На учителя (будителя) с любов!

Георги Киров, пенсионер и общественик,
Ямбол


Преди много години гледах американския филм "На учителя с любов", където главната роля на учителя се изпълняваше от големия актьор, цветнокож великан Сидни Поатие. И сега, затваряйки очи, го виждам като исполин, жизнен загадъчно и закачлив, но вътрешно сериозен, вглъбен в това, което му предстоеше - да работи в училище, населено от бели и повечето цветнокожи ученици, деца на бедни родители от предградията и бели разглезени до неузнаваемост синчета на богаташи. И при така сложилата се обстановка, тъкмо завършил колежа с отличие, му се налагаше да ги учи и най-главно да ги възпитава в дух на разбирателство и това, което ги чака след учението. Въпреки десетките перипетии с белите ученици той успя да ги научи на уроците на живота! Когато го изпращаха него, Учителя, възпитателя, всички задружно му изпяха тази вълнуваща и трогателна песен "На учителя с любов", а той с умиление и благодарност, с просълзени очи прие този дар...
С това въведение искам да споделя и примери от моето учение в Ямбол.

Аз, селянчето от с. Ботево

си знаех уроците и се учех добре, но трудно свикнах с градските условия и аудиторията от градски деца, живеещи при различни от селските условия, ме караше понякога даже да заеквам. За да изляза от това понякога тягостно състояние, ми помогнаха моите учители в гимназията, които не само ни учеха и преподаваха по различните учебни предмети, но и ни възпитаваха в дух на ученолюбие, отговорност, любов към изкуството и културата, дисциплина и уважение към по-възрастните.
Почти всички мои учители, като започна от началното училище в селото - Диньо Стоилов, Рашо Рашев и по-късно в гимназията, се открояваха със своята ерудиция, познаване на материята, уважение към избраната професия и това, че са се отдали напълно на обучението и възпитанието на подрастващото поколение. Изпитвам най-човешка благодарност и признателност за това, че ме накараха да чета, да мисля и анализирам, да бъда патриот, да се уча да приемам радостите и неправдите без алегория, да бъда полезен за себе си, семейството и да имам нужната гражданска позиция по проблемите на живота.
На първо място ще посоча моя учител по български език и литература в осми клас в I ССУ "Васил Карагьозов", сега "Климент Охридски", г-н Иван Драгов. Той, заедно с миловидната си съпруга, също учител по същите предмети, бяха дошли направо от университета. Той първи ме закърми с любов към езика наш и премерената реч, в умението да чета и анализирам прочетеното и наученото, да прочитам произведението, а не да се задоволявам с редовете от литературния сборник на академик Панталей Зарев. Същият навреме забеляза моята любознателност към знанието и в междучасията и след часовете ме изслушваше дори когато в повечето случаи грешах в някои преценки, но със своята постепенна и решителна намеса в моите разсъждения

успя да ме научи да чета и между редовете

и най-важното, творчески да присъствам във всяка човешка дейност.
Благодарение на това, че той ме научи да залюбя българския език и класическата наша и чужда литература, още като курсант започнах да се опитвам, понякога успешно, да изпращам кратки дописки за трудния, но и нужен за страната военен занаят. По-късно, вече като офицер, добих кураж и започнах успешно да сътруднича на списание "Български войн", "Артилерийски преглед", "Народна младеж" и "Народна армия", а по-късно и в местните вестници "Тракиец", "Тунджа", "Ямболски новини", "Ямбол".
През цялото време на офицерската служба съм сътрудничил, по-рядко в пресата, защото воинската служба ми отнемаше повечето време. Тя беше моето призвание, за което на 51 години, в разцвета на моята кариера, бях пенсиониран от новата, на СДС, власт. Сега съм дописник на свободна практика и сътруднича успешно в местния печат и понякога в централния. Ето това е равносметката от всичко, на което ме е научил моят любим учител господин Иван Драгов. За него наистина приляга песента "На учителя с любов". Той я заслужава. Да ми е жив и здрав. Дерзай, мой учителю!
Другият, не по-маловажен мой житейски учител, бе госпожа Начева, преподавател по логика и психология. Тази естествено красива жена, която бе винаги акуратно и модерно облечена, всяваше респект у нас, учениците в III ССУ "Хр. Смирненски", сега "Спортно училище", в бунтарския квартал на Ямбол "Каргона", и сред своите колеги, които нескрито й завиждаха по човешки. По характер строга, пословично взискателна и на пръв поглед саможива, на дело се показа като истински професионалист, имайки предвид, че тя преподаваше някаква

обща на пръв поглед суха материя

в която властваха сложни канони, параграфи и категории. Тя ни учеше на аналитичен ум и знания на изкуството на логиката и логическата мисъл и обяснението на процесите, стоящи и възникващи в теорията на познанието и практиката. Тази строга, жизнеутвърждаваща личност успя да ме накара мен, селското момче, в 9 клас да се науча да вниквам по-дълбоко и в психологическите проблеми на всекидневието, което е едно от качествата на логически мислещия творец. Споменът за госпожа Начева е мой катализатор, за да търся и намирам теми, близки до нашия живот. Като в дейността си на журналист и общественик да правя очерци за добрите човеци и да бичувам с оная логическа мисъл и психологическа настойчивост проявите на властничество, бюрократизъм и нехайство на властимащите, които много бързо забравят своите предизборни обещания!
Като следващ пример за мен, ученика, бе директорът на II ССУ "Васил Левски", заслужилият учител и заслужил художник - председател на гилдията на художниците в Ямбол, уважаваният от всички граждани деец господин Георги Наков. Той ни бе не само директор-чиновник, но наш учител, възпитател, строг в отношенията си към учителите и нас, учениците, но дълбоко в душата си добряк, който те поглежда изпод металните рамки на очилата си, изучавайки те за миг, и после с мекия си тембър ще каже: "Е, Георги, как мина стенографията, другарката Ковачева доста ли ви измъчи със своя прословут секундомер?" Или "Стойчо Буцев, много ли ви измори тренировката за манифестацията за 24 май?", и т.н., и т.н. Много често надничах през полуотворената директорска врата и го виждах как след като е посетил поне два-три класа, рисуваше над големия лист свои творби, които впоследствие виждахме изложени в художествената галерия. Той бе някак си цербер, защото изискваше от учителите да ни учат по програмата, но и те, учителите, да намират време за нас, учениците, време за т.нар. от него самообразование, т.е

учителят задава темата и оставя всеки да твори по своему

Съпругата му също работеше в училището на някаква административна длъжност и много ни обичаше като родни деца. Тя ни организираше извънкласни занимания. С нея се разхождахме из красивия ни парк, ходихме по изложби, влизахме в близката сладкарница, където тя на никого не позволяваше да плаща с думите: "Аз черпя, вие сте мои деца".
Много често учениците ходехме да залесяваме местността "Боровец", като директорът сам избираше фиданките и винаги ни поучаваше с думите: "Ако в живота си човек не е засадил и едно дръвче, той не заслужава внимание от нашата гора с нейните десетки видове и сортове".
Къщата, в която живееше семейството, се намира на ул. "Раковски". Построена е през 1922 г. и е обявена за паметник на културата и сега е дом за деца от предучилищна възраст. На видно място е поставена паметна плоча с лика на Георги Наков. И сега ние, неговите ученици, минавайки пред тази красива, вече обновена с подобаващ интериор къща, оставаме за минута в покой и с цвете си спомняме за него със синовна благодарност.
Посочих само тези мои педагози-възпитатели, но болшинството бяха като тях. Дано с примера им се заразят техните приемници, защото сега в тия трудни за всички времена наистина хората на просветата, културата, изкуството следва да бъдат в първите редици на будителите, за да можем да устоим на времето. И всички те заслужават да им изпеем песента: "На учителя (будителя) с любов"!

Снимка Авторът

Паметна плоча на директора на II ССУ "Васил Левски" - Ямбол, заслужил художник и председател на гилдията на художниците. Мой учител и възпитател

Основно училище "Св. Климент Охридски" в Ямбол през 1988 г.

Георги Наков