг бе еднакво убедителна както в интерпретацията на Моцарт в ария на Сесто от "Милосърдието на Тит", така и в ария на Леонора от "Фаворитката" на Доницети. Сопраното от Пуерто Рико Анаис Мехиас показа не само техничност, но и стил като Адина в "Любовен елексир" на Доницети и в ария на Манон от "Манон" на Жул Масне.
Двамата български контратенори показаха, че вече имаме певци за тези специални заглавия. Може да се каже, че притежават всички вокални качества, за да бъдат убедителни в специфичния репертоар.
С много настроение, с вярно фразиране и отношение към текста Дарина Линкова изпя речитатив и ария на София от оп. "Синьор Брускино" на Росини. Ана Петричевич от Сърбия бе истинска Сантуца в "Селска чест". Красивият богат глас и драматичното внушение показаха израстването и на тази певица във времето.
Всъщност трябва да подчертая, че концертът заложи на добрия подбор, бе представителна извадка от участниците в класовете на Райна от последните години. Костадин Мечков с арията на Атила от "Атила" на Верди показа развитие, същото се отнася и за Десислава Стоименова като Марженка от "Продадена невеста" (чешкият език не е лесен за певците, това пролича и в случая) и като Вителия от "Милосърдието на Тит" от Моцарт.
Верен партньор в тези концерти във времето е диригентът Найден Тодоров, който чувствително умее да музицира с младите таланти. Верен партньор в празника е и Софийската опера, и нейният оркестър. Всъщност на тази сцена, на първия ни оперен театър сме изживявали незабравимите си срещи с Райна и изкуството й години наред.
Този концерт е само началото на празниците с Райна Кабаиванска в нейната юбилейна година. Последвалата изложба с фотографии от кариерата на артистката, костюмите от колекцията на Тирели (един от големите колекционери на костюми в света) и прожекцията на изпълнения на певицата бе необикновено събитие за почитателите на операта, които имат възможността да опознаят великолепието на оперния свят от миналия век с българската героиня в него Райна Кабаиванска.
Изложените костюми събудиха у мен спомена за срещата ми с големия костюмист Тирели по време на снимките в неговото ателие в Рим. Снимахме Райна с някои от неговите костюми, интригуващите разговори, документите, които ми бяха дадени, целия този фантастичен свят, който у нас е непознат и толкова вълнуващ. Всичко това бих могла да споделя с публиката, ако има желание за обединяване усилията на институциите в тази значима юбилейна година.
И не само това. Като създател на филми и автор на книгата "Българският оперен мит - тримата баси и трите сопрани (Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова), както и на други съм имала възможността дълги години да общувам с много от големите ни певци, доверили ми и архивите си. В този случай повече от десет години сме успели заедно с Райна да се преборим с трудностите за заснемане на спектакли в Италия и Австрия (Виена) при отбелязване нейните юбилеи по повод петдесет- и шестдесетгодишнината й. Като продуцент на честването 60-годишнината й в София създадохме и юбилеен диск, празника в НДК и други събития.
Уникалният архив, който в годините се е натрупал за големите ни имена, оживява в дейността на сдружение "Музей на българската музикална култура", което представя не само у нас, но и в цяла Европа проекти за българското оперно чудо, а тази година отбелязва своята десетгодишнина. Като председател на сдружението винаги залагам на партньорството с различни институции. Така споделяме общите ценности, като обединяваме знания и възможности.
Нов български университет влага много енергия и емоция, много обич в организиране събитията за юбилея на Райна, в който бихме могли да бъдем заедно. Партньорството е истинският начин да бъдем заедно, за да даряваме радост от общуването с красотата.


Като Графинята от "Капричио" от Р. Щраус

Като Елизабет в "Роберто Деверьо" от Г. Доницети