12 Ноември 2019вторник13:28 ч.

"На всеки километър": голямото сбогуване с 60-те

Никола Деянов просто нямаше как да умре: беше прекалено присмехулен за такива героизми

/ брой: 216

автор:Христо Карастоянов

visibility 3276

Изцепил се бил министър-председателят ни Борисов, че вече не БСП, а ГЕРБ били на всеки километър. Бойко Борисов е цар на звънките фрази, дума да няма, лично аз отдавна съм му го признал публично и печатно. Сега, какво точно е имал предвид този път - не мога да знам със сигурност. Вероятно за пореден път е искал да припомни за километрите магистрали, но надали някой го е разбрал така. Направо ловя бас, че повечето от нас са го приели това като задявка с "На всеки километър". Сто на сто е така, защото го казва тъкмо сега, когато Стефан Данаилов излезе на пистата... Неслучайно си прави майтап и с оная неприятна предизборна простотия отпреди няколко години: клипът, в който зад неговия лик заничаше злокобно Иван Костов с вид на Ханибал Лектър. Така и така "Гласувате, вика, за Стефан Данаилов - избирате Калфин..."
Както и да е.
Защо обаче изниква асоциацията именно с оня филм?
Е, хлапетата в такива случаи обичат да казват

Защо ми задаваш отговори

И то си е така. "На всеки километър" очевидно е станал част от културата на страната ни, и то далеч не само в спомените на бабите и дядовците. Само в един от сайтовете за споделяне на филми, имам предвид Zamunda, филмът е свален десетки хиляди пъти, а нали ви е ясно, че в интернет не джиткат носталгиращи старци?! Много народ от екипа, който го е правил, вече си е отишъл от този свят, но филмът продължава да присъства.
Така или иначе вече отдавна се превърна в устойчиво клише възклицанието, че улиците опустявали, когато почнел поредният епизод от "На всеки километър". За улиците нищо не мога да кажа, защото през 69-а бях в казармата, но затова пък мога да свидетелствам: и казармата опустяваше!... Сериозно ви казвам! Да ни бяха нападнали през този час империалистите, само щяхме да им изшиткаме да пазят тишина, ако ме разбирате. Че то дори и като излезехме на занятие по кърищата и трябваше да окопаваме техниката, първо копаехме окопи за телевизора, а командирите не само че не ни раздаваха арести за тая работа, ами направо си ни пришпорваха, понеже всеки момент ще свърши "По света и у нас" и ще почне "На всеки километър".
Вижте, имаше преди това "С пагоните на дявола", а почти по същото време, някъде през шейсет и осма и шейсет и девета, българската телевизия излъчи да кажем "Четиримата танкисти и кучето". А също и "Капитан Клос". Обаче не знам улиците да са опустявали заради капитан Клос, а след "На всеки километър" Стефан Данаилов се събуди като всенароден любимец, по сегашному - звезда - и

картичките с неговия лик се наредиха до тези с Лили Иванова...

Сега, толкова години по-късно, май се досещам какво се беше случило...
Оставям настрана факта, че за разлика от "С пагоните на дявола" "На всеки километър" беше абсолютно недоктринерски филм. Не беше помагало по история - нищо че беше посветен на еди-каква си годишнина от 9 септември 1944 година. Беше филм, подчинен единствено на законите на телевизионното забавление, и в това отношение беше безупречен от тогавашна гледна точка.
Той затова и днес си се гледа с прилично удоволствие: изразните средства може и да остаряват, но забавата - не.
Мисля си обаче, че по-важно май все пак е другото. Стефан Данаилов. Стефан Данаилов - дори не и героят му, а самият той - беше олицетворение на нещо...
Само че това нещо хич не беше героят от съпротивата.
Дами и господа! Мен ако питате, Стефан Данаилов в "На всеки километър" беше чисто и просто едно готино копеле. Точно това казвам: готино копеле! Е, за пловдивчани може да е бил и готина майничка, а за бургазлии - голям агент. Все тая. Мога да го кажа и по-възпитано - така и така, той можеше да бъде душата на компанията (нашата компания), а още по-учено би трябвало да звучи като "естественият лидер".

Той можеше да прави каквото си поиска там

на екрана, защото и най-героичните му подвизи се приемаха с одобрителен смях именно заради вида му (по днешному - заради визията и имиджа му на един от нас). Излизаше да се поразкара из Париж и пътьом хварляше граната под мерцедеса с хитлеристкото знаменце на калника, а после изчезваше в пресечката. Свиреше на китара и както си свиреше, предаваше по морзовата азбука решаващи за изхода на войната сведения, където трябва, и ние там, в казармата, си падахме от смях, но не подигравателно, а СЪУЧАСТНИЧЕСКИ на тая невероятна глупост. Съучастнически, защото същата тая глупост беше напълно съзнателно вкарана във филма, а следователно се приемаше, ако не като подигравка с клишетата от партизанските филми, то поне като намигане...
И ще се повторя, ама трябва да кажа, че не знам улиците опустявали ли са, не са ли опустявали, но в "народната казарма", където с унила досада отбивахме "воинския си дълг", тоя човек беше всичко онова, което бленуваха остриганите ни тикви. Косата и бакенбардите (от които ни бяха лишили за цели две години), безпардонния кодош, (за какъвто в казармата като нищо можеше да отнесеш три дена арест), всичко!...
Никола Деянов не беше стегнатият капитан Клос.

Никола Деянов беше непоправимият келеш от "Феята"

или от сладкарница "Комсомолец".
Не ни водеше напред, а ни викаше от екрана: "Скива ли сега къв майтап стана?!"...
Нещо много важно обаче - нещо, което днешните поколения, уви, няма как да разберат. Във всяка от сериите Стефан Данаилов имаше западняшки вид! Пак клише, но инакво клише. И до ден днешен току се сети някой и го нарече "българският Ален Делон". Да сте чували да му викат "българският Сергей Бондарчук" случайно? Няма и да чуете.
Според мен целият филм, или поне първата му част, независимо дали са го искали това нещо сценаристите и режисьорът (ама май все пак са го искали!) беше изцяло в духа на бунта срещу конформизма. Беше част от веселата шарения на шейсетте години. Огледайте Пепа Николова в серията с циганката. Развята права дълга коса, блуза на цветя, широка пола, боса, простички гердани, хипарска торба... Само антиядрената значка й липсва! Peace, flowers, freedom and happynes, братче! Махнете й дайрето, турете й вместо него една китара и няма начин да не видите пред себе си Джоан Бейз в Сентръл Парк да пее пред стотина хиляди души народ "The answer, my friend, is blowin' in the wind" и прочие...
Само че когато "На всеки километър" излезе по екраните на едничката ни тогавашна телевизийка, вече беше 69-а.
Сиреч годината СЛЕД 68-ма!
Та като го гледахме, все едно че се получаваше едно

многосерийно сбогуване с онова оптимистично време

дето му викаме "шейсетте години на миналия век". Макар още да не знаехме, че се сбогуваме с нещо...
(То това сбогуване си имало и реални измерения, обаче ние тогава и туй не го знаехме. Сбогувал се е вече с България единият от сценаристите и за велик срам на телевизията повторното излъчване на сериите през осемдесет и четвърта ставаше с изрязаните им финали: за да го няма името на Георги Марков, финалната песен започваше от средата на думата.)
Та тъй. Малко по-късно щеше да се появи и извънредно естетският "Черните ангели", но щеше да ни остави абсолютно равнодушни. Просто защото героите там вече изглеждаха по-скоро като отличници от гимназията, а самият Стефан Данаилов беше твърде дисциплиниран боен другар, за да е копелето от квартала. Беше си направо нещо като Осмият. Помни ли някой как се казваше героят му? Пантер се казваше. Там имаше "отиваме да мрем за свободата" - в "На всеки километър" Никола Деянов просто нямаше как да умре: беше прекалено присмехулен за такива героизми. Или как да тръгне да мре Митко Бомбата? Кой тогава щеше да вика в Париж "Дръж Гоша за малко!" или "Хубуу едини давате тука!"
Носталгия било харесването на "На всеки километър". Хайде холан! Някой да си спомня с умиление продължението на филма, когато майор Деянов (именно с малко "м") вече не беше преследван, а сам преследваше лошите, пък Митко Бомбата беше нагизден с комисарска тужурка?
Нямаше друг начин: шейсетте години си бяха отишли - бяхме заживяли в някакъв си развит социализъм...

 

Борисов обещава газ от целия свят

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 217

Над 50% от българите ще пазаруват на "Черен петък"

автор:Дума

visibility 189

/ брой: 217

Всяка шеста бучка сирене с палма

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 217

Отварят пристанище Варна за най-тежките кораби

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 217

Гърция отваря пътя на Китай към ЕС

автор:Дума

visibility 276

В Берлин се договориха за пенсионната реформа

автор:Дума

visibility 258

/ брой: 217

Социалистите печелят изборите в Испания

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 217

Башар Асад: Америка губи хегемонията си

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 217

"Мини Марица изток" поглъщат нови села

автор:Юлия Кулинска

visibility 285

/ брой: 217

Здраве му кажи!

автор:Аида Паникян

visibility 286

/ брой: 217

Датата

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 217

30 години преход - 30 години скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 532

/ брой: 216

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ