19 Октомври 2021вторник08:55 ч.

Няколко думи

На ръба

/ брой: 137

автор:Аида Паникян

visibility 32

Българското здравеопазване за пореден път стои на ръба на висока скала и... аха, всеки момент може да падне в бездната.

Но не, няма да падне. Лекари, сестри, спешни медици, всички, които всеки ден се борят за здравето и живота на хората, за пореден път няма да допуснат нещо такова. Защото не са чиновници. Въпросът не е дали, а докога ще издържат да търпят безумните упражнения на политиците на принципа на пробата и грешката, които продължават от десетилетия.

За пореден път системата е на ръба на хаоса. Но в жегата, предполагаща повече мисли за отпуска и морски бряг, малцина си дават сметка, че когато мечката затанцува у съседите, неминуемо ще дойде и у нас.

Повече от година и половина името на мечката е КОВИД-19 и именно тя доразстройва и без това нестабилната българска здравна система. Предрешена, мечката отново ще дойде. Вместо така наречените политици да се заемат да укрепят изнемощялата система и да я подготвят за новото настъпление, те самовлюбено се гледат в огледалото и правят къси пробези от избори на избори. Така е - нито ситият вярва на гладния, нито здравият вярва на болния.

Умело са скрити от медиите експертите, които прогнозират реалните опасности пред системата - така е по-удобно обществото да бъде заблуждавано и оставено в неведение. А когато мечката дойде, всички да вкупом да кажат: "Оппааа..."

Някак не е нормално в мирно време в европейска държава да умират повече хора, отколкото са умирали в световна война. Не е нормално лекари да протестират в почивката си. Не е нормално за дни от герои да се превърнат в "мошеници". Не е нормално държавници да уронват авторитета на медиците пред обществото и после да чакат те да си вършат работата. Не е нормално да има ваксини срещу болест, която убива, а хората да не се ваксинират, да се сипе антиваксърска жлъч от социалните медии и точно те да са коректив за здравния статус на цяла нация.

А дали разковничето не е в изгубеното доверие и в тая, и в оная власт? 

Това са неща, които у нас се повтарят периодично. И за тях години наред никой не смее да напише рецепта - нито на хартия, нито електронна. Навярно мотивът за тази дългогодишна боязън се корени в нашенското "днес аз на него, ама утре той ще ми го върне тъпкано", защото законността и гражданското общество са химера за българина. Или може би нашенецът предпочита да вее байраците на недоволството, когато става въпрос за цената на тока или за смяна на властта, но не и когато става въпрос за здравето му. 

Най-лесно е кажем "Сложно е" и да оставим друг да реши проблемите ни. Трудното е да започнем да разплитаме кълбото от проблеми и да се заемем с решаването на всеки от тях - кой колкото и докъдето може.

Животът е поскъпнал с близо 5% за година

автор:Дума

visibility 80

/ брой: 200

Столичното парно не може да плати борчовете си в срок

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 200

Туристите са били два пъти повече от миналата година

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 200

Без явен победител на вота в РС Македония

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 200

Румъния събра подписка за таван на цените

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 200

Кремъл: Русия търси партньори, не врагове

автор:Дума

visibility 98

/ брой: 200

Изложба по повод 30 години от независимостта на Азербайджан

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 200

Майка или мащеха

автор:Евгени Гаврилов

visibility 55

/ брой: 200

Ще забравим ли какво избираме?

visibility 118

/ брой: 200

"Историята е скърцаща врата..."

автор:Елена Алекова

visibility 101

/ брой: 200

Прокуратурата като собственик

автор:Владимир Георгиев

visibility 106

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ