На улицата

Отделението за остри психиатрични заболявания във врачанската болница е създадено по проект за деинституционализация посредством предоставяне на услуги в общността преди 5 години. Днес се оказва, че болницата няма пари да издържа отделението. Излиза, че като няма пари по европроекти, няма и медицинска грижа за пациентите. Така неосъществената философия на продължилата над 12 години здравна реформа от "парите следват пациента" се трансформира в "лекарите следват пациентите си на... улицата". И никой не го е еня, че растящата безработица, все по-трудно плащаните задължения към банките фабрикуват депресии и хора, които се нуждаят от психиатрична помощ.

Със затварянето на отделението врачани няма да останат без психиатрична помощ, но въпросът е на каква цена. Днес Враца, утре - друг град. Европейската тенденция за извеждане на хората с психични проблеми от институциите и полагане на грижа в обществена среда у нас съществува само на книга. През 2010 г. Еврокомисията направи анализ на състоянието на психичната грижа в 29 страни на Стария континент. Няма изненади - България е на дъното, а разходите на държавата за психично здраве са 2% от общите разходи за здравеопазване! Не се финансира ни превенцията, ни рехабилитацията на психичните заболявания, нито някой го е еня за социалната интеграция на тези пациенти. А и няма центрове за психична грижа за деца и юноши.

Острите състояния продължават да се лекуват почти изцяло в затворени институции, с изключение на някои общини, констатират от ЕК преди 3 години. Въпреки становището на Брюксел обаче буквално преди година МЗ промени нормативната уредба - диспансеризацията на болни с психични заболявания да се извършва само от лечебни заведения за болнична помощ и от центрове за психично здраве. Това затрудни още повече достъпа на пациентите до психиатрична помощ. А и защо ли да има психиатрична грижа у нас, след като е по-лесно да бъде съсипано изгражданото с години?